Решение № 613 от 27.05.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Добрич, 27.05.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

АННА ВЕЛИКОВА

Секретар Геновева Димитрова

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3934 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на ***“, ЕИК ***, град С., бул. „***“ № **, с която против Ц.М.П. ЕГН ********** ***, са предявените обективно съединени искове за прогласяването на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г. от ищцовото дружество, поради: 1. липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД; 2. противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД; 3. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД; 4. противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД; 5. липса на предписана от закона форма – чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД; 6. липса на основание - чл. 26, ал.

1, пр. 4-то от ЗЗД вр. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, вр. чл. 289 от ТЗ и чл.

8, ал. 2 от ЗЗД; 7. липса на застрахователен интерес – чл. 349, ал. 2 и ал. 3 от КЗ; 8. привидност при условията на персонална симулация – чл. 26, ал. 2, пр.

5 от ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск договорът да бъде обявен за унищожаем поради извършването на измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди – чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

Сключен е застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между „***““ и Ц.М.П., обективирана в застрахователна полица № BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г., за автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***.

В нея като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач Г. П. А.. При ищеца постъпили данни за настъпило застрахователно събитие в срока на застраховката. След сключване на застраховката автомобилът е бил изнесен извън границите на България във фактическа власт на трети лица. Няма данни ответникът да е бил собственик на автомобила и той да е бил в негова фактическа власт. В електронния регистър при ищеца ответникът фигурирал като застрахован на много автомобили, поради което ищецът твърди, че ответникът е извършвал забранена от закона дейност по изнасяне от България в Румъния на застраховани автомобили с цел избягване на високи премии и такси чрез поредица от привидни и прикрити сделки.

По иска за нищожност поради липса на съгласие твърдението е, че договорът не е подписан от застрахования – ответника.

По иска за нищожност поради противоречие със закона твърдението е, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора. Противоречието е на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.).

По иска за нищожност поради заобикаляне на закона твърдението е, че ответникът е придобил привидно собствеността върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица – румънски граждани като спомогне избягването на данъчно облагане в Румъния и така способства за ощетяване на българския застраховател – чрез привидно правомерни средства преследва една забранена цел. Ответникът привидно е придобил собствеността върху автомобила, за да го регистрира на свое име и след като сключи договор за застраховка, да го прехвърли с договор или да го предаде фактически с пълномощно на румънския гражданин. Последният (скрит собственик) управлявал автомобила в Румъния. Дори да е подписан договор, той не се регистрира пред КАТ и данъчните органи, новият (скрит) собственик управлява автомобила, без да го регистрира на свое име и се легитимира обикновено с пълномощно от привидния собственик.

По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави твърдението е, че противоречат на добрите нрави в търговския оборот действията на ответника, насочени към извличане на облаги за себе си и за трети лица чрез спестяване на значително по-високите данъци и такси, дължими в Румъния, както и към нанасяне на вреди на застрахователните дружества.

По иска за нищожност поради липса на основание твърдението е, че типичната и непосредствена цел в конкретния случай не е сключване на договор с цел застрахователна закрила (каузата на договора за застраховка), тъй като още при сключването на договора е ясно, че такава нужда няма – друг е действителният собственик, респективно ползвател.

По иска за нищожност поради липса на форма твърдението е, че липсата на подпис води до липса на предписана от закона писмена форма за валидност.

По иска за нищожност поради липса на застрахователен интерес твърдението е, че интересът на ответника в случая е бил да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност за себе си и за трети лица да извлекат облага от застрахованото имущество, на което е фиктивен собственик. Отрича се принадлежността на правото на собственост върху МПС в лицето на ответника, който е само привиден собственик с цел регистрация като условие за възникване на застрахователен интерес.

По иска за нищожност на договора поради привидност при условията на персонална симулация твърдението е, че ответникът е подставено лице – привидно застрахован, който прибягва до посочените по-горе действия с цел облаги за себе си и за трети лица – избягване плащането на по-високи данъци, такси, премии.

Привидно застрахованият не е придобил действителни права като собственик, ползвател или държател; няма законен интерес от сключване на договора.

