Решение № 135 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно гражданско дело № 20245000500262 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 33/7.02.2024 г., постановено по гр.д. № 143/2023 г. на ОС-Пазарджик, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че О. В.-гр. В. дължи на Г. Х. Б. сумата 154 424.05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал.

3 вр. ал. 1 от ЗАдв с решение на А. с.-П. за осъществено процесуално представителство по т.д № 173/2016 г. на ОС - Пазарджик, за което е издадена заповед за изпълнение № */******** г. по ч. гр. д. № **/******** г. на РС - В., поправена с разпореждане № 406/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 124 424.05 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), както и заповед за изпълнение № */******** г. по ч. гр. д. № */**** г. на РС - В., поправена с разпореждане № 398/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 30 000 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), ведно със законната лихва върху главницата от 124 424.05 лева от 06.01.2023 г. до окончателното плащане, респ. върху главницата от 30 000 лева от 04.01.2023 г. до окончателното плащане, както и е осъдена О. В. да заплати на Г. Х. Б. сумата 3 088.48 лева 1 разноски за държавна такса в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, осъдена е О.

В. да заплати на адвокат С. И. С. сумата 8 852.35 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 /друг юрист/ от ЗАдв в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, осъдена е О. В. да заплати на Г. Х. Б. сумата 3 088.48 лева - разноски за държавна такса в исковото производство, на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК и е осъдена О.

В. да заплати на адвокат С. И. С. от АК – П. сумата 15 512.35 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 /друг юрист/ от ЗАдв в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят о. В.-гр.В. моли по съображения, изложени във въззивната жалба от 1.03.2024 г., решението да бъде отменено като неправилно и да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения от адвокат Г. Х. Б. иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Г. Х. Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден на 22.05.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд той е предявил иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл.

422, ал.1 за признаване за установено спрямо ответника О. В., че О. му дължи с у м а т а 154 424,05 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗА с решение на А. с.-П. за осъществено процесуално представителство по т.д № 173/2016 г. на ОС Пазарджик, за което е издадена заповед за изпълнение № */******** г. по ч. гр. д. № **/**** г. на РС - В., поправена с разпореждане № 406/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 124 424.05 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), както и заповед за изпълнение № */******** г. по ч. гр. д. № */**** г. на РС - В., поправена с разпореждане № 398/21.03.2023 г. по същото дело (за главница от 30 000 лева, част от общ размер от 154 424.05 лева), ведно със законната лихва върху главницата от 124 424.05 лева от 06.01.2023 г. до окончателното плащане, респ. върху главницата от 30 000 лева от 04.01.2023 г. до окончателното плащане, срещу които заповеди за изпълнение ответната о. е възразила по реда на чл. 414 от ГПК. Претендирал е и за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство. Претендира за присъждане 2 на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, видно е и от приложените по делото на ОС-Пазарджик две частни граждански дела по заповедни производства ч.гр.д. № */**** г. и ч.гр.д. № **/**** г. на РС-В., че по реда на чл. 410 от ГПК в полза на адвокат Г. Х. Б. са издадени срещу ответника по делото О. В. - гр.

