Решение № 1650 от 28.09.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 254/2026
- Вид
- Решение № 1650
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- Ива Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186а, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1650
Враца, 28.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВА БОРИСОВА
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700254 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано по жалба на С. П. А. от [населено място], чрез адвокат Ц. С., против Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0967-000184 от 19.05.2026 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна Полиция“ - Враца, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.
С жалбата са изложени твърдения, че оспорената заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, както неспазване на основни принципни изисквания за законност и съразмерност по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ .
В с.з. оспорващият се представлява от адв. С., който поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като твърди, че две от посочените в заповедта НП не са връчени на жалбоподателя и съответно не са влезли в сила, с оглед на което не е изчерпан лимита му от контролни точки, поради което ЗППАМ е лишена от правно основание и следователно незаконосъобразна.
Ответникът – Началник група към ОДМВР - Враца, с-р „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо вх. № 1411/29.05.2026 г., позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС, моли за адвокатско възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна № 26-0967-000184 от 19.05.2026 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя С. А. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 4 от ЗДвП - Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2021 г. – 2026 г. водачът С. П. А. е с изчерпани всички контролни точки, като са изброени НП и ФИШ, въз основа на които са отнети, както следва:
1. НП № 21-0967-001327/07.09.2021 г. на Сектор ПП Враца, връчено на 16.09.2021 г., влязло в законна сила на 24.09.2021 г., отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР /стара/.
2.НП № 22-0967-000803/02.06.2022 г. на Сектор ПП Враца, връчено на 01.07.2022г., влязло в законна сила на 16.07.2022 г., отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР /стара/.
З.НП № 23-0967-002032/19.12.2023 г. на Сектор ПП Враца връчено на 30.01.2024г., влязло в законна сила на 14.02.2024 г., отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.
4.НП № 25-0967-000672/20.06.2025 г. на сектор ПП Враца, връчено на 20.06.2025г., влязло в законна сила на 05.07.2025 г., отнети 8 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № 13-2539/2012 на МВР.
5. ФИШ Серия GT №19182111/10.02.2026 г. на сектор ПП ВРАЦА, влязъл в законна сила на 18.02.2026 г. отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.
Органът е приел, че с влизане в сила на последния санкционен акт - ФИШ Серия GT №19182111/10.02.2026 г., водачът е изчерпал лимита си от контролни точки.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 21.05.2026 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 22.05.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност се установява от т.1.3 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца /л. 49/, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП, също приложена към делото /л. 43/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на административното производство има допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания всяко от които по отделно, а и в своята съвкупност обосновават отмяна на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Следва да се отбележи, че ЗППАМ по реда на чл. 174, т. 4 от ЗДвП не прави лицето неправоспособно. Тя не е акт, с който се налага наказание - лишаване от право да управлява МПС на определено лице, а е акт, който констатира, че по силата на закона е настъпила неправоспособност и тъй като лицето не е изпълнило задължението си доброволно да предаде свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, с тази заповед се постановява отнемането му. Отнемането замества предаването на документа от лицето и е вид принудително изпълнение на това задължение. Изчерпването на лимита от контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неправоспособността на лицето не следва обаче по силата на тази заповед, а по силата на разпоредбите на закона. Преценката дали лицето е правоспособно или не е правна, която съдът следва да направи на база на всички влезли в сила НП и фишове срещу оспорващия.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39. Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба към периода на издадените санкционни актове определят, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. С оглед цитираните нормативни текстове от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за да се установи по несъмнен начин отнети ли са с определен влязъл в сила санкционен акт, контролни точки от водач на МПС и какъв е техният брой, е необходимо по делото да бъде представено и прието като писмено доказателство съответното влязло в сила наказателно постановление, което представлява официален документ, в което тези факти са отразени В случая по делото са представени 4 бр. НП и 1 бр. Фиш за налагане на глоба, подробно описани по-горе, с които на жалбоподателя са отнети общо 40 контролни точки. Първите две НП, съответно НП № 21-**********/07.09.2021 г. и НП №22-0967-000803/02.06.2022 г., както и ФИШ Серия GT № 19182111/10.02.2026 г. са придружени с разписка, отразяваща датата на връчване и подпис на получилото ги лице, а за НП № 23-0967-002032/19.12.2023 г. и НП № 25-0967-000672/20.06.2025 г. и двете на сектор „ПП“ – Враца се твърди от ответника да са влезли сила на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП, със заплащането на глобите, съответно на 14.02.2024 г. за първото и на 05.07.2025 г. за второто.
Доколкото конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ, съдът следва да извърши проверка, не дали са извършени описаните в санкционните актове нарушения, а правилно ли са отнети и действително ли е изчерпан лимитът от контролни точки, което на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП се свързва със загуба на правоспособност и задължение за връщане на СУМПС.
В оспорения акт, органът твърди, че с влизане в сила на ФИШ Серия GT №19182111/10.02.2026 г. на сектор ПП ВРАЦА, на 18.02.2026 г., с който са отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 г. на МВР, жалбоподателят А. е изчерпал лимита си от контролни точки.
Към датата на извършеното нарушение и съответно издаване на фиша – 10.02.2026 г., обаче законодателят е предвиждал отнемането на контролни точки да става единствено и само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
За процесния период е действала старата редакция на чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като ал. 1 посочва, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а ал. 2 определя, че при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
В чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, на чието основание е издаден процесния фиш, за релевантния период, т.е. преди изменението му в ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. също предвижда, че за административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.
След изменението на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. в ДВ, бр. 22 от 2026 г., в сила от 24.02.2026 г., в чл. 3, ал. 1 нормативно се предвижда, че контролни точки да се отнемат въз основа на влезли в сила:
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a95e2bf-b26b-4638-8025-792f6915129a