Решение № 307 от 01.07.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Търговище , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20203530101308 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно осн. чл.430 и сл. от ТЗ във р. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , с обща цена 7479,79 евро.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между първия ответник- кредитополучател, А.П.-поръчител и „Алфа Банк-клон България“ КЧТ е имало сключен договор за ипотечен кредит № 1-60/2007 г., по силата на който кредитора е предоставил на първия ответник кредит в размер на 24 540 евро, срещу задължението на ответника, поръчителя е поел задължение да отговаря солидарно да възстановява кредита в срока, условията и при съответни лихви, посочени в договора. В молбата се твърди, че кредитора е изпълнил поетото с договора задължение и е предоставил сумата по банковата сметка на първия ответник. Ищецът твърди в молбата, че неразделна част от договора са и сключените анекси, като по силата на анекс № 2 втория ответник е встъпил като съдлъжник по договора за кредит и е поел задължение да отговаря солидарно с кердитополучателя и поръчителя, а по силата на анексите и след извършената капитализация размера на кредита е станал в размер на 25 204,95 евро. Твърди се , че по силата на договора и анексите към него се дължала годишна лихва в размер на 3-месечни Юрибор плюс надбавка в размер на 7,5 %, лихва за забава, такси за управление и обработка на кредита в размер на 0,01 %, както и всички разходи свързани с обекта, предмет на договорната ипотека, в това число и застрахователна премия, заплащана от банката, с размера на която се увеличава размера на кредита. Ищецът твърди, че първоначално определения срок по договора за връщане на заемната сума е бил договорен на 120 месеца, като с анекс № 2 срока е удължен и е договорен краен падеж на задължение 05.12.2017 год., но въпреки настъпването на падежа ответниците не били изплатили всички дължими на кредитодателя суми по договора и останали задължени със следните суми : главница в размер на 5342,15 евро, договорна възнаградителна лихва в 1 размер на 332,42 евро, обезщетение за забава в размер на 2602,21 евро, такси по договора в размер на 90,84 евро и имуществени застраховки в размер на 95,69 евро. В молбата се твърди, че по силата на договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 год. правата и задълженията по всички договори сключени от „Алфа Банк клон България“ КЧТ се прехвърлят на ищеца, в това число и правата и задълженията по договора с ответниците, за което обстоятелство последните били уведомени. Поради това и предвид, че е на лице неизпълнение на договорно задължение ищеца моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците да заплатят в пълен размер дължимите по договора главница – 5342,15 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска и договорна лихва – 332,42 евро, като предявява частични искове по отношение на мораторната лихва в размер на 1508,24 евро за периода 12.10.2017 год. – 12.03.2020 год. и за периода 14.05.2020 год. – 12.10.2020 год. в размер на 223,73 евро, от общо дължима 2602,21 евро, такса в размер на 0,09 евро от общо дължима 90,84 евро и имуществени застраховки в размер на 73,16 евро от общо дължими 95,69 евро, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищеца поддържа предявените искове, чрез процесуален представител.

В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото си на отговор. В отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Ответниците са навели доводи за нищожност на договора за кредит и анексите към него на осн. чл.26, ал.1, пр.първо, на осн. чл.26, ал.1, пр.3, на осн. чл.26, ал.2, пр.2 и пр.4 от ЗЗД, като основанията за това са развити подробно в отговора, поради което считат, че ищеца основава претенциите си на нищожно договорно основание, което обуславя неоснователност на претенциите. В отговора са наведени подробни доводи за нищожност на отделни клаузи от договора и анексите, тъй като същите били в противоречие с разпоредби на ЗПК и като неравноправни клаузи не пораждали действие. Вторият ответник, твърдейки, че анекс № 2 е нищожен счита, че не е страна по договора за кредит и претенциите спрямо него са неоснователни и на това основание. Ответниците молят съда да отхвърли предявените искове, ведно със законните последици. В съдебно заседание, чрез писмени становища от процесуалния представител ответниците поддържат изложените в отговора доводи за неоснователност на исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното: Видно от приложените писмени доказателства на 22.01.2007 година между „Алфа банка- клон България“ АД (ищеца е правоприемник на „Алфа банк България“ ) и ответникът ПЛ. Д. П. е сключен Договор за ипотечен кредит № 1-60/2007 год. за сумата от 24 540 евро, като сумата ще бъде използвана за ремонт и реконструкция на недвижим имот.

Вземането на банката е било обезпечено с ипотека върху имот, собствен на трето лице.

Безспорно е по делото, че кредита е усвоен от кредитополучателя, при което за него е възникнало задължение да възстанови заемната сума, със съответната договорена лихвапечалба на кредитора, такси и застраховки по начините и в сроковете, посочени в договора.