По иска за унищожение на договора като сключен при измама твърдението, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и с по-специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя чрез укриване на релевантни обстоятелства от значение за сключване на договора – безконтролното прехвърляне на собствеността чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица – граждани на различни държави, без значение на целите, които се преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС.

В срока по чл. 131 от ГПК законният представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения за неоснователност на доводите на ищеца.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Сключен е застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, между „***““ и Ц.М.П., обективирана в застрахователна полица № BG/30/116000218282, издадена на 06.01.2016г. В полицата като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач Г. П. А..

Плащането на премията от 185,84 лева общо е уговорено да се извърши на две части – та 08.01.2016г. и на 08.07.2016г. Представена е сметка № 148478 от 06.01.2016г. за плащане на първата вноска в размер на 98,63 лева, но извършена служебна справка в регистъра на Гаранционен фонд показва, че липсва отразяване на прекратяване на застраховката, което означава, че е извършено плащане и на втората вноска по договора. Полицата не съдържа подпис на застрахования; вписана е в регистъра, воден от Гаранционен фонд, с номер на стикер 48514574; има издадена зелена карта с номер 981379.

При ищеца е постъпило искане за обезщетение при ПТП, настъпило на 14.01.2016г. в град П.. В декларираните данни относно начина на настъпване на ПТП е посочено, че застрахованият при ищеца автомобил е управляван от лицето П. А. Г.. Приложен е двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТП. Предявено е искане за плащане на сумата от 3011,90 евро и на сумата от 5271,36 евро.

Автомобилът е регистриран в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - Добрич на дата 07.03.2011г. За собственик е посочено лицето Ц.М.П.. Разпореждания с автомобила не са регистрирани. Вписани са ограничения – на 19.02.2015г. е наложен запор от ЧСИ по изпълнително дело; на 15.01.2018г. е спрян от движение.

Автомобилът не е деклариран в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.

Приложил е и списък с множество застрахователни договора, сключени от ответника в периода 2014г. – 2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Исковете за установяване по съдебен ред на недействителността на договор (нищожност и унищожаемост), предявени от една от страните по оспореното правоотношение, са допустими. Интересът на ищеца от съдебното прогласяване невалидността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е допълнително обоснован и предвид събраните по делото доказателства за настъпило в срока на действие на договора застрахователно събитие.

Исковете, според естеството им, следва да бъдат разгледани като предявени в условията на евентуалност (а не кумулативно – за нищожността и алтернативно – за унищожаемостта, както е посочил ищецът). Освен това, при определяне на поредността за разглеждането им решаваща е не волята на ищеца, а естеството на материалното право (така решение № 97/08.02.2013г. по т.д.№ 196/2011г. на ВКС, I т.о., ТК).

Действащата към момента уредба на договора за застраховка „гражданска отговорност“ е в глава 47 от Кодекса за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Приложение намират Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз” и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължително. Договорът може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика.

По задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от собственика за управлението или ползването на моторното превозно средство. Застрахователният договор покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава – членка поп смисъла на КЗ.

Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла. Територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се свързва с риска от застрахователно събитие.

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Доводите на ищеца се свеждат до това, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационно отношение и при преценката за реалния размер на застрахователния риск, съставлява нарушение на закона, водещо до нищожност на договора (противоречие на разпоредбите на чл. 58 и чл. 57 от Конституцията на Република България, чл.

8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 345 от КЗ, нов).

В застрахователната полица е изрично отбелязано кое лице е обичаен водач на лекия автомобил, както и къде е неговият адрес. Именно при управлението на автомобила от това лице е настъпило ПТП, по повод на което е предявена претенция пред застрахователя. Управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора не представлява значително изменение на риска, с оглед разпоредбата на чл. 480, ал. 7 от КЗ. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 от КЗ застрахователят няма право да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелствата, че автомобилите ще се управляват в трета страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователните договори на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по – голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство. Неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в друга страна принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. То е относимо не към валидността на договора, а към неговите правни последици и в различните хипотези поражда съответни права за застрахователя. По този въпрос има и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително за българския съд, съгласно чл. 633 от ГПК.