Решение № 221 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Нина Панчева като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002201023 по описа за 2022 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативната специализирана прокуратура /закрита/ и касационна жалба от гражданския ищец община Р., чрез процесуалния й представител адв. М., срещу присъда от 30.05.2022 г., постановена по внохд №451/2019 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/.

В касационния протест и писменото допълнение към него се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В протеста се възразява срещу извода на съда, че макар да е налице настъпило увреждане, представляващо пряка и непосредствена последица от заложената в двете спогодби идентична клауза по чл.3 ал.2, предвиждаща предсрочна изискуемост на цялото разсрочено задължение при неизпълнение или забава в плащането на която и да е вноска след падежа и предприемане на принудително събиране на вземането, то това не е фигурирало в параметрите на обвинението и в обстоятелствената част на обвинителния акт, по който подсъдимият се е защитавал. Според прокурора, няма съществено значение дали увреждането е следствие на цитираната от съда причина или е резултат от сключените две спогодби като цяло, доколкото значителната щета е налична, а правата на подсъдимия не са нарушени, понеже той е присъствал на всички съдебни заседания, когато са били събирани доказателства и е могъл да реализира правото си на защита по тях. На следващо място, прокурорът не споделя извода на съда, че подписването на двете спогодби е 1 било в интерес на общината към момента, в който те са били сключени, тъй като от доказателствата по делото е видно, че към този момент тя не е разполагала с финансов ресурс да заплати ремонта на двата пътни участъка и с това обстоятелство подсъдимият е бил наясно. По-нататък се твърди, че подсъдимият Ш. е съзнавал, че в кратките срокове, заложени в клаузите в двете спогодби, е било невъзможно набавянето на средства от банкова институция, дори да е имал разрешението на общинските съветници. Не се споделя извода на съда и, че подсъдимият е положил всички усилия, за да осигури финансирането. Според прокурора, подсъдимият Й. Ш. не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество на община Р., именно при подписването на двете спогодби, тъй като е следвало да предотврати включването на клауза за дължима от страна на общината неустойка за всяко забавено плащане в размер на 0,2% от просрочената сума за всеки ден забава. Прави се искане за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В жалбата и допълнението към нея, подадени от община Р. се обжалва присъдата, в частта, в която е отхвърлен гражданския иск за причинените на общината имуществени вреди от престъплението по чл.219 от НК, като се навеждат същите като в протеста касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, а именно по т.1. и т.2. Твърди се, че са приети фактически положения, които противоречат на събраните доказателства, обстоятелство довело до неправилно приложение на закона. Излагат се конкретни съображения във връзка с оспорването на изводите на въззивната инстанция, за това, че първоинстанционният съд недопустимо е разширил обхвата на обвинението.

По-нататък се посочва, че съдът не е коментирал всички събрани по делото доказателства и не е посочил защо не кредитира изводите в първоначалната ССЕ, а е предпочел тези в повторната експертиза. Моли се да бъде отменен въззивния съдебен акт и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск, ведно със законната лихва, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане.

По делото е налице възражение и допълнение към него, изготвени от адв.Д., защитник на подсъдимия Ш., срещу касационния протест, в които процесуални документи се твърди, че въззивната инстанция не е допуснала претендираните съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Посочва се, че липсва обективна съставомерност на деянието по чл.219 от НК, доколкото прокуратурата претендира, че не е било платено в срок определено задължение. Съгласно българското наказателно право и чл.1 на Протокол 4 от ЕКПЧ не се допуска наказателна отговорност на лице, което не е изпълнило в срок задължение за плащане. Акцентира на това, че съобразно изводите на тройната експертиза, не може да се установи реални плащания на неустойки, поради липса на първични счетоводни документи; че спогодбите са по-изгодния за община Р. вариант, защото той ограничава повишаването на плащането до 10%, нещо което не е било залегнало в основния договор; че О. е имала достатъчно активи да изтегли през 2010 г. кредит, което би се осъществило за около един месец. На следващо място се посочва, че няма как да бъдат инкриминирани като 2 престъпление заплащането на неустойки и други плащания, тъй като те са резултат от забавеното плащане на главницата. Твърди се, че липсва субективна съставомерност на инкриминираното престъпление. Защитникът споделя изводите на въззивния съд за недопустимо разширение на обвинението от първата инстанция. В заключение се отправя молба протестът на прокуратурата да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направените искания.

