Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 27.10.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 238/2026
Вид
Решение № 343
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Перник, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 244 от 23.07.2025г. по гр.д. № 688/2024 г. на Районен съд - Костинброд е отхвърлил предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М., ЕГН: **********, против СРС, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000 лева, за претърпени от ищеца Е. Д. М., ЕГН: **********, в резултат на противоправно поведение на ответника- СРС, изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по НЧХД № 7061/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, за периода от 13.06.2023 г. до 19.07.23 г. като неоснователен. Със същото решение се осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на СРС, сумата от 150 лева - разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба срещу решението депозирана от ищеца Е. Д. М., в лично качество. Обжалва постановеното първоинстанционно решение като незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като бъде осъден ответника за бавене на делото.

В подадения от насрещната страна отговор на въззивната жалба, тя се оспорва като неоснователна, необоснована и недоказана. Въззивникът не бил посочвал конкретни основания, на които твърдял, че решението било незаконосъобразно. Атакуваното решение било изготвено в изискуемата от закона форма, обосновано и надлежно подписано от 1 постановилия го съдебен състав. В същото били разгледани наведените от жалбоподателя аргументи и били обсъдени събраните по делото доказателства. Правилен бил извода на първоинстанционния съд, че не било налице забавено извън разумния срок производство по НОХД № 7061/2018 г. на СРС за периода от 13.06.2023 г. до 19.07.2023 г., като в същият период делото било разглеждано от СРС, а не от СГС и ВКС. Липсата на първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ била водила до обоснования и законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск и до правилност и законосъобразност на постановеното решение по делото. Молят да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да се присъдят сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 37, ал. 1 ЗПП.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Л. от Окръжна прокуратура – Перник изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените релевирани въззивни основания в жалбата.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установяват се от събраните пред РС писмени доказателства по безспорен начин фактите, че производството по НЧХД № 7061/2018 г. по описа на СРС, НО, е образувано на 02.05.2018 г. по подадена частна тъжба от настоящия ищец-въззивник Е. Д. М., против К.З., с който се навеждат твърдения за извършено престъпление от частен характер спрямо М..

С разпореждане от 30.05.2018 г. съдията дал указания за отстраняване на нередовности по тъжбата, а именно да представи вносна бележка за внесена държавна такса, също така в тъжбата следва да се съдържат данни за обстоятелствата на твърдяното престъпление, тъжителя следва да посочи кои са конкретните думи и изрази които К.З. е изрекъл по БНТ, с които според тъжителя е извършил престъпление и дали тъжителя твърди, че за него било казано нещо унизително и/или за него било разгласено позорно обстоятелство. Видно от книжата по делото частният тъжител е търсен на посоченият от него адрес на 15.06.2018 г, 01.07.2018 г, 28.07.2018 г., 15.08.2018 г., 30.08.2018 г., 05.10.2018 г., 20.10.2018 г., 06.11.2018 г. На 03.01.2019 г. препис от разпореждането е получено от М.. На 07.02.2019 г. е представена по делото вносна бележка за внесена д.т. На 15.03.2019 г. отново е изпратено съобщение до г-н М. да посочи исканите данни за лицето срещу, когото е подал тъжба. На 15.07.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. Ю. с исканите данни за лицето.

В производството развило се пред СРС, е бил постановен краен съдебен акт, а 2 именно присъда от 09.02.22 г., мотивите към която са изготвени и оповестени на 04.05.2022 г. Постановеният съдебен акт е бил обжалван от страна на ищеца Е. М., във връзка, с което е било образувано в.н.ч.х.д.№3874/22 г. по описа на СГС, НО. В хода на въззивното производство е било постановено решение №45/23.01.23 г. Препис от съдебния акт на въззивния съд е бил връчен на жалбоподателя Е. Д. М. на 27.01.23 г., който на 17.02.23 г., е подал касационна жалба. С разпореждане от 07.06.23 г., постановено по в.н.ч.х.д.№3874/22г. по описа на СГС, съдията- докладчик е върнал подадена касационна жалба, като подадена извън срок. Ищецът Е. Д. М. е получил препис от съдебния акт на 12.06.23г., като на 21.06.23г., е подал жалба срещу постановения акт на въззивния съд до ВКС. С определение от 19.07.23г., постановено по н.ч.д. №599/23 г. по описа на ВКС, състав на съда, е оставил без уважение частната жалба подадена от ищеца по настоящото дело.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар принципно да е процесуално допустима, доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно приетото за установено от РС по отношение на предявените искове, въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не може да изследва правилността на решението извън доводите в жалбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, пос-тановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 3