От приложения на л.174 от делото Анекс № 2 към договор за кредит № 1-060/2007 /процесния/, е видно, че втория ответник СТ. Д. СТ. е встъпил в облигационната връзка на 2 банката и кредитополучателя, като съкредитоискател, при условията на чл.101 от ЗЗД, поемайки задължение да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя, както и по отношение на всички последици от неизпълнение на главното задължение и разноските по неговото събиране. Със същия анекс е бил актуализиран размера на кредита до 25 204,95 евро. Договорен е и нов срок за погасяване, при краен падеж 06.12.2017 год. Ответниците оспорват анексите към договора, без да излагат конкретни основания, като въпреки дадената от съда възможност до приключване на устните състезания не конкретизираха оспорването. По делото са приложени уведомления до длъжниците от ищеца, че последния е встъпил в правата на кредитодател по процесния договор. От първото заключението на вещото лице се установи, че кредита не е погасяван от ответниците редовно, като първата изцяло непогасена вноска е от 06.06.2016 год., а към датата на изготвяне на експертизата има непогасени 19 месечни вноски, последната с падеж 05.12.2017 год. От заключението също се установи, че последното плащане по кредитната сделка е от 12.10.2020 год., като сумата от 51,01 евро е платена от втория ответник, с която сума банката е погасила договорна лихва с падеж 06.06.2016 год. – 14,52 евро и лихва за забава – 34,49 евро. На 03.11.2020 год. е имало още едно плащане от втория ответник, но то е отнесено към погасяване на разноски в изпълнителното производство, а не за погасяване на кредита. От заключението на вещото лице се установява, че непогасеното задължение по договора за кредит е в общ размер на 7392,02 евро, от което 5342,15 евро – главница, 317,90 евро договорна лихва, 1508,24 евро незаплатена лихва за забава в периода 12.10.2017 год. – 12.03.2020 год. и 223,73 евро лихва за забава за периода 14.05.2020 год. – 12.10.2020 год., а непогасените такси и застраховка са в размер на 95,69 евро –застраховки и 90,84 евро – такси. Ответниците не са оспорили, че поради изпадането им в забава ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за падежиралите към него момент неплатени вноски, като е било образувано изп.д. № 642/2014 год. на ЧСИ А.З. срещу двамата ответника и А.П. – поръчител, като не само не се спори, но и в становищата си ответниците признават, че вземането обективирано в изпълнителния лист е погасено.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка (арг. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ). Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, освен ако от сделката не следва друго. От съдържанието на представения по делото договор за кредит и анекс № 2 към него, не се установява разделност на задълженията на кредиполучателя и встъпилия в последствие съдлъжник, спрямо банката кредитор. Установи се безспорно, че кредита в размер на 24 540 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя, предвид на което съдът приема, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по същия. Предвид приобщените към делото съдебно-счетоводни експертизи се установи, че ответниците в качеството си на солидарни длъжници не са изпълнявали задължението си да възстановяват получената в заем сума по начините и в сроковете, определени с договора и 3 анексите към него, като и след крайния падеж 06.12.2017 год. са останали дължими суми.

Ответниците оспорват възникването на валидна облигационна връзка между страните, като са навели доводи за нищожност на договора в цялост, за нищожност на отделни клаузи, както и за наличието на неравноправни клаузи, които като последица влекат недействителност на договора. При събраните по делото многобройни писмени доказателства съдът счита възраженията на ответниците за неоснователни. На първо място от приложените на л.325 документи е видно, че има изготвен погасителен план, от който е видно падежа и размера на месечната вноска. Съгласно чл. 16.2 от договора за банков кредит ищецът няма задължение да уведомява кредитополучателите за изготвен нов погасителен план при промяна на същия в предвидените в договора случаи, нито да им го предоставя без поискване. Нещо повече, по силата на горната разпоредба кредитополучателя е бил задължен да се явява в банката в началото на всяка календарна година за да получи актуален погасителен план. В чл.3.1 от Анекс № 2 към договора е посочено, че банката актуализира погасителния план, като при всяко изменение на същия кредополучателя е длъжен да получи екземпляр, както и че погасителния план влиза в сила независимо дали е получен от кредиполучателя. Видно от документа на л.178 от делото такъв погасителен план, съответстващ на договореното между страните с последния анекс № 2 е изготвен от банката. Ответниците не доказаха по делото да са отправяли искания до ищеца за предоставяне на погасителен план и това да им е било отказано, а ако същите не са упражнили правото си да получат актуализираните погасителни планове, поради собственото си бездействие, при наличие на такива изготвени от ищеца то това няма как да се вмени във вина на последния и съответно ответниците не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение. Неоснователни са и възраженията на ответниците, че поради липса на погасителен план не са знаели каква следва да бъде месечната вноска по размер, както и коя е падежната дата за заплащане на вноските, доколкото видно от съдържанието на депозирания от тях отговор на исковата молба, самите те твърдят, че към 05.11.2010 год., когато е сключен Анекс № 1 кредита е погасяван редовно, както че до 2013 год. не е имало забава на нито една вноска за погасяване на кредита, които признания сами по себе си говорят, че ответниците са били наясно както с падежите, така и с размерите на всяка една вноска. Но дори и да се приеме, че същите не са били наясно с размера и падежа на дължимите вноски,това се е дължало на тяхното поведение, както беше посочено погоре, тъй като се установи безспорно, че ищеца е изготвял актуализирани погасителни планове, но ответниците на са проявили инициатива да ги получат. Твърденията на ответниците, че към момента на сключване на Анекс № 1, са били редовни платци, съответно не е имало необходимост да бъдат предоговаряни условията по кредита и анекса е сключен в ущърб на потребителя, с цел утежняване на неговото положение са неоснователни. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза до подписването на анекс № 1 със забава са платени общо 30 месечни вноски, аналогично и с анекес № 2, към момента на който със забава са платени всички 23 вноски. Установи се, че за падежирали и неплатени вноски през 2014 год. ищеца се е снабдил със заповед за 4 изпълнение и изпълнителен лист против ответниците, като солидарни длъжници, ответниците не са възразили, образувано е било изпълнително производство т.е. същите към него момент са считали договора за кредит за действителен, приели са че са обвързани с него. Нещо повече, самия втори ответник твърди, че е изплатил вземането по изпълнителния лист, което обстоятелство не се оспорва от страните и противоречи и обезмисля изявленията му в отговора, че не е длъжник по договора. Безспорно е, че договора за кредит е търговска сделка, а съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Такова неоспорване е налице винаги, когато тя е приемала изпълнение по договора. В този смисъл е Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2014 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното и съобразявайки съдебната практика съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците за нищожност на договора за кредит.