Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2326 от 30.03.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1315/2026
Вид
Разпореждане № 2326
Подписан
30.03.2026
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 30.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1315 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. А.а, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника А. Н. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ****, ГР.***, ул.“***“ № *, общ. ***, обл. **, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1.690.76 EUR /хиляда шестстотин и деветдесет евро и 76 цента/ - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.2023 г., сключен между заявителя и длъжника за периода 01.02.2024 г. от 01.03.2026 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 1.268.36 EUR /хиляда двеста шестдесет и осем евро и 36 цента/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г., дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 681.83 EUR /шестстотин осемдесет и едно евро и 83 цента/ за периода от 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 1.227.11 EUR /хиляда двеста двадесет и седем евро и 11 цента/ за периода от 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 04.04.2024 г.; 192.51 EUR /сто деветдесет и две евро и 51 цента/ мораторна лихва за забава за периода от 02.11.2023 г. до 27.03.2026 г., дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, както и 9 0 , 3 7 E U R /деветдесет евро и 37 цента/ държавна такса, 117,60 EUR /сто и седемнадесет евро и 60 цента/ юрисконсултско възнаграждение и 5 1 , 1 0 EUR /петдесет и едно евро и 10 цента/ за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и 1 приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 681,83 EUR и 1227,11 EUR - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 5600,00 BGN / 2863,23/ EUR за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона (същият e дори по-висок от предоставена като главница сума – 5000,00 BGN /2556,46/ EUR) . Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи. Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.

Досежно сумите от 255, 6 5 EUR, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни 2 за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 36,80 EUR държавна такса и 16,65 EUR – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. Н. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, ***, ГР.***, ул.“***“ № *, общ. ***, обл.

***ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 1.690.76 EUR /хиляда шестстотин и деветдесет евро и 76 цента/ - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г. по Договор за потребителски кредит № ***от 16.08.2023 г., сключен между заявителя и длъжника за периода 01.02.2024 г. от 01.03.2026 г.; 1.268.36 EUR /хиляда двеста шестдесет и осем евро и 36 цента/- неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г., дължимо от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 192.51 EUR /сто деветдесет и две евро и 51 цента/ мораторна лихва за забава за периода от 02.11.2023 г. до 27.03.2026 г., дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, както и 36,80 EUR държавна такса, 16,65 EUR юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК

175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 681.83 EUR /шестстотин осемдесет и едно евро и 83 цента/ за периода от 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 3 датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 1.227.11 EUR /хиляда двеста двадесет и седем евро и 11 цента/ за периода от 01.02.2024 г. до 01.03.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължима от вноска № 6 с падежна дата 01.02.2024 г. до вноска № 31 с падежна дата 01.03.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.03.2026 г., до изплащане на вземането; 255.65 EUR /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 04.04.2024 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.