Определение № 763 от 18.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Варна, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601624 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частен протест от прокурор при ВРП срещу протоколно определение от 10.10.2025 г., постановено по НОХД № 2387 / 2025 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, респ. е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частния протест и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НОХД № 2387 / 2025 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на внесен ОА № 539 / 2025 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на С. С. по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Делото е внесено в разпоредително заседание насрочено за 10.10.2025 г..

В рамките на същото, съгласно нормите на процесуалния закон, съдът е предоставил възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.

Подс. С. и неговия защитник са нямали възражения и искания свързани с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Представителят на ВРП е счел, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, такива каквито визира т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК.

ВРС служебно е констатирал допуснати процесуални нарушения, в рамките на изготвяне на обвинителния акт, които са нарушили правото на защита на подс. С., респ. е прекратил съденото производство и е върнал 1 делото на прокурора.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи:

Съвкупната преценка на изложените възражения в протеста, въззивният съд оценява като неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са изложени убедителни мотиви за връщане на делото, които следва да бъдат споделени, а преповтарянето им е безпредметно. Основният аргумент на проверявания съд да върне делото на прокурора е, че датата на извършване на едно от престъпленията включени в еднородната престъпна дейност посочена в обстоятелствената част на ОА, не съответства на приетия инкриминиран период в диспозитива на обвинението. Приел е, че е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА.

Становището на прокурора е, че това е явна фактическа грешка.

При преценката дали се касае за ОФГ или не, следва да се изхожда от разбирането, че ОФГ е всяко несъответствие между формираната истинска воля органа и нейното външно изразяване в писмения текст на съответния акт.

В случая обаче не може да се говори за техническа грешка. Описвайки последователно в описателната част продължаваната престъпна деятелност е посочено, че второто деяние е извършено на 19.12.2023 г.. По нататък са налични твърдения, че деянието е извършено на 19.12.2022 г., като в следващия абзац, отново се твърди, че датата на извършване е 19.12.2023 г..

Очевидно е, че датата на деяние от 19.12.2023 г. не попада в инкриминирания в диспозитива на ОА период – 01.11.2022 г. – 06.02.2023 г., което представлява противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, респ. накърнява правата на подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен. В тази връзка погледнато в цялост, тези несъответствия водят до неясноти относно това, кога е извършено едно от престъпленията в продължаваната престъпна деятелност.

Поради горното, материализирането на тази воля в диспозитива не е била опорочена от грешка, а от въвеждането на нови и различни твърдения, а това вече накърнява правото на защита на подс. С. до степен, да не разбира в какво е обвинен, за да може в пълен обем да реализира защитата си.

Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно, което налага и неговото потвърждаване, респ. обявяване протеста за неоснователен.

Допуснатите нарушения са отстраними и следва да бъдат коригирани, а процесуалния ред е този, който е посочил ВРС – връщане делото на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 4890 от 10.10.2025 г., 2 постановено по НОХД № 2387 / 2025 г. на ВРС, с което е прекратено съдебното производство за допуснати отстраними съществени нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалия делото върнато на ВРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3