Решение № 265179 от 02.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 02.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3235 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът И.Г.Г. твърди, че срещу него е било повдигнато обвинение за извършване на серия от грабежи на възрастни жени. Бил задържан, първоначално за 72 часа, а след което срещу него била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. Прекарал повече от 2 месеца в следствения арест при много лоши условия, след което бил пуснат под домашен арест. По време на взетата мярка за неотклонение той не можел да работи и да помага на семейството си, бил в тежест на майка си и сестра си. В последствие част от обвинението било прекратено, но за останалата част П. внесла срещу ищеца обвинителен акт. Съдебното наказателно производство срещу него продължило две години, през което време той бил под постоянен стрес. Изгубил контакт с близките си приятели, не излизал никъде, не планирал , живеел в очакване да влезе в затвора. В крайна сметка бил оправдан с влязла в сила присъда на 4.05.2016г. Сочи, че наказателното производство срещу него е продължило четири години, съсипало го е, лишило го е от възможността да се грижи за майка си и сестра си. Приятелите го отбягвали, изпадал в депресивни състояния, животът му бил съсипан.

Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв., на сумата 24 611лв. мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди от 4.05.2016г. до 09.03.21г., сумата 500лв. имуществени вреди за платени адвокатски хонорари и 246лв. мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди дължима за периода 4.05.2016г. – 09.03.2021г. Претендира и законната лихва върху двете главници от 10.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и разноските по делото.

Ответникът П. на РБ.оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията за търпени от ищеца вреди , както и причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение.

Сочи, че П. не е отговорна за условията в затворите, както и за продължителността на съдебното производство. Посочва, че липсват доказателства за търпените от ищеца вреди, като посочва, че той е осъден през 2013г. за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 от НК, поради което не е ясно кои вреди ищецът твърди, че е търпял вследствие на воденото срещу него ДП МЗ 1267/12г. на 1 РУ СДВР. Оспорва претенцията за лихва за забава досежно началната дата, като прави възражение за изтекла 3г. давност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

От приложеното НОХД № 1055/2014г. на СРС се установява, че на 18.10.2012г. по пр.пр.№ 15299/12г. СРП ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. На същия ден , с постановление на прокурор при СРП, ищецът е задържан под стража за срок от 72 часа. С определение от 20.10.2012г. по НЧД № 19350/12г. на СРС съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ , потвърдена от СГС с определение от 26.10.2012г. по ВНЧД № 5073/12г. на СГС.

С определение от 28.12.2012г. по НЧД № 23187/12г. на СРС мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „домашен арест“. Определението на СРС е потвърдено от СГС с определение от 11.01.2013г. , когато ищецът е бил освободен от ареста.

С определение от 2.04.2013г. по НЧД № 5628/13г. на СРС мярката за неотклонение на ищеца е изменена на парична гаранция в размер на 500лв. Определението е влязло в сила на 6.04.2013г.

На

20.09.2013г. разследването е предявено на ищеца.

На 21.01.2014г.

СРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда. Ищецът е обвинен в това, че на 25. 05.2012г. около 16,30ч. в гр.София е отнел един златен ланец от 3гр., 18к., на стойност 270лв. и един златен медальон

- кръстче, сърце и котва с тегло 3г., 18к. на единична стойност 270лв., или всичко на обща стойност 540лв. от владението на Е.А.с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - издърпал и скъсал синджира с медальона от врата на пострадалата.

По образуваното НОХД № 1055/2014г. на СРС са проведени 8 съдебни заседания в периода 14.05.2014г. – 18.04.2016г., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от 18.04.2016г. съдът е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение и е отменил взетата мярка за неотклонение.

Към момента на воденото наказателно производство ищецът не е бил осъждан.

По същото време срещу него се е водило и второ наказателно производство за грабеж с причинена средна телесна повреда. С присъда № 226/3.07.2013г. по НОХД № 814/2013г. на СГС , влязла в сила на

19.06.2014г. ищецът е признат за виновен за това, че на 27.09.2012г. , около 12,30ч. в гр.София е отнел 2 златни синджирчета с две висулки на обща стойност 770лв. от владението на пострадалата М.М.с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, вследствие на което й е причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание 3г.л.св., чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 5г.

На досъдебното производство ищецът е бил представляван от адв.П.К.. Видно от договор за правна защита и съдействие от 18.10.2012г. , на л.31 от ДП, за процесуалното представителство е договорено възнаграждение в размер на 200лв. При предявяване на разследването на 20.09.2013г. ищецът е представляван от друг адвокат – адв.М.М., видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие на 20.09.2013г. /на л.118 от ДП/. Договорено е възнаграждение в размер на 300лв.

Във връзка с установяване на твърдените неимуществени вреди съдът допусна събиране на гласни доказателства.

Св.Д.Д.установява, че ищецът живеел на квартира със семейството си - майка си и сестра си, които разчитали предимно на него за финансова подкрепа. Знае, че на семейството било много трудно да покрива разходите си докато ищецът бил задържан по делото. След освобождаването си, ищецът бил съсипан. Не бил същия човек. Не можел да излиза и да работи, тъй като бил под домашен арест . Свидетелят му помагал и финансово, тъй като ищецът дълго време бил без работа.

Св. А.Т., сестра на ищеца установява, че брат й бил задържан в ареста в продължение на 2 месеца, вкл. и през коледните и новогодишните празници. Свидетелката и майката на ищеца го посещавали в ареста на бул.“Г.М. Димитров“. Знае, че условията там били нечовешки, хората вътре се държали лошо с ищеца. При посещенията в ареста брат и плачел, бил психически нестабилен и притеснен. По време на мярката за неотклонение домашен арест бил също зле, тъй като ищецът виждал как майка му и свидетелката не се справели добре финансово. Ищецът не искал да споделя с тях, почти не говорел, чувствал се зле. И сега продължавал да си спомня какво е изживял.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство.

При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент П. на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на П. в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.

В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на предприетите срещу него правни действия .

По делото безспорно се установи, че наказателното производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК е започнало на 18.10.2012г. и приключило на 04.05.2016г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, която е поставила края на наказателното производство срещу ищеца.

Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило 3 г., 6м. и 16дни. По отношение на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража за период от 18.10.2012г. до 11.01.2013г., след което бил под домашен арест до 6.04.2013г. Т.е. ищецът е бил лишен от свобода за срок от 5м. и 16 дни. Повдигнато му е било обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3г. до 10г. Предприетите срещу ищеца процесуални действия са били интензивни с оглед на взетите мерки за неотклонение. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило извън разумния срок, въпреки че делото не е било фактическа или правна сложност.

Към момента, когато е започнало наказателното производство ищецът е бил на 25г., работил, грижел се за майка си и сестра си. Бил е неосъждан. Паралелно с настоящото наказателно производство , срещу ищеца се е водило друго наказателно производство, отново за грабеж на златни бижута.

Установи се от свидетелските показания, че ищецът е търпял и силни отрицателни емоции по време на задържането му под стража. Оплаквал се от условията в ареста.

Притеснявал се за финансовото обезпечаване на семейството си. След задържането в ареста останал без работа. Променил се, станал затворен, не споделял със семейството си. Воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца е оставило негативен ефект върху живота му.

Съгласно задължителната съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат установени.

Съдът приема, че ищецът е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. В този случай на ищеца следва да се определи обезщетение за търпените вреди. Съгласно ППВС № 4/1968 г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. - наказателното производство е прекратено) по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло (така и Определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2017 г., III г. о., ГК).