В. две заповеди за изпълнение, като с първата заповед №*/******** г., поправена относно ОФГ с разпореждане № 398/21.03.2023 г., е разпоредено О. да му заплати сумите 30 000 лв. главница като част от такава в общ размер 154 424,05 лв., ведно със законната лихва върху сумата 30 000 лв. за периода от 4.01.2023 г. до изплащане на вземането, 600 лв. ДТ и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение, и с втората заповед № */******** г., поправена относно ОФГ с разпореждане № 266/17.02.2023 г. и с разпореждане № 406/21.03.2023 г., е разпоредено О. да му заплати сумите 124 424,05 лв. главница, представляваща част от вземане в общ размер от 154 424,05 лв., ведно със законна лихва за периода от 6.01.2023 г. до изплащане на вземането, ДТ 2 488,48 лв. и 5 626,96 лв. разноски за процесуално представителство по делото, което вземане в общ размер съгласно двете заповеди от 154 424,05 лв. е за адвокатско възнаграждение, определено на адвокат Г. Б. на основание чл.36,ал.3 от ЗА с решение № 392/19.10.2022 г. по протокол №22/19.10.2022 г. на АС-Пловдив, за извършени от адвоката правни действия и процесуално представителство в полза на О. В. във връзка с т.д. № 173/2016 г. на ОС-Пазарджик. Безспорно е също така, видно е и от посочените две приложени дела ч.гр.д. № */**** г. и ч.гр.д. № **/**** г. на РС-В., че ответната О. след като са й били връчени, съответно, на 6.01.2023 г. и на 11.01.2923 г. заповедите за изпълнение, надлежно е подала на 19.01.2023 г. възражения, за които заявителят е бил уведомен на 10.02.2023 г. и на 1.03.2023 г., в едномесечния срок, са били подадени от ищеца Б. исковата молба с вх. № 2065/1.03.2023 г., по която е било образувано гр.д. № 143/2023 г. на ОС-Пазарджик, и исковата молба с вх.

№ 2066/1.03.2023 г., по която е било образувано гр.д. № 144/2023 г. на ОСПазарджик, с които съгласно чл. 422,ал.1 от ГПК са предявени установителни 3 искове по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, като двете дела са съединени от окръжния съд за общо разглеждане по номера на по-рано заведено дело - гр.д. № 143/2023 г.

С исковите молби от 1.03.2023 г. ищецът Г. Б. твърди, че той е поискал издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 37 от ЗА за свое вземане, произтичащо от неизплатено възнаграждение. Твърди, че между него и ответната о. не е бил сключен договор за процесуално представителство, поради което възнаграждението по искане на адвоката е определено от А. с. съгласно действащата Наредба на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди, че е осъществил процесуални правни действия в полза на О. В. в производството по т.д. № 173/2016 г., съответно описани, след като с пълномощно от 10.10.2016 г. е бил упълномощен от кмета на О. да представлява и защитава О. В. в производството по т.д. № 173/2016 г. на ОСПазарджик, включително процесуално представителство по същото, до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Твърди, че договор за правна защита и действие по делото между О. и него не е подписван нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

Твърди, че делото е приключило с влязло в сила на 10.01.2018 г. определение, с което производството по делото е прекратено. Твърди, че материалният интерес по делото е в размер на 13 431 342,45 лв. съгласно влязлото в сила определение №695/30.09.2016 г. по т.д. № 173/2016 г. на ОС-Пазарджик, в което съдът е приел, че с предявената искова молба по делото се оспорват вземания на „Е. т.“ЕООД-гр.С. в общ размер на 13 431 342,45 лв. и искът е оценяем. Твърди, че както към датата на приключване на делото 10.01.2018 г., така и към датата на определяне на адвокатското възнаграждение от АСгр.Пловдив, действа разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.7 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нова, ДВ,бр.84/2016 г.), съгласно която при интерес над 10 000 000 лв. дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 111 530 лв. плюс 0,5% за горницата над 10 000 000 лв. Твърди, че е направил искане на 3.10.2022 г. до АСгр.Пловдив за определяне на основание чл. 36,ал.3 от ЗА на адвокатско възнаграждение за извършените правни действия в полза на О. В. по т.д. № 173/2016 г. на ОС-Пазарджик и с протоколно решение от 19.10.2022 г. му е определено адвокатско възнаграждение в размер на 154 424,05 лв. с ДДС. С оглед заявеното в заповедното производство възражение от О. моли съда да 4 признае за установено между страните съществуването на неговите парични вземания за сумите по издадените две заповеди за изпълнение – главница общо в размер на 154 424,05 лв. за адвокатско възнаграждение, ведно с лихви и разноски.

