Решение № 75 от 24.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Елин Пелин, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200252 по описа за 2025 година

„ А. 1975“ ЕООД-С., с ЕИК ......... чрез пълномощника по делото е обжалвало Наказателно постановление № 23-2500248/30.06.2025г. на директор на Дирекция “ ИТСО” С. с което на жалбоподателя, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.

Със жалбата са твърди, че заявлението на работника и заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение не са били налични към датата на извършената проверка, тъй като тези документи към същия момент се намирали у управителя, който по това време бил в РГермания. По същество на спора по делото се прави искане за отмяна на обжалваното НП.

Претендират се направени по настоящото производство разноски - изплатено възнаграждение за един адвокат.

Наказващият орган, чрез пълномощника си по делото поддържа законосъобразност на издаденото НП и моли същото да бъде потвърдено.

РП- Елин Пелин, редовно призована, не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Представена е и приета по делото в цялост административнонаказателната преписка водена при АНО във връзка с издаденото НП .

1

От показанията на св.К. е видно, че на

10.04.25г. е започнала проверка на строителния обект на “ А. 1975” ЕООД, находящ се в с. Н.х., обл. С.. Обектът представлявал строеж на две еднофамилни жилищни сгради. Проверката продължила до 30.04.25г., когато в сградата на ДИТ съставили процесния АУАН за това, че работодателят регистрирал в ТД на НАП прекратяване на трудов договор на Ив. Г. преди реално да е налице самото прекратяване. До приключване на провеката не им били предоставени документи, които да удостоверявали отправяне на предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на някоя от страните. Нямало данни по преписката работодателят да е бил издал заповед или друг документ удостоверяващ самото прекратяване. В трудовото досие на работника И. Г. се съхранявало заявление от работника, в което липсвало подпис на последния, с който да е удостоверил желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение. Не са изисквали справка от самия работник Ив. Г..При приключване на проверката била представена справка за вписани и невписани уведомления по чл.62, ал.1 КТ, от която било видно, че работодателят бил регистрирал в ТД на НАП пекратяване на трудовото правоотношение с И. Г. . За това нарушение съставили АУАН в присъствието на упълномощен представител на дружеството. Актът бил подписан без писмено възражение.

В показанията си св. Т. сочи, че на 10.04.25г. са извършили проверка на строителен обект на “ А. 1975” ЕООД в с. Н.х.. Заварените на място лица попълнили декларации, удостоверямащи факти и обстоятелства , при които ги заварвали по време на проверката в обекта. Едно от заварените лица бил И. Г.. Проверката продължила по документи в сградата на ИТ в С. и документи били изпратени по куриер на 25.04.25 година. Проверката приключила на 30.04.25г.. Проверката установила, че работодателят бил подал заявление в ТД на НАП за регистрация за прекратване на трудово правоотношение на Ив. Г. на

11.04.25г. в деня след проверката на ИТ в процесния обект. Установили, че в трудовото досие на работника Ив. Г. се съхранявало заявление за прекратяване на трудовото правоотношение от името на това лице, но в заявлението липсвало подпис на Г..

Заварените на място лица при проверката , в т.ч. и Ив. Г. попълнили декларации. До приключване на проверката на 30.04.25г. установили, че работодателя бил подал заявление, но не бил представил заповед или друг документ издаден от него, който да удостоверявал прекратяване на трудовия договор сключен между дружеството и работника И. Г. . Св. К. на 30.04.25г. съставила процесния АУАН, който бил предявен и връчен без възражени от страна на представител на дружеството.

В показанията си св. Ив. Г. заявява, че мисли, че е дал заявлението за напускане на една жена , която била от ръководството. Жената му връчила заповедта за напускане . Тя дошла на обекта при него. Мисли, че на обекта е подписал всичко. Работели на строителен обект в с. Н.х.. Там било работното му място”.

