Решение № 1393 от 21.12.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. П., 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №

20225220100599 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ***, чрез пълномощник адвокат Р. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, против Регионална дирекция по горите гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявана от директора В.А..

В исковата молба се твърди, че с трудов договор /ТД/ № 2/14.03.2016 г. ищецът е бил назначен на длъжност „заместник-директор в РДГ П.. Съгласно длъжностната му характеристика замествал директора при негово отсъствие. Сочи, че на 10.04.2018 г. тогавашният директор инж. А. К. му връчил Заповед № ЧР-26/13.10.2017 г., издадена от предишния директор инж. Влахов, за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“- чл.330, ал.2, т.6, във вр.с чл.188, т.3, чл.190, ал.1 ,т.1 и т.3 и чл.187, т.1 КТ. Тази заповед била отменена и ищецът бил възстановен на длъжност „Заместник директор“, като на 09.08.2019 г. се върнал на работа.

Твърди се, че с писмо рег. № РДГ 09-312/15.01.2021 г., връчено на 18.01.2021 г. и проект за ДС № 1/21.01.2021 г. му било предложено на основание чл.119 КТ да бъде преназначен на длъжността „главен специалист, контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” при РДГ П., но той не се съгласил и отказал да подпише това ДС. При този отказ му било наредено да отиде в офис на РДГ, находящ се в гр. В., без да му се поставят конкретни задачи като „заместник директор“. В периода 21.01.2021 г. до 04.02.2021 г. всеки ден ходил на работа в този офис и 1 на практика не работил нещо по длъжностната му характеристика.

Посочва, че на 04.02.2021 г. му бил предложен ТД № К-7/04.02.2021г. да заеме длъжността „Директор на РДГ П.“, за което той се съгласил и го подписал, макар да бил на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ - времето, докато бъде заета въз основа на конкурс с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Счита, че на практика с това повишаване в длъжност се искало да го уволнят. Намира, че този ТД е бил недействителен, тъй като е следвало да бъде такъв по чл.67, ал.1, т. 1 КТ.

Същевременно ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” не бил прекратен.

Сочи, че от 04.02.2021 г., ищецът излязъл в 1-годишен неплатен отпуск. На 08.07.2021 г. му била връчена Заповед № К-750/08.07.2021г. за прекратяване на ТД № К7/04.02.2021г. за длъжността „директор”, на основание чл.71, ал.1 КТ, без да е насрочен и проведен конкурс за тази длъжност. Едва през м. 11.2021 г. за временно изпълняващ длъжността „директор на РДГ П.” бил назначен инж. В.А..

Твърди, че ТД № 2/14.03.2016г. за длъжността „заместник-директор” не е прекратен и към настоящия момент. Сочи, че при завръщането му на работа на 07.02.2022 г., другият зам. директор инж. Ц. В. му връчил, подписана от самия него, Заповед № ЧР02-01/ 07.02.2022 г. за прекратяване на ТПО от длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - съкращаване в щата, считано от 07.02.2022 г., като в заповедта било посочено, че имало съкращаване в щата на посочената длъжност в длъжностното разписания (ДР) на РДГ, в сила от 21.07.2021 г.. Също било посочено, че ищецът не боледувал от заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г.. Сочи, че е декларирал такова обстоятелство – страда „диабет“ с декларация от 03.02.2022 г., изпратена по ел. поща в 15:55:57 часа, с вх.№ РДГ09-956/04.02.2022 г.. Бил приложил и епикриза. Сочи, че това обстоятелство било известно на ответника отпреди - по гр.д. № 840/2017 г. на РС П. и подробно обсъдено в мотивите на решението по в.гр.д. № 343/2019г. на ОС П.. Посочва, че на 07.02.2022 г., при явяване на работа, от „Човешки ресурси“ му било заявено, че декларацията по Наредба № 5/1987г. следвало да е по образец и му дали такъв образец да го подпише, като същевременно на екземпляра, който бил в РДГ го накрали и написал, че оттегля декларацията от 03.02.2022 г.. В тази декларация „по образец“ от 07.02.2022 г., ищецът отново декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5/1987 г. и същата била заведена под № РДГ09-1043/07.02.2022 г..

Във връзка с горното твърди, че Заповедта е незаконосъобразна/нищожна и необоснована по следните съображения:

Издадена е и подписана от зам. директора инж. В., без да има правомощията на работодател по чл.5, ал.1, т.8 от Устройствен правилник на регионалните дирекции по горите, въпреки позоваването на чл.5, ал.2 от същия. Сочи, че директорът А. не е издавал заповед да бъде заместван от заместник-директора В. или друго длъжностно лице.

2

Ищецът е уволнен от длъжност „главен специалист, контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство" в РДГ П.), която не е заемал, тъй като е заемал длъжността заместник-директор”, поради обстоятелството, че ТД № 2/14.03.2016 г. не е бил прекратен. В този смисъл счита, че от длъжността „заместникдиректор на РДГ-П.” може да го уволни само директора на РДГ П., но след съгласуване с изп. директор на ИАГ (чл.4.ал.З от УПРДГ). Посочва, че такова съгласие липсвало.

Твърди, че в действителност няма съкращаване на някаква длъжност през 2021 г. в РДГ П..