1645/09г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на IV г.о.

Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд споделя изводите на РС и досежно това, че претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана, и само поради това, тъй като по делото не се установи да е било налице забавяне по НЧХД № 7061/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, доколкото за процесния период от време, а именно 13.06.23 г. до 19.07.23 г. се установява, че производството по делото е било висящо пред СГС и ВКС, но не и пред ответника по делото Софийски районен съд.

Освен горното и на самостоятелно основание, въззивният съд посочва, че НЧХД № 7068/2018 г. по описа на СРС е продължило 4 години, 4 месеца и 26 дни, считано от 30.04.2018 г., когато тъжбата постъпила в съда, до 26.09.2022 г., когато делото било изпратено на въззивния съд. От този период обаче, следва да бъде извадено времето, през което делото е било оставено без движение за отстраняване на нередовности по тъжбата, считано от 30.05.2018 г. до 15.07.2019 г. - 1 година, 1 месец и 15 дни. Насрочени били 14 съдебни заседания, от които били проведени само две с.з. Причината, заради която делото било отлагано многократно е невъзможността подсъдимият да бъде призован, за да се яви пред съда и упражни правото си на защита в процеса /седем с.з./. В продължителността на производството са включени и периодът на установяване на актуален адрес на тъжителя и на самоличността на подсъдимия. Изискана била справка по Наредба № 14, в с.з. на 19.11.2019 г. се явило лицето посочено от ЧТ с имена К.Й.З., което се оказало обаче, че е друго лице. В с.з. на 17.06.2020 г. съдът обявил подсъдимия З. за ОДИ. Частният тъжител и настоящ ищец М. е допринесъл за забава на производството, тъй като същият е търсен многократно на посоченият от него адрес, за да отстрани нередовностите по тъжбата, съгл. разпореждането на съда от 30.05.2018 г. Едва на 15.07.2019 г. адв. Ю. е посочил данни на лице, срещу което било инициирано наказателното производство. Това е забавило производството с 1 година, 1 месец и 15 дни. Частният тъжител също така, не се явил в с.з. на 18.01.2022 г., тъй като същият бил поставен под карантина. Повереникът адв. Ю. е ставал причина за отлагане на делото в с.з. на 17.06.2020 г. - не се явил поради служебна ангажираност, видно е по обективни причини, не се явил и в с.з. на 14.12.2021 г., тъй като при проведен разговор същият заявил, че пътувал от СГС. Следва да се отбележи, че назначената съдебно-техническа експертиза също не била изготвена от вещите лица за същото заседание.Този извод се подкрепя и от представените към исковата молба писмо изх.

№ 94- 13-36/18.04.2024 г. и констативен протокол изх.№ PC-23-610/13.03.2024 г.

С оглед но всичко гореизложено и на установените факти претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана, тъй като продължителността на производството Софийски районен съд не надхвърля разумния срок и ищецът е допринесъл за забавянето му, поради което следва да бъде отхвърлена в цялост.

Предвид изложеното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде 4 оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските правилно определени и разпределени съгласно разпоредбите на чл. 78 ГПК.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство и такива не се присъждат.

Въззиваемият претендира разноски за юрисконсулт, които с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. 37, ал. 1 ЗПП и след преценка на фактическата и правна сложност на същото, така и с това, че ответникът/негов представител не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание/, настоящият състав на съда намира за справедливо в полза на въззиваемия да бъдат присъдени разноски в размер на 77 евро пред въззивната инстанция.