Решение № 78 от 10.09.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 154/2025
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. гр.Велинград, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20255210200154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Г. Ш., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Велинград, бул. „Св. Св Кирил и Методий“ № 20, чрез адв. С. М., про тив наказателно постановление № 25-0367-000044/25.02.2025 г., на Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, с искане да бъде отменено изцяло.
Излага се в жалбата, че обжалваното НП е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Представител на ответника, Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, не се явява в открито съдебно заседание. В депозирано писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатство възнаграждение. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното от фактическа страна:
На 15.03.2024 г., около 13:17 часа, полицейските служители - С. Г. Й. и И. И. Л., изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението в гр. Велинград. В хода извършваната от тях специализирана полицейска операция по ул. "св. Св. Кирил и Методи" установили товарен автомобил марка „ЛДВ 400“ , РА9264ВХ, който бил паркирал в зоната на 1 действие на пътен знак В27. Понеже водачът не бил на място, свидетелят С. Й. съставил съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш в отсъствие на водача.
На 02.04.2024 г. собственикът на автомобила - Б. Г. Ш. подал жалба до Районен съд Велинград, чрез РУ - Велинград срещу съставения фиш.
С Разпореждане № 198/19.04.2024 г. по а.н.д. № 119/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима, производството по делото е прекратено, а жалбата, ведно с преписката е разпоредено да бъде изпратена на РУ- Велинград за произнасяне по компетентност съобразно чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН.
Този съдебен акт е бил предмет на проверка по канд № 602/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик и е бил потвърдено с Определение № 2131/03.06.2024 г.
На 27.01.2025 г. жалбоподателя е получил покана, с която на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН е поканен да се яви в качеството си на водач на МПС на 28.01.2025 г., в 10:00 часа в РУ- Велинград, за съставяне на АУАН за извършеното нарушение.
Така на 28.01.2025 г. свидетеля т А. Н. Д., в присъствието на полицейските служители - С. Г. Й. и И. И. Л., съставил на Б. Г. Ш. АУАН № GA1441790 за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят е отразил своите възражения в АУАН, а именно „не съм паркирал там МПС“. Против така съставения акт е подадено възражение от 28.04.2025 г.
На 25.02.2025 г. АНО издал атакуваното наказателно постановление, за това, че на 15.03.2024 г. около 13:17 ч. в гр. Велинград, на ул.. „Св. Св. Кирил и Методий“ като водач на товарен автомобил ЛДВ 400, РА 9264 ВХ пред номер 20, около 13:17 ч. като собственик на МПС с рег. № РА9264ВХ не съобразява поведението си с пътен знак Б 27, паркира в зоната на действие на знака. АУАН е съставен във вр. с чл. 39, ал. 3 от ЗААН. За извършеното нарушение е съставен фиш № GT 59790, за това, че не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на Б.
Ш. е наложена глоба в размер на 20 лв.
Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е извършено на 15.03.2024 г. Чл. 34, ал. 1 , б. „в“ от ЗАНН гласи следното: "Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението... ".
Обективният критерий, който разграничава двете хипотези е открит ли е нарушителя. В случая нарушителят е бил известен още на 15.03.2024 г.
Хипотезата за съставяне на АУАН в едногодишен срок от извършване на 2 нарушението касае единствено случаите, в които нарушителят не е известен.
По-дългия срок в този случай се дава заради необходимостта от извършване на допълнителни действия по установяване на авторството на нарушението, а в случая не са се налагали такива допълнителни действия. Нарушителят е бил известен.
Фишът за налагане на глоба за неправилно паркиране е издаден от свидетеля С. Й. в отсъствие на нарушител. Установено е, че нарушителят е определен след справка за собственика на МПС. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика. Т. е. в конкретния случай и при описание на горната хипотеза, съдът счита, че не е имало съмнение кой е автора на административното нарушение, още повече че при изпълнителното деяние „паркиране“ по принцип деецът се намира извън превозното средство, заради което е създадено и правилото на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че с пълни и достатъчни данни за признаците на нарушението и нарушителя АНО е разполагал още в деня на констатираното нарушение, отчитайки че е приложена разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, от който момент започва да тече тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено на това основание, без да се обсъжда въпроса по същество.
По разноските
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя се дължат сторените от него разноски. Видно от представеното пълномощно от 17.04.2025 г. и договор за правна защита и съдействие е платена сума в размер на 400 лв. в брой за изготвяне и депозиране на жалба срещу НП пред РС.
Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Д. Д., по който договор е платена в брой сумата от 200 лв.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Проведени са три открити съдебни заседания, в две от които се е явил адв. Д.. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършени обемни процесуални действия, заради което съдът счита, че на жалбоподателят се дължи присъждане на сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а исканото такова в размер на 600 лв. е прекомерно.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0367-000044/25.02.2025 г., 3 на Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, с което на Б. Г. Ш., с ЕГН **********, адрес: гр.Велинград, бул. „Св.Св Кирил и Методий“ № 20, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание за нарушение на чл. 6, т. 1от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г.
Ш., с ЕГН **********, адрес: гр.Велинград, бул. „Св.Св Кирил и Методий“ № 20, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4