С отговорите на исковите молби от 14.06.2023 г. ответникът О. В. оспорва исковете като неоснователни. Признава се, че с пълномощно от 10.10.2016 г. кметът на О. е упълномощил адвокат Г. Б. да я представлява и защитава в производството по т.д. № 173/2016 г. на ОС-Пазарджик и че адвокатът е извършил посочени действия по делото. Твърди се, че представените по делото отговор на искова молба и допълнителен отговор на искова молба не съдържат в себе си ясно изразено становище, което да охранява и защитава интересите на ответната о. и не съдържат минимално изискуемото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 367 и чл.373 от ГПК.

Твърди се, че от адвокат Б. е подаден отговор на частна жалба до апелативния съд от 4.11.2016 г. против определение, с което окръжният съд е допуснал обезпечение на иска, в който не се изразява становище по основателността на частната жалба и се преповтарят фактите и обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Твърди се, че след прекратяването на производството по делото с определение на окръжния съд от 6.04.2017 г. това определение е било обжалвано и адвокат Б. е изготвил и депозирал отговор на частна жалба от 1.06.2017 г. до апелативния съд, в който е развил становище относно качеството на ищец на взискател по изп.д.№***/**** г. на ЧСИ Г. З., а след потвърждаването на определението от окръжния съд и обжалването на определението на апелативния съд е изготвил отговор на подадената касационна жалба до ВКС, който с определение от 10.01.2018 г. не допуска касационно обжалване на определението на апелативния съд. Твърди се, че така постановеното определение не е в интерес на О. В., тъй като, макар и ответник по т.д. № 173/2016 г. на ОС-Пазарджик, тя е имала интерес от обявяване нищожността на процесния договор за обществена поръчка, сключен с „Е. т.“ЕООД. Твърди се, че е следвало в своето становище в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на допълнителната искова молба да изрази своето ясно и категорично становище за основателността на иска и по този начин да се счита, че интересът на О. В. е защитен. Възразява се и че възнаграждение се дължи само за реално 5 извършени от адвоката действия и то доколкото те отговарят на изискванията на закона и са в интерес на доверителя, в случая на О. В.. Посочено е, че трудът на адвоката е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение съгласно чл. 36,ал.1 от ЗА, като са предвидени минимални размери по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и/или за постигнат резултат, но винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Заявено е, че спорът се концентрира върху това какви действия са били реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво възнаграждение се дължи за тях. Заявено е, че ищецът е упълномощен да представлява и да защитава О. В. по т.д. № 173/2016 г. – да осъществява процесуално представителство по предявените искове. Заявено е, че са подробно изброени действията на адвокат Б., които очевидно не са били в интерес на О.. Твърди се, че изготвянето и подаването на отговор на искова молба и допълнителен отговор на допълнителна искова молба е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява същинско процесуално представителство пред съд, в който смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 7 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че адвокат Б. не е осъществил процесуално представителство по предявените искове по отношение на ответника и в изпълнение на предоставените му правомощия по силата на процесното пълномощно, поради което не се дължи възнаграждение за процесуално представителство. Твърди се, че затова дължимото възнаграждение за изготвения отговор на искова молба и допълнителен отговор на допълнителна искова молба следва да бъде определено съобразно посочената норма на чл.9 от Наредба №1 (в редакция, действаща към ДВ,бр.84/2016 г.). Заявено е и възражение за погасяване на вземането за адвокатско възнаграждение по давност. Твърди се, че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положения труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му, доколкото размерът му е определяем с оглед нормативно установените параметри за това по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като дължимостта на това възнаграждение произтича от характера на изпълнената работа и е нормативно установен със специалния закон - чл.36 от ЗА, 6 правилата на който допълват уредбата на така възникналото мандатно правоотношение, дадена със ЗЗД. Твърди се, че падежът за плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, следва да се обвързва с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Твърди се, че последното извършено процесуално действие от адвокат Б. е подаването на отговор на частна касационна жалба от 13.10.2017 г., с което свое действие той е изпълнил възложената му поръчка и от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност и тя е изтекла на 13.10.2022 г. Заявено е, че в случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.