Решение № 5787 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5787 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100505799 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20013223 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 51053 по описа на СРС за 2020 г., 171 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Ц. Д. искове с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД – за сумата от 446,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 69,72 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 20.05.2020 г., сумата от 25,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 26.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,73 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 20.05.2020 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 75 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца – „Бруната България“ ООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят сочи, че видно от събраните по делото доказателства, ответникът е собственик на имота, като представения договор за покупко-продажба в една част бил нечетлив, но съдът не му указал да представи по-четлИ. копие. Твърди, че между него и ответника, въпреки че не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, същият следвало да върне всичко онова, с което се е обогатил.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия.

Третото лице-помагач не е депозирало становище в законоустановения срок.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По отношение на допустимостта на решението, съдът приема следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът е навел твърдения за липса на сключен договор между него и ответника за продажба на топлинна енергия, като е посочил, че въпреки това в имота била доставяна такава, поради което ответникът, който я е потребил без основание, следва да му върне онова, с което се е обогатил за негова сметка.

Изложените обстоятелства в исковата молба и заявения петитум ясно и недвусмислено разкриват волята на ищеца за признаване на установено, че ответникът дължи претендираните суми като цена на енергията, която е потребил без да има основание, т.е. без да има сключен договор с ищеца и качеството на клиент. Въпреки това първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като такива за реално изпълнение по възникнало облигационно отношение от сключен договор за продажба на топлинна енергия /чл.79, ал.1, пред.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ/ и мораторна лихва /чл.86 от ЗЗД/, като в мотивите на решението е разсъждавал дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия, като е приел, че не е задължена страна по договор при общи условия, поради което с диспозитива на решението е отхвърлил предявените искове. Съгласно задължителните разяснения в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба като предмет на делото. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти.

Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали се търси установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна в правната сфера на ответника. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.

Предмета на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум.

В мотивите на решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., III г. о. на ВКС е посочено, че произнасяне по непредявен иск е налице когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.

В решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г., II г. о. на ВКС е разяснено, че диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК законодателят е определил, че предмета на делото и обема на дължимата защита се определят от страните, т. е. недопустимо е по свой почин съдът да променя било то параметрите на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Следвайки логиката на законодателя и целевото тълкуване за точното отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви параметри може да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия съд са легитимирани до произнасяне на решението по един правен спор само в предметната рамка на заявените 2 искания на основата на твърдени факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

В настоящия случай районният съд с диспозитива на решението си се е произнесъл по иск, основан на факти за наличие на облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за продажба на топлинна енергия, каквито ищецът не е твърдял, вместо по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД по фактите, посочени от ищеца, а именно - за обогатяване на ответника, който е потребявал топлинна енергия, въпреки липсата на основание - сключен договор. По този начин съдът се е произнесъл на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото. Поради това настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК на същия съд за произнасяне по предявения иск.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20013223 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 51053, по описа на СРС за 2020 г., 171 състав.

Връща делото на Софийски районен съд за разглеждане на предявения иск от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3