Решение № 2849 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110204797 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Д. В., ЕГН: **********, подадена чрез адв.

И. Д. С., вписан в САК, срещу наказателно постановление № 22-4332001201/17.02.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“, към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР). С обжалваното НП на жалбоподателя на основание:

1. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното НП, тъй като счита, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Същият, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 09.02.2021 г., около 21:15 ч. в град София на бул. „Цариградско шосе“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** в района на паркинг, находящ се на бул. „Цариградско шосе“ № 133, корпус № 4, където преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство бил свободен. Вследствие на това К. В. самокатастрофирал с паркирания зад него лек автомобил „***“ с рег. № ***, нанасяйки му щети в предната му част, като без да уведоми собственика на ударения автомобил, жалбоподателят напуснал местопроизшествието.

На 28.01.2022 г. на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН бил издаден АУАН Серия АД бл. № 210097/28.01.2022 г. от Е. З. П., младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. Органите на ОПП – СДВР приели, че с описаното по-горе деяние жалбоподателят е осъществил виновно административни нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. На същата дата препис от АУАН е бил връчен срещу подпис на К. В.. Същият е направил писмени възражения при съставянето на АУАН, в които в посочил, че на осн. чл. 34 от ЗАНН е изтекъл давностният срок за издаване на АУАН и че в АУАН не са спазени реквизитите за издаването му. Освен описаното, в срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили допълнителни възражения, в които жалбоподателят е изложил фактически и правни съображения във връзка с нарушенията, описани в АУАН.

Н а 17.02.2022 г. въз основа на АУАН било издадено НП № 22-4332-№ 001201/17.02.2022 г. от Д.Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР. Препис от същото било връчено на жалбоподателя на 18.03.2022 г. На 01.04.2022 г. К. В. подал жалба срещу НП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : декларация от К. В. от 28.01.2022 г., сведение от К. В. от 12.03.2021 г., скица за ПТП № 1789347/09.02.2021 г., протокол за ПТП № 1789347/09.02.2021 г. с рег.

№ 1318, възражение срещу АУАН от 28.01.2022 г., писмо от Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР от 24.02.2021 г., справка картон на водача, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи, и от гласните доказателствени средства – показанията на св. С. Д. и св. М. В..

От заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.

Датата на връчването на НП, от която тече 14-дневният срок за обжалването му, а именно 18.03.2022 г., съдът констатира от справката картон на водача.

Времето, мястото, начинът на извършване на нарушението и 2 авторството му съдът установи като кредитира показанията на св. В., чийто автомобил е бил ударен от жалбоподателя. Същите са логични и се подкрепят от писмените докзателства и доказателствени средства - скица за ПТП № 1789347/09.02.2021 г. и протокол за ПТП № 1789347/09.02.2021 г. с рег. № 1318 и сведение от 12.03.2021 г., дадено от К. В. пред органите на ОДМВР Сливен.

По отношение на показанията на св. Д., съдът се довери на същите относно провелата се процедура по съставяне на АУАН, доколкото разказното от него е в синхрон с останалата събрана по делото доказателствена маса.

Съдът кредитира изцяло описаните по-горе писмени доказателства и доказателствени средства и гласни доказателствени средства Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, взаимодопълващи се и навеждат до едни и същи изводи за фактическата обстановка, при която са извършени нарушенията, както и за авторството на същите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда за това са следните:

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши служебна проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидените от закона форма и съдържание.

Съдът установи, че органите на СДВР са допуснали нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН във връзка със сроковете за образуване на административнонаказателно производство. Съгласно тази разпоредба и конкретно изр. 2-ро „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“.

В настоящия случай нарушението е извършено на 09.02.2021 г., а АУАН е издаден на 28.01.2022 г. От представеното по делото писмо от Д.Д., началник сектор в ОПП – СДВР от 24.02.2021 г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Сливен (л. 18), е видно, че органите на СДВР са поискали от органите на ОДМВР – Сливен да извършат действия с участието на К. В. с цел изясняване на обстоятелства във връзка с нарушенията, извършени на 09.02.2021 г. От писмо-отговор от И.Н., началник 3 сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Сливен от 12.03.2021 г. до началника на ОПП – СДВР и приложените към него писмени сведения от К. В. (л. 11 и л.

19) е видно, че към 12.03.2021 г. е била установена самоличността на извършителя на процесните деяния. В сведенията, дадени от жалбоподателя, той сам признава и не оспорва, че е присъствал на процесните време, място и обстановка. Ето защо съдът намира, че считано от датата, на която са дадени същите, а именно 12.03.2021 г., същият е бил известен и на разположение на органите на СДВР и от тази дата започва да тече тримесечният срок за образуване на административнонаказателно производство. Посоченият срок за издаване на акт за установяване на административно нарушение е изтекъл на 12.06.2021 г., а АУАН, както бе посочено по-горе, е издаден на 28.01.2022 г. Предвид това, настоящата съдебна инстанция намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.

Предвид този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Същият е претендирал и доказал такива в размер на 300,00 (триста) лева. Ето защо съдът следва да уважи направеното от него искане.

Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗАНН наказателно постановление № 22-4332-001201/17.02.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“, към Столична дирекция на вътрешните работи, с което на К. Д. В., ЕГН: **********, на основание:

1. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;

2. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Д. В., ЕГН: ********** сумата в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5