Определение № 39017 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39017 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110122168 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК и е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Д. З. Т. срещу „ХЕПИНЕС“ ЕООД.

След постановяване на Определение № 34456/23.09.2026 г. по чл. 312, вр. чл. 140 и чл. 146 от ГПК, по делото е постъпило писмено становище от ищеца Д. З. Т., чрез процесуалния му представител адв. Е. А.. С него се релевира възражение за просрочие на депозирания от ответника отговор на исковата молба с вх. № 286199/17.09.2026 г., като се иска на основание чл. 133 и чл. 253 от ГПК съдът да не зачита извършените с отговора процесуални действия, да изключи приложените към него писмени доказателства и да отмени определенията за допускане на поисканите от ответника доказателства. Същевременно ищецът излага подробни доводи по съществото на спора и възраженията на работодателя, прави доказателствени искания – за издаване на съдебно удостоверение (респ. изискване на справка от „Български пощи“ ЕАД), за допускане на един свидетел при режим на довеждане, за приемане на приложени към становището писмени доказателства, както и формулира искане за спиране на настоящото производство на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Съдът, като прецени доводите и исканията на ищеца с оглед предмета на иска, твърденията на страните и разпределението на доказателствената тежест, намира следното:

По възражението за просрочие на отговора на исковата молба и искането по чл. 253 от ГПК във вр. с чл. 133 от ГПК:

Искането за ревизиране на определението по чл. 140 от ГПК и за изключване на допуснатите доказателства на ответника е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК и трайната, задължителна 1 практика на Върховния касационен съд (обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), с изтичането на срока за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК се преклудират единствено специфичните процесуални права на ответника да предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск, да привлече трето лице помагач и да предяви обратен иск срещу него, както и да направи възражение за местна неподсъдност или за решаване на спора от арбитражен съд. По настоящото дело такива насрещни претенции или процесуални искания по чл.

133 от ГПК не са предявени от ответното дружество.

От гледна точка на материалноправната и процесуалната защита на ответника, с изтичането на срока за отговор на исковата молба (респ. до приключване на първото открито съдебно засеД.е) се преклудират само онези възражения на ответника, които не са свързани със служебното прилагане от съда на материалния и процесуалния закон – такива като възражението за погасителна давност, възраженията за съпричиняване и голяма част от правопогасяващите и правоотлагащите възражения, които имат относителен характер и чието упражняване зависи изцяло от волята на страната.

Не се преклудират обаче възраженията, свързани с основателността на иска, когато те се основават на императивни материалноправни норми и приложимостта на материалния и процесуалния закон, за които съдът следи служебно. Не са ограничени с преклузията по чл. 133 от ГПК и възраженията за недопустимост на иска, за неподведомственост, за липса на процесуална легитимация и правоспособност, както и за наличие на висящ спор или сила на пресъдено нещо по чл. 126 от ГПК – тези възражения могат да се правят по всяко време на производството до приключване на въззивната инстанция, тъй като за надлежното упражняване на правото на иск съдът следи служебно.

От друга страна, по въпроса за релевираното в отговора на исковата молба възражение за изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване на исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на работа, следва да се има предвид, че този срок по своята правна природа е давностен. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 856 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 4522/2019 г., ВКС, III г. о. и Решение № 356 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 416/2011 г., ВКС, III г. о., погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ не се прилага служебно от съда и не води до процесуална недопустимост на иска, а е въпрос по съществото на спора. За да настъпят правните последици на изтеклата погасителна давност, е необходимо да има надлежно и своевременно направено възражение от ответника в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, като съдът се произнася по този въпрос (както относно това дали възражението за давност е заявено в срок, респ. преклудирано ли е съгласно чл. 133 от ГПК, така и относно неговата основателност с оглед момента на връчване на заповедта за уволнение) с крайния си съдебен акт – решението по съществото на делото.

По доказателствените искания на ищеца:

По искането за издаване на съдебно удостоверение респ. изискване на официална справка от „Български пощи“ ЕАД.

2

Тъй като за преценката дали направеното от ответника материалноправно възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е своевременно релевирано в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК или е преклудирано по смисъла на чл. 133 от ГПК, от съществено значение е установяването на точната дата на фактическото предаване на отговора на исковата молба (препоръчана пощенска пратка № ***) в пощенската служба съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК. Поради това искането на ищеца да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с официална справка от „Български пощи“ ЕАД относно тези обстоятелства, се явява допустимо, относимо и основателно и следва да бъде уважено.

По искането за приемане на писмени доказателства приложените към становището на ищеца са допустими и относими към наведените от ищеца насрещни твърдения във връзка с изпълнението на трудовите задължения и връчването на болничния лист, поради което следва да бъдат допуснати за приемане по делото.

По искането за допускане на гласни доказателствени средства чрез допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърденията, че работодателят е отказал да получи лично представен чрез трето лице болничен лист № Е20260836074/22.04.2026 г., е допустимо и относимо към предмета на доказване и въпроса за приложението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, поради което следва да бъде уважено.

По искането за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до окончателното приключване на административното производство пред НЕЛК по оспорване на Експертно решение на ТЕЛК № 00460 от засеД.е № 116/06.07.2026 г., съдът намира, че произнасянето следва да бъде отложено за насроченото открито съдебно засеД.е след изслушване на становището на насрещната страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. З. Т. по чл. 253 от ГПК за отмяна на Определение № 34456/23.09.2026 г. в частта, с която са приети писмените доказателства и са уважени доказателствените искания на ответника „ХЕПИНЕС“ ЕООД, както и за изключване на извършените с отговора на исковата молба процесуални действия като преклудирани по чл.

133 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца Д. З. Т. съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Български пощи“ ЕАД за снабдяване с официална справка относно действителната дата и час на фактическото предаване и приемане при пощенския оператор на препоръчана пощенска пратка № ***, след представяне на проект на СУ от негова страна.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към становището на ищеца от 21.10.2026 г. документи под опис: Извлечение от 3 онлайн системата на „Български пощи“ ЕАД за пратка № ***; Протокол за извършена проверка № *** г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София;

АУАН № *** г. и Справка за проследяване на пратка с куриер.

ДОПУСКА на ищеца Д. З. Т. събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в становището.

ОСТАВЯ произнасянето по искането на ищеца по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на производството по оспорване на ЕР на ТЕЛК № 00460/06.07.2026 г. за първото по делото открито съдебно засеД.е.

Препис от настоящото определение, ведно с препис от становището на ищеца и приложенията към него, да се връчи на ответника за сведение и становище най-късно в откритото съдебно засеД.е.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4