Определение № 229 от 20.03.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер229/20.3.2019г.Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На деветнадесети март Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

ДЕЯН ДЕНЕВ като разгледа докладваното от съдия Николай Петков

ВЧНД

№ 172 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от Н.М. и Д.О.М., чрез адв.Тихомир Янчев от АК-Варна, срещу Определение № 133/25.01.2019г. по ЧНД

№336/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е прекратено образуваното производство по делото, с оглед процесуална недопустимост на депозираната пред първоинстанционния съд жалба.

В жалбата, по същество се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, относно изложените аргументи за приложното поле на чл.243, ал.3 от НПК. Като основание за това се изтъква обстоятелството, че формално Н.М. и Д.О.М. действително са извън лицата, визирани в посочената правна норма, но същите са пряко засегнати от неправомерните действия, резултат от извършването на престъпление по чл.313 от НК. Посочва се и че обжалването на прокурорския акт по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК включва извършването на цялостна проверка от страна на съдебната инстанция, включително и относно правната квалификация на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, каквато не е направена от първоинстанционния съд. Иска се да бъде отменено Определението на Районен съд-Варна и делото да бъде върнато на Районна прокуратура-Варна за прецизно установяване на фактическата обстановка.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

С Постановление от 04.12.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура-Варна, наказателното производство по досъдебно производство № 400/2017 г. по описа на ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 09.06.2016 г. в гр.Варна, пред длъжностно лице на Агенция по вписванията – Търговския регистър е потвърдена неистина в писмена декларация, която пи силата на чл.13, ал.4 от Закона за търговския регистър се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че било проведено общо събрание на съдружниците на „Бляк сий шелс“ООД, на което били изключени като съдружници в него Н.М. и Д.О.М., е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с мотивите за липса на съставомерност на извършено престъпление както по чл.313, ал.1 от НК, така и по чл.309, ал.1 от НК.

Срещу така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд – Варна е депозирана жалба от Н.М. и Д.О.М., чрез адв.Тихомир Янчев от АК-Варна, разгледана от първоинстанционния съд по реда на чл.243 ал.4 от НПК, като производството е приключило с обжалваното пред настоящия въззивен съд Определение, с което образуваното ЧНД №336/2019 г. по описа на Районен съд-Варна е прекратено, поради недопустимост на жалбата с оглед липсата на процесуална легитимация на жалбоподателите.

Настоящата въззивна инстанция счита Определението на ВРС постановено по горното дело за правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай производството по делото е водено за престъпления по чл.309, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК, които са включени в глава IX от НК – „Документни престъпления“. Същите са формални и не предвиждат настъпването на определен противоправен резултат, а именно - на имуществени или неимуществени вреди. Липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице, което в съдебната фаза да може да бъде конституирано, като граждански ищец, тъй като няма качеството на пострадал. Обект на документите престъпления е установеният ред и начин за съставянето и използването на документите. Отграничаването на обекта на документните престъпления е определящо за отговор на въпроса дали може да има пострадал от този вид престъпления. Възможно е в някои случаи, наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси. Доколкото обаче, допълнително настъпилите вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от престъпления по чл.309, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК по смисъла на чл.74 от НПК.

Предвид изложеното, в конкретния случа, както и правилно е посочил първоинстанционния съд, Н.М. и Д.О.М. нямат активна процесуална легитимация да участват в производството в качеството на „пострадали“ и съответно не попадат сред лицата визирани в разпоредбата на чл.243 ал.4 и ал.7 от НПК. Предвид това, че съдебният контрол на досъдебното производство е инцидентен, същият изрично е регламентиран в процесуалния закон, където са определени основанията, реда и кръга на лицата, легитимирани да инициират контрол от страна на съда върху актовете на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Ето защо е недопустимо кръгът на лицата с право на жалба да бъде разширяван Разпоредбата на процесуалния закон не е предоставила активна процесуална легитимация на лица извън кръга на изрично и изчерпателно посочените, да атакуват акта на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

В този смисъл и с оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че жалбата от Н.М. и Д.О.М., подадена чрез адв.Тихомир Янчев от АК-Варна е процесуално недопустима и доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на атакуваното определение са неоснователни. Поради това и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Във връзка с релевираното възражение, относно необходимостта за осъществяване от съда по реда на настоящото производство на проверка и на дадената от наблюдаващия досъдебното производство прокурор правна квалификация, то посоченото не може да бъде кредитирано, тъй като не намира опора в закона. Това е така, тъй като при упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.4 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран единствено до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да дава указания за правната квалификация на извършеното деяние, в чието правомощие е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. В хипотезата, каквато е и в конкретния случай при която прокурорът е приел, че по воденото производство не е налице осъществен състав на престъпление, а от друга страна - така подадената по реда на това производство жалба е процусуално недопустима, поради липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите, то за същите е налице предвидената от законодателя правна възможност по реда на чл.243, ал.10 от НПК, компетентна преценка по така изразеното в жалбата им становище да бъде осъществена от по-горестоящата прокуратура, а именно Окръжна прокуратура-Варна, по реда на инстанционния контрол.

Поради изложените съображения и на основание чл. 243 ал.8 от НПК , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 133/25.01.2019г. по ЧНД №336/2019 г. на Районен съд-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.