Решение № 423 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500249 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5750 от 24. 10.2024 г. по гр.д.№ 8468 по описа за 2023 г.

СГС, ГО, I-30 - ти състав се: ОСЪЖДА Окръжен съд – Ямбол да заплати на „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД

ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в Република Турция, следните суми: сумата от 170 670,23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB6320101324 2 3 8 8 , с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република Турция: *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.07.2023г. до окончателното плащане, като за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер на претенцията от 185 664 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; сумата от 53 533.01 лв., представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170 670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г., като за разликата над така 1 присъдения размер до пълния предявен размер на претенция от 95 900 лв., както и за периода от 25.07.2018г. до 23.07.2020г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради погасяването му по давност; сумата от 10 112,73 лв.

– разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ предявените искове за солидарно осъждане на Народното събрание на Република България, да заплати на „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД

ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в Република Турция, сумите от 185 664 лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB63201013242388, с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република Турция: *******, както и за сумата от 95 900 лв. - обезщетение за лишаване от ползите от използването му за периода от 25.07.2018г. до датата на исковата молба – 24.07.2023г., изчислено като законната лихва върху претендираното обезщетение.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от:

1-въззивна жалба от Окръжен съд-Ямбол, ответник в производството пред СРС, като решението на първата инстанция се обжалва в частта, в която е уважен иска по чл.2в от ЗОДОВ за : сумата от 170 670,23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB6320101324 2 3 8 8 , с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република Турция: *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.07.2023г. до окончателното плащане; сумата от 53 533.01 лв., представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170 670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г., както и в частта за разноските. Решението се обжалва и в частта, в която са отхвърлени предявените искове за солидарно осъждане на Народно събрание на Р България.

Излагат се доводи, че решението на СГС е неправилно и необосновано.

Счита, че нарушението не било достатъчно съществено като се позовава на 2 практика на СЕС. Сочи, че в случая било сключено споразумение от 25.07.2018 г., към който момента нямало влязло в сила решение на СЕС по въпроса. Решението по дело С-393/19 на СЕС било постановено на 14.01.2021 г. и това било първото решение, което разглеждало съответствието на чл.242, ал.8 НК на правото на ЕС. Неправилен бил извода на съда за липсата на солидарна отговорност по отношение на ответника Народно събрание на Р България като се позовава на чл.4, ал.2 ЗОДОВ, т.е. в случая солидарната отговорност възниквала по силата на закона. Това произтичало и от държавноправният институт на двамата ответници. Още повече, че съдебният орган бил задължен да приложи националното законодателство. Неправилен бил извода на съда, че по отношение на Народното събрание причинната връзка не е пряка. Сочи, че вредоносният резултат е възникнал при съвкупните действия на двамата ответници. Без значение за ангажиране на отговорността на Държавата било дали нарушението е от действие или бездействие на ответника. Това било така, защото отговорността била обективна; позовава се на приетото в решение № 16 от 02.03.2021 г. по дело № 1914 по описа за 2020 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 14 от 15.02.2021 г. по дело № 5165/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 5 от 14.06.2022 г. по конст.дело № 13/2021 г., Обн.ДВ, бр.46/21.06.2022 г. В този смисъл обжалваното решение било необосновано поради погрешни логически изводи относно причинноследствената връзка, изведена от фактическите констатации за нарушение на правото на ЕС и твърдените от ищеца вредоносни последици в неговата правна сфера. Освен това ищцовото дружество не било имало качеството на страна в съдебната фаза на наказателното производство по нохд № 208/2018 г. като се аргументира с чл.253 вр. с чл.382, ал.3 НПК. Затова за сключването на споразумението ОС-Ямбол не бил длъжен да се съобразява със становището на дружеството-ищец. Към датата на сключване на споразумението разпоредбата на чл.242, ал.8 НК изрично била предвиждала отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на престъплението митническа контрабанда.

Тази норма били императивна. При постановяване на обжалваното решение съдът бил допуснал нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в необсъждане на твърденията, доводите и аргументите на ответника/въззивник, вкл. тези в отговора по исковата молба. Решението била и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че от материалите 3 поделото не се установило ищцовото дружество да се е възползвало от възможността по чл.111, ал.2 НПК за преразглеждане на въпроса за собствеността на превозното средство и съответно същото да бъде върнато, ако вече не било нужно за целите на наказателното производство и разкрИ.е на обективната истина. В случая ищцовото дружество било пасивно. Освен това добросъвестността на ищцовото дружество не се презюмирала, а следвало да се докаже. Такива доказателства не били представени нито в наказателното производство, нито в хода на производството пред СГС.

Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл били необосновани.

От дадените от осъдени Ш. М. обяснения по досъдебното производство се установявало, че и други лица в дружеството били знаели, че процесното МПС ще се използва за извършване на престъпление. Следвало да се вземе предвид и, че автобусът периодично е минавал през прегледи и обслужване.

Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като се сочи, че същото било прекомерно. Сочи, че левовата равностойност на средната пазарна стойност на МПС възлиза на 146 127,71 лв., която била изчислена от вещото лице по повторната САТЕ, прилагайки метода на амортизация, предвид поголямата прецизност на този метод, за разлика от методите на пазарните аналози, където се сравнявали автобуси, чиито параметри се различавали значително.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в атакуваните от въззивника/ответник, части и вместо това да се постанови друго, с което тези претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни или при условията на евентуалност да бъде изменено първоинстанционното решение в атакуваните му части като се постанови солидарно осъждане на двамата ответници- ОС-Ямбол и НС на РБ за заплащане на обезщетение на ищцовото дружество за причинените му вреди в размер, определен от настоящата инстанция. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от другия ответник пред СГС- Народно събрание на Р България, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в която ищцовите претенции са отхвърлени срещу Народно събрание на Р България. Счита, че доводите за наличие на солидарна отговорност в случая били неотносими. Сочи, че в обжалваното решение не били изложени мотиви, че НС не е пасивно легитимирано по предявените искове Искът по чл.2в 4

ЗОДОВ бил разгледан по начина, по който същият е предявен. Правилно и в съответствие с чл.4, пар.3 ДЕС съдът бил достигнал до извода, че по отношение на ответника НС на РБ не е налице третата предпоставка, а именно наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените вреди. Задължение на съда било при наличие на противоречие на националното право с правото на ЕС, да приложи общностното право; налице бил т.нар. „директен ефект“. Затова не било необходимо да се изисква или да се изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред; позовава се на решения на СЕС. Сочи, че решението на първоинстанционния съд било съобразено с тези дела, както и с практиката на ВКС по аналогични случаи. В случая предполагаемия вредоносен резултат бил настъпил непосредствено от съдебния акт и затова съдебният орган бил материално легитимиран да отговора по предявените искове. По отношение на ответника НС на РБ не била налице причинно-следствена връзка като също се позовава на практика на СЕС по този въпрос. Обжалваното решение било съобразено с тази практика, както и с практиката на ВКС. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СГС-„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД

ШИРКЕТИ“ ООД. В хода на производството се излага становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в която претенцията му е била уважена.

Представителят на Прокуратура на Р България изразява становище, че обжалваното решение е правилно в отхвърлителната част, а в частта, в която въззивникът ОС-Ямбол е осъден – неправилно и като такова следва да бъде отменено и предявеният иск- отхвърлен изцяло.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 30.10. 2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 12.11. 2024 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-въззивна жалба от ищеца пред СГС --„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС 5

СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД ШИРКЕТИ“ ООД.

Решението се обжалва в частта , в която претенцията му по чл. 2 в ЗОДОВ е отхвърлена срещу ответника Народно събрания на Р България поради липса на солидарна отговорност, както и в частта, в която претенцията му за имуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдената сума в размер на 53 533,01 лв. до сумата от 95 000 лв. или за разликата от 42 366,99 лв., както и в частта, в която първоинстанционния съд не му бил присъдил поисканата законна лихва върху уважената част от 53 533,01 лв. и която претенция представлявала поискано обезщетение за времето, през което ищеца бил лишен от възможността да се ползва от притежанията си.

Решението се обжалва и в частта за разноските, в която в негова тежест е присъдено в полза на ответника НС на РБ юриск.възнаграждение в размер на 600 лв.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС, решение в частта относно определения размер на имуществените вреди, както и в частта, в която съдът е приел липсата на солидарна отговорност на двамата ответници. Неправилно било прието, че ищцовото дружество не е търпяло неимуществени вреди. Сочи, че по тези въпроси обжалваното решение било постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че по въпроса за наличието на солидарна отговорност решението било постановено в разрез със съдебната практика на ВКС. Относно сумата в размер на 42 366,99 лв. счита, че съдът е дал неправилна правна квалификация; същата имала лихвоносен характер и затова законна лихва се дължала. На ищеца се следвало обезщетение за имуществени вреди не само за три години, а за целия период, през който бил лишен да ползва собствеността си, считано от момента на увреждането.