Определение № 1752 от 16.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 16.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110146139 по описа за 2022 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Предявени са от „..................“ ЕАД против С. Г. П. и Ц. И. П. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат – при условията на разделна отговорност помежду си на ищцовото дружество по ½ част от сумите, както следва: 2 157,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ............................. с абонатен № 306056, 209,58 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.03.2022 г.; 9,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., 0,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 04.03.2022 г., включваща: сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за забава за периода върху заплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г. и 0,83 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ............................. с абонатен № 306056, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „..................“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно 1 приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С. П. и Ц. П. не са погасили в срок дължимите суми за главница в 2 157,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 209,58 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.03.2022 г.; 9,13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 0,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 04.03.2022 г., включваща: сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за забава за периода върху заплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г. и 0,83 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди се, че всеки от ответниците отговаря за по ½ част от общите задължения. Ищцовото дружество изяснява, че за процесните суми в хода на производството по ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г., срещу която са депозирани писмени възражения от длъжниците, поради което и с оглед дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, „..................“ ЕАД предявява процесните искови претенции. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаването им. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им плащане. Претендира разноски.

В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори, с идентично съдържание, ответниците С. Г. П. и Ц. И. П., чрез пълномощника си адв. И.И., сочат, че предявените искове са процесуално допустими, а по същество изцяло основателни, заявявайки, че признават същите по основание и по размер. Навеждат, че в хода на процеса – на 12.12.2022 г. са заплатили изцяло в полза на „..................“ ЕАД дължимите суми, предмет на предявените искове, в т. ч. законната лихва върху главниците за периода от 21.03.2022 г. до 12.12.2022 г., както и сумата от 136,66 лева, представляваща направени от ищеца разноски по делото. С тези съображения отправят искане това плащане да бъде съобразено от съда като новонастъпил факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и исковете бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, осъществено в хода на процеса.

С оглед изложените от страните твърдения и доводи, съдът намира, че на основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъде указано да уточни периода на всяка от лихвите, начислени върху главници за дялово разпределение на топлинна енергия, в общ размер от 0,99 лева за периода от 01.11.2020 г. – 04.03.2022 г., при съобразяване с обстоятелството, че в издадената в хода на производството по ч. гр. дело № № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. (с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на процесните установителни искови претенции) изрично е удостоверено, че лихвата за забава върху платената главница е начислена за периода от 01.11.2020 г. до 23.11.2020 г., а лихвата за забава върху неплатената главница – за периода от 31.12.2020 г. до 04.03.2022 г.

Предвид твърденията, изложени от ответниците в депозираните писмени отговори, за пълно погасяване на процесните суми чрез плащане, осъществено в хода на процеса, на ищеца следва да бъде указано в срок до първото съдебно заседание да вземе становище по тези доводи, като посочи налице ли е плащане и довело ли е същото до погасяване на 2 процесните задължения в пълния им размер.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „..................“ ЕООД, с ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: .................., като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените положителни установителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях - при съответните квоти, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на исковата молба и наведените твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот с адрес: гр. ............................. с абонатен № 306056, който през този период е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца и от ответниците писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Като ненеобходими – с оглед липсата на проведено оспорване в отговорите, следва да бъдат оставени без уважение исканията на ищцовото дружество за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба, както и искането му за задължаване на третото лице – помагач да представи документите, описани в т . I V и в т. V от доказателствените искания в исковата молба, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в имота.

Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза за първото съдебно заседание, с оглед становището на ищщовото дружество във връзка с твърденията на ответната страна за пълно погасяване чрез плащане на сумите, предмет на исковите претенции.

По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 14723/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 3

51-ви състав в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..................“ ЕООД, с ЕИК:

.................., със седалище и адрес на управление: ......................, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца „..................“ ЕАД най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да: 1). уточни периода на всяка от лихвите, начислени върху главници за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер от 0,99 лева за периода от 01.11.2020 г. – 04.03.2022 г., конкретно на лихвата в размер на сумата от 0,16 лева, начислена върху платена главница и на лихвата в размер на сумата от 0,83 лева, начислена върху процесната главница от 9,13 лева, при съобразяване периодите на тези вземания, удостоверени в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; 2). вземе становище по доводите на ответниците за плащане на процесните суми, като посочи налице ли е такова плащане и довело ли е същото до погасяване на процесните задължения в пълния им размер.