Уволнението е станало в нарушение на чл.333, ал.1, т.3, във вр.с чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка с чл.1, ал.1, т.6 (захарна болест - „Obs.Diabetus mellitus“) от Наредба № 5/1987 г., тъй като се ползвал с особена закрила на КТ и е следвало да бъде изискано предварително писмено разрешение от Инспекцията по труда за уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и мнението на ТЕЛК, но такова нямало

Твърди, че след уволнението е останал без работа и доходи и веднага се регистрирал като безработен в БТ В.. През м. 01.2021 г. бил в платен отпуск 9 дни. Имал и отработени 7 дни на длъжността „зам.директор”, за която му бил издаден отделен фиш за заплата. С отделен фиш за длъжността „гл.специалист”, която той не приел да изпълнява, му били начислени и 4 дни /след 21.01.2021 г./. В този смисъл работодателят издал 2 фиша за БТВ, а именно: 1/ за 7 дни като „зам.директор”- 396,88 лева и 2/ за 4 дни като „гл.специалист” – 507,50 лева. Към м.12.2020 г. БТВ на ищеца било 2122,83 лева. В тази връзка счита, че дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да се определи на базата на БТВ за длъжността „заместник директор” за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, през който е отработил повече от 10 дни, т.е 17 дни за м.12.2020 г. – 2122,83 лева. Поради тази причина за период от 6 месеца - от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г. му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 12736,98 лева, заедно със законната лихва.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на П. З. Б. за незаконно и отмени Заповед № ЧР021/07.02.2022 г.; да възстановите ищеца на предишната му работа „заместник директор на РДГ П. и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 11906,40 лев /на основание чл.214 ГПК претенцията е намалена от 12736,98 лева/, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане Претендира разноски.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ищеца се явява пълномощник - адвокат Р. П. от АК П.. Иска от съда да постанови решение, с което исковете 3 да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита в срок.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло исковете и счита, че същите са допустими с изключение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Излага твърдения касаещи недопустимостта на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Оспорва твърденията в исковата молба.

Възразява срещу твърдението в исковата молба, че трудов договор № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” на Б. не е прекратен.

Възразява срещу твърденията в исковата молба, че на 07.02.2022 г. при явяване на работа, от „Човешки ресурси” на Б. му било заявено, че декларацията по Наредба № 5/1987 г. следвало да е „по образец” и му дали да подпише такъв образец, като същевременно на екземпляра, който бил в РДГ - П. го накарали и той написал, че оттегля декларацията от 03.02.2022 г..

Възразява срещу твърдението, че в декларацията от 07.02.2022 г. Б. отново е декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ.

Счита, за неоснователно твърдението, че Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П. е издадена и подписана от некомпетентно лице, както и че ищецът е уволнен от длъжност, която не е заемал.

Оспорва твърденията в исковата молба, че „в действителност нямало никакво съкращаване на някаква длъжност през 2021 г. в РДГ - П.”, че уволнението е станало в нарушение на чл.333, ал.1, т.3, във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка с чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 1987 г, както и че ищецът е страдал от диабет/захарна болест, заболяване по чл.1, ал.1, т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, към момента на връчването на заповедта за уволнение.

Счита, че уволнението е законосъобразно, тъй като от одобреното от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите длъжностно разписание на Регионална дирекция по горите - П., в сила от 01.01.2021 г., е била предвидена 1 щатна бройка за длъжност „заместник-директор в РДГ“ , както и че в него под № 27 е създадена нова длъжност главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари” - 1 щатна бройка, която се заема по трудово правоотношение, което било различното от старото длъжностно разписание, в което били предвидени две бройка за длъжността „заместник-директор в РДГ“, т.е. с ново била съкратена едната щатна бройка и е била създадена нова длъжност „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”.

4

Във връзка с горното твърди, че на 15.01.2021 г. директорът на РДГ - П. е отправил предложение с изх. № РДГ09-312/15.01.2021 г. до инж. П. Б., във връзка с утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.01.2021 г., в което за длъжността „заместиик-директор на РДГ” е предвидена само 1 щатна бройка /едната щатна бройка за длъжността е съкратена/, същият на основание чл.119 от КТ да заеме вакантната длъжност главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П.. Предложението било прието от ищеца Б., който собственоръчно изписал върху него, че приема отправеното предложение, като е отразил час - 16.55 ч. и дата 18.01.2021 г. на него, подписал се е и изписал двете си имена. Посочва, че в изпълнение на изискванията на чл.4, ал.3 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, съгласно който договорът със заместник-директора се сключва, изменя и прекратява от директора на РДГ след съгласуване с изпълнителния директор на ИАГ, с писмо с изх. № РДГ09-417/19.01.2021 г. директорът на РДГ - П. е предложил на изпълнителния директор на ИАГ да съгласува изменението на трудовото правоотношение на Б.. С писмо с peг. № ИАГ-1405/20.01.2021 г. изпълнителният директор на ИАГ съгласувал исканото изменение на трудовото правоотношение на инж. П. Б. и преназначаването му на длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”. Твърди, че от страна на гл. експерт „Човешки ресурси” при РДГ - П. е установено, че на оригиналния екземпляр на предложението, находящ се в трудовото досие на ищеца, е направено дописване, като е дописано „Не” преди собственоръчно изписания текст от Б. „Приемам отправеното предложение”, така че да изглежда, че предложението не се приема. Това „не“ липсвало в екземпляра изпратен до ИАГ.