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

НП е издадено за това, че на 11.04.25г. работодателят е регистрирал в ТД на НАП 2 уведомление за прекратяване на трудовия договор на И. Г. Г. с дружеството, преди реално да е било прекратено трудовото правоотношение между страните по договора. Това обстоятелство обосновало съставянето от св. К. на процесния АУАН и издаване въз основа на последния на обжалваното НП по отношение на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ / “В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване”/. Неизпълнението на произтичащото от цитираната норма задължение влече санкционните поледици предвидени в чл.414 ал.3 КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”. Действия на работодателя, предхождащи фактическото прекратяване на трудовото правоотношение с работника Ив. Г. се отричат от жалбоподателя, като твърди, че работникът своевременно е бил подписал и заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството и заповедта за прекратяването му, но тези документи не били представени за проверката, тъй като се намирали у управителя на дружеството, който по това време се намирал в РГермания. От своя страна св. Г. заявява, че е дал заявление за напускане. И му е връчена заповедта за напускане, но не може да конкретизира момента на подписване на заявлението, съответно на връчване на заповедта. В последна връзка, видно от приобщеното към административнонаказателната преписка Заявление от 11.04.2025г.

/л.27 от делото/ не съдържат подпис на св. Г..

С приложеното към административнонаказателната преписка възражение от 05.05.25г. от пълномощника на управителя на дружеството са въведени изрично твърдения , че „ по средата на работни яден на 09.04.25г. работникът Ив. Г. “ след видимо недоволство напуска работната площадка и повече не се връща , нито същия ден , ни5то на другия ден и на 11.04. 2025г. Е освободен“. Това декларативно изявление на пълномощника на жалбоподателя не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като на 10.04.25г. в 10.45 часа работникът Ив. Г. е попълнил и подписал саморъчно декларацията приложена на л.25 от делото, която му е била връчена за попълване от извършващите проверка в обекта св. Т. и св. К.. По делото няма данни работникът Г. да е отсъствал на 11.04.25г., но липсват доказателства работникът да е депозирал подписано от него заявление, отправено до управителя на дружеството, с което да е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност „Кофражист“.

Противо на този факт работодателят е регистрирал в ТД на НАП прекратяване на Трудов договор №26/25.02.2025 година към 11.04.25г., 15:37:07 ч.. Както се сочи и със свидетелските показания, до приключване на проверката в Дирекцията не са били представени от работодателя подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно последваща го заповед , с която дружеството да удостовери прекратяване на това правоотношение с Ив. Г. / вж. Показанията на св. Т. и К./.

О т Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ вх. №

30Е002383947/11.04.25г. на НАП е видно, че на посочената дата е било прието уведомление по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на св. Г. с „ А. 1975“ ЕООДС., без в действителност същото да е било надлежно прекратено, като в действителност липсва заявление от Ив. Г. за освобождаване от заеманата длъжност / л.27 от делото/, което да е било подписано от работника, а прекратяването на трудовия договор е било считано от 11.04.25г., видно от представената за приключване на проверката заповед от 11.04.25 година / л.25 от делото/.

Представеното с жалбата до съда Заявление от 11.04.25г. / което съдържа подпис на Ив. Г. Г./ не променя крайните изводи на съда, тъй като върху заявлението липсва отбелязване от входящ регистър при дружеството – жалбоподател, както и не се представя и извадка от такъв регистър при работодателя, от които да следва логичен извод, че заявлението съдържащо подпис на заявителя е депозирано от Ив. Г. Г. към момент, 3 предхождащ регистрирането от работодателя в ТД на НАП прекратяване на трудовото правоотношение между страните по Договор №36/25.02.2025 година, съгласно Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 30Е002383947/11.04.2025г. на НАП.

При горните съображения съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.62, ал.3 КТ, което влече санкционните последици по чл.414, ал.3 от КТ.

По разноските

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на АНО за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане изрично е направено. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ.

Жалбоподателят не е оспорил размера на претендираното юрисконсултско възнагаждение, поради което следва „ А. 1975“ ЕООД-С. да бъде осъдено да заплати на Дирекция “ ИТСО” С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева / 76.69 евро .

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500248/30.06.2025г. на директор на Дирекция “ ИТСО” - С. с което на „ А. 1975“ ЕООД-С., с ЕИК ..........., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева / 766.94 евро на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „ А. 1975“ ЕООД - С., с ЕИК ..........., да заплати на Дирекция “ ИТСО” – С. сумата от 150.00 лева / 76.69 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –С. област в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4