Процесуалният представител на гражданския ищец община Р. -адв. М. също поддържа касационната жалба, като поставя акцент на това, че основният мотив на въззивния съд за постановяване на оправдателна присъда, а именно, че първата инстанция недопустимо е разширила обвинението, е неправилен. Моли да бъдат взети предвид и останалите възражения, посочени в изготвения от него иницииращ касационното производство процесуален документ и съображенията, в подаденото писмено допълнение. Отправя искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия –адв.Д. поддържа писмените си възражения срещу касационния протест. Счита, изводът на въззивната инстанция за разширяване обхвата на обвинението за верен, доколкото според прокуратурата, деянието е извършено чрез действие, т.е. с подписването на спогодба, а първоинстанционният съд е приел, че то не е извършено чрез действие, а чрез бездействие- че подсъдимият не се е противопоставил на включването на клауза за неустойка, каквато не е съществувала в първоначалния договор. Отново акцентира на съображенията си, посочени в писмените възражения за това, че липсва обективна и субективна съставомерност на престъплението по чл.219 ал.1 от НК. Поставя акцент върху изводите на вещите лица от тройната експертиза, че спогодбата е поизгодна; че в рамките на един месец е могло да се изтегли кредит, което обаче е от компетенциите единствено на общинския съвет; че подсъдимият е направил всичко възможно да се упражнят тези компетенции; че не се поема финансов ангажимент със спогодбите и, че те намаляват дълга; че липсват финансови документи, от които да е видно, че лихвите и неустойките са платени; че със сключването на двете спогодби няма нарушение на финансовата дисциплина и на закона. В заключение моли присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият Й. Г. Ш. моли касационната инстанция да остави в сила присъдата на АСпНС.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, касационната жалба, писмените допълнения към тях, писмените възражения на защитника на подсъдимия и становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

3

С присъда от 21.08.2017 г., постановена по нохд №631/2015 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Й. Г. Ш. за виновен в това, че през периода 29.10.2010 г. - 17.01.2011 г. в /населено място/, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ пр.1 от НК- кмет на община Р.

- област /населено място/, в условията на продължавано престъпление, не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имуществообщина Р., обл. /населено място/ и от това е последвала значителна щета за общината в общ размер на 575 981,76 лв., поради което и на основание чл.219 ал.1 във вр.с чл.93 т.1 б.“б“ пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК, му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 от НК за срок от три години и глоба в размер на 2000 лева.

Със същата присъда подсъдимият е оправдан за това престъплението да е извършено през периода 09.09.2008 г. до 29.10.2010 г., както и по чл.43 ал.4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ по отношение на първото деяние, включено в рамките на продължаваното престъпление и по чл.43 ал.4 от ЗОП досежно второто деяние от продължаваното престъпление.

С присъдата подсъдимият Й. Ш. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и по чл.254а ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

Подсъдимият Ш. е бил осъден да заплати на община Р.-област /населено място/ сумата от 575 981,76 лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.219 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.01.2011 г., като гражданските претенции за имуществени вреди от престъпленията по чл.282 и чл.220 от НК, са били отхвърлени.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.

По въззивни жалби, подадени от защитника на подсъдимия и лично от последния, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №583/2017 г., приключило с решение №78 от15.03.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена в частта относно престъплението по чл.219 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и в гражданскоосъдителната й част, касаеща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.219 от НК, като делото е било върнато на ОСПловдив за ново разглеждане в отменените части.

След връщане на делото на Пловдивски окръжен съд и образуване на нохд №538/2018 г., съдията-докладчик с разпореждане №652 от 21.03.2018 г. е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.247а ал.3 във вр.с чл.35 ал.2 във вр.с чл.411а ал.1 т.4 б.“к“ във вр.-с чл.42 ал.2 от НПК и го е изпратил по компетентност на Специализираната прокуратура-София.

По внесен от Специализираната прокуратура обвинителен акт за престъплението по чл.219 ал.1 във вр.с чл.93 ал.1 б.“б“ пр.1 във вр.с чл.26 4 ал.1 от НК, пред Специализирания наказателен съд е било образувано нохд 1418/2018 г., по което е била постановена присъда от 15.05.2019 г., с която подсъдимият Й. Г. Ш. е бил признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на 29.10.2010 г. и на 17.01.2011 г. в /населено място/, в качеството си на длъжностно лице- кмет на община Р., обл./населено място/, не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество на община Р. и от това са последвали значителни щети за общината в размер на 459 654,57 лв., като деянията са извършени както следва: на 29.10.2010 г. в гр./населено място/, в качеството си на длъжностно лице, при сключване на спогодба между община Р. и /фирма/ относно изпълнението на договор №25 от 28.04.2009 г., не положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, като непредотвратил включване в спогодбата на клауза за дължима от общината неустойка за всяко забавено плащане в размер на 0,2% от просрочените суми за всеки ден от забавата, но не повече от 10%, нефигурираща в първоначалния договор и анекса към него и от това е последвала значителна щета за общината в размер на 148 472,57 лв., представляваща начислена и платена неустойка, въз основа на тази клауза; на 17.01.2011 г. в качеството си на длъжностно лице, при сключване на спогодба между община Р. и /фирма/ относно изпълнението на договор №123 от 09.09.2008 г., не положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество, като непредотвратил включване в спогодбата на клауза за дължима от общината неустойка за всяко забавено плащане в размер на 0,2% от просрочените суми за всеки ден от забавата, но не повече от 10%, нефигурираща в първоначалния договор и анекса към него и от това е последвала значителна щета за общината в размер на 311,182 лв., представляваща начислена и платена неустойка, въз основа на тази клауза, поради което и на основание чл.219 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.