Решение № 267 от 04.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Плевен, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В. Н. П. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500334 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 412 от 27.03.2023г по гр. дело № 5791/2022г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание 45 вр. чл.52 от ЗЗД Н. Б. Ж., ЕГН **********, гр. П., ул.„Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, съдебен адрес : гр.П., ул.К.П. №*, ет.*, офис*, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Д. - М., адрес : гр. П., бул. „Х.Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, пълномощник адвокат Д. Д. от ПлАК сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, след публикация на ***год. на видеоклип във фейсбук групите „с.***“ и „Заедно градим с.***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането ***год. до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Н. Б. Ж., в която се възразява, че същото е неправилно, немотивирано и необосновано.

Възразява се, че в исковата молба се е говорило за снимки, а по – късно е представена флаш – памет с видеоклип. Възразява се, че това писмено доказателство е представено и прието в нарушение на закона доколкото е в 1 размер с разпоредбата на чл. 127 ал.2 от ГПК. Това доказателство не е било посочено с исковата молба. Според въззивника , за да бъде основателен деликтният иск следваше да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка би следвало да се докаже във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки противоправно деяние и вреда, подлежат на главно доказване от ищеца.

Според въззивника, доколкото се твърди, че неверните обстоятелства в този клип са разпространени във фейсбук-група, следва да бъдат преценявани в съответствие с правото на свободно изразяване на мнения и разпространяване на информация, както и самата информация в клипа дали отговаря на действителността. В чл. 39-41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване.

Това е едно от основните права на личността. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.

Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име ( каквито се твърдят от ищцата). Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата и клеветата като съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице. Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията. Според въззивника не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно.

Като клевета, съответно като противоправно поведение следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията.

Според въззивника, ищцата не отрича, че си е изхвърлила боклука извън коша за боклук. По правната си същност това изявление на ищцата представлява съдебно признание на неизгодни за ищеца факти, което е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите събрани по делото доказателства води до изясняване на действителното фактически и правно положение между 2 страните - арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. А отговор на въпроса дали това деяние на ищцата е укоримо е даден в Наредба за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община – Д.М.. Според въззивника от разпоредбите на наредбата е видно, че всякакъв вид боклук следва да се изхвърля на определените за това места и съдове за отпадъци. Дори и съдът да приеме, че този отпадък е от биомаса - листа, клони, земя и борови иглички и т.н. то това не променя факта, че това е боклук който е бил изхвърлен от ищеца в нарушение на Наредбата и това не представлява лъжлива информация. По делото е установено, според въззивника, че мястото където е бил изхвърлен този боклук не е на края на селото, а в самият център на селото в затревена част, обособена като градинка. Във всички случай действията на ищцата са укорими, а това, че е известна личност още повече натежава фактора на виновно поведение. В жалбата се възразява, че твърдението, че в снимките има неприлични пози, е несъстоятелно и измислено твърдение. В исковата си молба пък и в доклада на съда липсват такива твърдения, но дори и да имаха те са отнасят за снимки, а не за предоставеният клип. Основният свидетел на ищцата, които твърди, че е видял публикация на този клип е нейният син който изрично в протокол от съдено заседание заявява „нямаше снимки , а само клип„.

Другият свидетел на ищцата също е потвърдил , че е видял само клип, но не е забелязал нищо необичайно в облеклото и позите на ищцата. Още повече от предоставените снимки и публикации във Фейсбук липсват някакви коментари свързани с облеклото, позата и гърдите на ищцата, а по скоро всичките са насочили вниманието си към действията на ищцата по изхвърлянето на своя боклук, което безспорно е било укоримо и предмет на обсъждания.

Употребените в клипа изрази „погледнете г-жа Д. къде си изхвърля боклука „ и „ Доцента е превърнала центъра на село *** в сметище“ реално отразява истината за нейните действия. Дори и цитираните реплики на л. 6 от съда също касаят действията на ищцата по изхвърляне на боклука , а не за други обстоятелства свързани с позите и облеклото й.

Възразява се, че оценъчните твърдения от предоставените снимки с исковата молба, представляват оценка на изказалия ги към определени факти, лица или събития и в този смисъл те не подлежат на преценка от страна на съда за верността им. Единствената преценка, която следва да се направи е дали тези оценъчни твърдения представляват обида или клевета.

Според въззивника вредите не са доказани по вид и размер, както и връзката между тях и действия на другата страна. Възразява се, че не следва да се възприема приетата по делото експертиза, която се основава само на представената флаш памет, което доказателрство е прието в нарушение на законовите разпоредби. Възразява се, че ВЛ е заявило, че не знае дали публикацията е направена от въззивника, а във Фейсбук пространството има 11 бр. профила с това име. Според въззивника неправилно съдът е приел, че ответникът пред първата инстанция следва да доказва отрицателни факти.

Възразява се, че по делото няма доказателства, че Н. Ж. стои зад публикацията в интернет пространството. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение като се изтъкват доводи по отношение на неговото определяне по справедливост. Претендира се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, алтернативно се претендира намаляване на размера на обезщетението на 500 лв при приемане на основание за 3 осъществяване на отговорността на въззивника.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основание за реализиране на отговорността на ответника пред първата инстанция и въззивник пред настоящия съд, определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

ПлРС е приел за доказано по несъмнен начин, че процесната публикация на ***год. във фейсбук групите „с.***“ и „Заедно градим с.***“ е извършена от профила на ответника в социалната мрежа, респективно доказва се, че той е направил процесният видеоклип, представен по делото, изследван от вещото лице и възпроизведен в о.с.з., със съдържание, обективирано в съдебния протокол. От приетото заключение на ВЛ К.Тончева –л.70 и сл. от делото, се установява, според РС, че след преглед на предоствената флаш памет марка „Maxell”, предоставена на РС - Плевен с придружително писмо от М. П. Д.-М. с вх. №*** г. е установено, че същата съдържа следната информация: два броя видео файла във формат.mp4 с различна продължителност:

305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4 video-51c745c1d460-4ee4-8209-451429ee2401-1675181736.mp4 Същите представляват: Видео файл с наименование

4

305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“-с продължителност: 2:32 мин, разолюция: 720/1280 пиксела, Скорост на кадрите: 30 кадъра/сек. създаден чрез заснемащо устройство;Видео файл с наименование video-51c745c1-d460-4ee4-8209-451429ee2401-675181736.mp4 с продължителност: 2:55 мин, разолюция: 256/576 пиксела, Скорост на кадрите:

30 кадъра/сек., създаден чрез мобилно приложение за запис на екран.

Съдържание на файла: снимане на видео, запаметено в мобилно устройство, еднакво с передходния файл, но предствлява публикация на потребител „***” в група на социална мрежа Фейсбук, „Село ***“. Вещото лице е дало заключение, че изследваните записи не са манипулирани. От заключението се установява, че видео файл с наименование

305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“- е бил поместен на *** год. в група на социална мрежа Фейсбук, „Село ***“ от профил с потребителско име „***”. Публикацията е „публична“ и може да се вижда от всички потребители на социална мрежа Фейсбук. Ответната страна не е доказала по надлежния ред това потребителско име - „***” да не принадлежи именно на ответника в процеса, респ. за нуждите на експертизата не е предоставян телефонният апарат на ответната страна. От изслушването на заключението на ВЛ в о.с.з. и дадените допълнителни отговори се установява, че записът от процесната флашка, записът на видеофайла в приложения по делото диск са едни и същи, автентични са, не са манипулирани, както и че са идентични по съдържание с поместеното в социалната мрежа Фейсбук, за което ищцата е приложила разпечатка – снимки от страниците във фейсбук групите - л.8 и сл. от делото, ведно с коментари по тези снимки. РС е приел, че показанията на свидетелите В.Д. и Х.Ц. не са от значение за предмета на делото, независимо от наличието на противоречие между техните показания и обясненията на ищцовата страна. Последната е твърдяла, че когато процесният запис е направен, ответникът бил сам в буса си и започнал, въпреки противопоставянето й, да я снима. Заявява, че това се случило вечерта, когато вече започнало да се смрачава. Свидетелите заявяват, че ищцата била излязла само един път, когато те били с ответника на мястото на случилото се в с.*** Било около 19,30-20,00часа, и видели ищцата да излиза само един път от къщата си. Съдът е приел, че ответникът е заснел процесният видеоклип, когато е бил сам, т.е. в отсъствието на свидетелите, посочени по-горе. От друга страна, според РС, дори и свидетелите да са били 5 там, това по никакъв начин не влияе на извода, направен от съда по-горе, а имено, че предявеният иск е основателен и доказан, т.к. е извършено противоправно деяние от страна на ответника, осъществяващо фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. От приложените и приети по делото като доказателства снимки на ищцата като част от записа, направен и публикуван от ответника, се вижда, че същата /ищцата / е снимана как изнася две кофи, пълни с растителна маса - листа и клечки, как ги изхвърля на място, което е извън двора на къщата й; че е в домашно облекло - впит панталон и пуловер с голямо, изрязано деколте; че е снимана в момент, в който се навежда да изхвърли съдържанието на кофите и бюстът й е на показ. Във Фейсбук по повод на процесната публикация се съдържат следните коментари в посочените групи : „Първите седем години.“ , „ Точно!“, „Тази жена срам няма, ако на мен ми направят такъв клип аз ще се срамувам от себе си.“,“Тази няма срам“,“Тя е в критическата затуй“, „Това не е заяждане…хубаво, че е показал жена в центъра на селото прави сметище…а иначе с претенции за образование и интелигентност“,“Най-вече културата , която има госпожа М.!“, „Доцентка“, „Много е учена личи“,“Това да го прави точно до магазина и там хора минават секи и гледа мизерия“,“Жалка постъпка“,“Как може така“, „Много е учена доцент личи ,че е учила в Карлуково изгорялата гимназия“,“И няма срам що за човек е това“,“Дайте кадрите на кметицата“,“На какво е доцент на боклука ли“.От изслушването на записа на диск в о.с.з. се установява, според РС – Плевен, че мъжкият глас, който се чува /на записващият/ звучи ехидно, подигравателно, без да отчита противопоставянето на заснеманото лице да бъде снимано. Т.е., без съмнение е, че записът се прави против волята на записваното лице /ищцата/, която изрично казва на записващия, че няма право да я снима. Записващият съобщава за нуждите на записа, че ищцата е направила сметище и я записва, за да го покаже. Следва реплики на записващия, вкл. че ищцата „няма срам и трябва да се грижи за хората “, а тя на свой ред го нарича „лъжец, крадец, мошеник, неграмотник“. Ответната страна, след изслушването на диска в о.с.з. и приемането на заключението на ВЛ, не е оспорвал гласът от записа на записващото лице да не е на ответника. Твърденията на ищцата за това, че записът е станал достояние на много хора – познати на нея и непознати такива, се доказва както от коментарите под направеното публикация в двете социални групи, така и от показанията на свидетелите, вкл. свидетеля Х.Ц., 6 посочен от ответната страна. Твърденията на ищцата за това, че голяма част от тези коментари са злостни и уронващи доброто й име, достойнство,чест и авторитет, също се доказват от коментарите и от показанията на св.П.М..