Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 17.12.2025, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 366/2025
Вид
Решение № 137
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.32, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Търговище, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500366 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Ф. И. Х. от с.***********, общ.*************, действащ чрез особения си процесуален представител адв.А. А. от САК против решение №348/15.07.2025г., постановено по гр.д.

№1762/2024г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването на вземане в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС”ЕООД-гр.София, ЕИК 131001375, с правоприемник „ЕОС МАТРИКС”ЕАД-гр.София, ЕИК 208597211 за сумата 1 296.69лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г. сключен от ответницата като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед №508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.

№1075/2024г. по описа на РС-Търговище, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението. С доводи за 1 нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззив-ната жалба и моли за потвърждаване на решението в посоче-ната част.

Въззивният съд констатира следното:

Решението е вА.дно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Спорът пред въззивния съд е относно дължимостта на присъдената от районния съд чиста остатъчна стойност, след приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК в размер на 1 296.69 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г., сключен от ответницата като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед №508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.№1075/ 024г. по описа на РСТърговище, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като процесуалният представител на въззивнацата поддържа тезата, че предвид нищожността на договора, след като ответницата не е получила нищо по договора, то не е и задължена за връщане на съответната престация.

Нормата по чл.23 от ЗПК е специална по отношение регламентацията по ЗЗД, поради което, след като ответницата се е задължила спрямо кредитора в качеството си на солидарен длъжник-чл.16а от договора за потребителски кредит, приемайки сумата да бъде получена само от заемателя, то спрямо нея са налице условията по чл.121 и сл. от ЗЗД и същата е задължена и за чистата стойност по кредита, дори да не е била в граждански брак с получателя на сумата, въпреки че това си качество собственоръчно е удостоверила с подписа си в договора за потребителски кредит и въпреки съдебно решение №489/22.08.2019г. по гр.д.№807/2019г. на РС-Търговище за прекратяване на сключения на 22.09.2013г. граждански брак между съдлъжниците, с оглед презумцията по чл.32, ал.2 от СК за имуществена обвързаност по силата на закона.

При тези обстоятелства и доводи, отговорността на солидарния съдлъжник спрямо кредитора по договора за потребителски кредит при 2 условията на чл.23 от ЗПК не е изключена, решението на районния съд в обжалваната му част е постановено в съответствие със закона, обуславящо потвърждаването му, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №348/15.07.2025г., постановено по гр.д.

№1762/2024г. на Районен съд-Търговище в обжалваната му установителна част по чл.422 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Търговище, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500366 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Ф. И. Х. от с.***********, общ.*************, действащ чрез особения си процесуален представител адв.А. А. от САК против решение №348/15.07.2025г., постановено по гр.д.

№1762/2024г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването на вземане в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС”ЕООД-гр.София, ЕИК 131001375, с правоприемник „ЕОС МАТРИКС”ЕАД-гр.София, ЕИК 208597211 за сумата 1 296.69лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г. сключен от ответницата като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед №508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.

№1075/2024г. по описа на РС-Търговище, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението. С доводи за 1 нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззив-ната жалба и моли за потвърждаване на решението в посоче-ната част.

Въззивният съд констатира следното:

Решението е вА.дно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Спорът пред въззивния съд е относно дължимостта на присъдената от районния съд чиста остатъчна стойност, след приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК в размер на 1 296.69 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г., сключен от ответницата като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед №508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.№1075/ 024г. по описа на РСТърговище, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като процесуалният представител на въззивнацата поддържа тезата, че предвид нищожността на договора, след като ответницата не е получила нищо по договора, то не е и задължена за връщане на съответната престация.

Нормата по чл.23 от ЗПК е специална по отношение регламентацията по ЗЗД, поради което, след като ответницата се е задължила спрямо кредитора в качеството си на солидарен длъжник-чл.16а от договора за потребителски кредит, приемайки сумата да бъде получена само от заемателя, то спрямо нея са налице условията по чл.121 и сл. от ЗЗД и същата е задължена и за чистата стойност по кредита, дори да не е била в граждански брак с получателя на сумата, въпреки че това си качество собственоръчно е удостоверила с подписа си в договора за потребителски кредит и въпреки съдебно решение №489/22.08.2019г. по гр.д.№807/2019г. на РС-Търговище за прекратяване на сключения на 22.09.2013г. граждански брак между съдлъжниците, с оглед презумцията по чл.32, ал.2 от СК за имуществена обвързаност по силата на закона.

При тези обстоятелства и доводи, отговорността на солидарния съдлъжник спрямо кредитора по договора за потребителски кредит при 2 условията на чл.23 от ЗПК не е изключена, решението на районния съд в обжалваната му част е постановено в съответствие със закона, обуславящо потвърждаването му, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №348/15.07.2025г., постановено по гр.д.

№1762/2024г. на Районен съд-Търговище в обжалваната му установителна част по чл.422 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________