Решение № 5324 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5324 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100511519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Р. Л. Я.- въззивник в настоящото производство, който изцяло обжалва решение № 16401 / 02.09.2025., постановено по гр. д. № 26367/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, с което е уважена молба за съдебна защита, подадена от Д. Ж. Я., действаща лично за себе си и като законен представител на Л.Р. Я. и К.Р. Я.. Излага подробни съображения за пороците на това решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваният съдебен акт и да остави без уважение молбата на молителите за съдебната им защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който същата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението - потвърдено, във връзка с което излага 1 подробни съображения.

В ход по същество, поддържа заявеното в отговора становище, като пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивният съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Ж. Я., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетното си дете Л.Р. Я.. С допълнителна молба от 28.05.2025г. молителката Д. Я. е поискала защита и за второто дете на страните – К. Я.. Молителката Д. Я. твърдяла, че е била обект на системно домашно насилие от страна на ответника по време на брака им.

Конкретен повод за търсене на защита са действията на ответника на 02 срещу 03 май 2025 г. когато той посегнал на сина им Л. Я.. Твърди че вечерта ответникът бил в семейното жилище на адрес гр. София, ж.к. **** видимо бил ядосан, защото изгубил голяма сума пари от хазартни игри. Скарал се с нея. С цел избягване на по-сериозен конфликт, тя излязла от дома им, когато видяла колко е агресивен и защото често ставала обект на насилие, когато съпругът й бил в такова настроение. След като излязла се сетила, че в дома останал само синът им Л. с баща си, защото дъщеря им била на гости. Помислила, си че в това състояние ответникът ще посегне на детето защото нямало друг в дома им. Побързала да се върне. Когато стигнала до вратата на апартамента ответникът, който в този момент бил почнал да дърпа детето за ръката, не я пуснал да влезе вътре. Тя чула виковете на детето и се обадила на тел. 112. В това време ответникът нанесъл побой на детето, докато не допускал молителката в дома им. В съдебно заседание е депозирана молба за защита и на другото дете - К. Я.. Заявила, че след образуване на делото ответникът е извършил нов акт на насилие този пъти срещу молителката и двете деца.

Твърди се, че на 11.07.2025 г. в жилището на посочения адрес около 23.50 ч. ответникът се опитал да влезе в хола на жилището, където спели тримата молители, разбивайки поставен на вратата райбер. Това агресивно действие се извършило на три пъти в посочената нощ в присъствието на двете деца, които спели в хола. Излагат се твърдения, че ответникът системно е извършвал 2 актове на психическо и физическо насилие по отношение на молителката и двете им деца.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е оспорил молбата като неоснователна. Поддържал, че описаните действия не представляват акт на домашно насилие, като е изложил подробни съображения.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Настоящият въззивен състав не споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като от анализа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

По отношение на първия твърдян акт от 02.05.2025 г. от изложените в молбата фактически твърдения се установява, че между страните е възникнал конфликт след спор във връзка с ползването на семейното жилище, собственост на въззивника, при който въззиваемата Д. Я. напуснала дома, оставяйки малолетното дете Л. сам с баща му. Не е спорно, че след известно време тя се върнала, но въззивникът не я допуснал да влезе вътре-бил блокирал вратата от вътрешната страна с предмети. По собствените й твърдения, тя приложила сила, за да ги избута и влезе, и тогава въззивникът дошъл и натиснал с тяло вратата; детето Л. се опитало да й отвори, но бил избутан до стаята си. Твърдяла, че самото дете й се обадило след това и казало, че страхува от баща си, след което тя позвънила на тел. 112. Твърди също, че след като чул това, въззивникът хванал детето за предмишницата и насила го извлякъл от стаята му, завел го до входното антре и го качил върху шкаф, след което открехнал вратата, и тя виждала как той стиска и бута сина им, за да го избута от жилището. Твърдяла, че през това време синът им бил само по бельо, а след това тя видяла следите върху ръката му от стискането.

Според наведените твърдения в представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН въззивникът упражнил психически и физически тормоз над тях, 3 като заключил нея извън жилището, а след като подала сигнал на спешния телефон, със сила извлякъл сина им от стаята му, причинявайки му значителна болка и направил опит да го изхвърли от жилището, по бельо. На 12.07.2025 г. тя подала сигнал за извършено престъпление до 09 РУ, като за същия акт на домашно насилие тя твърдяла, че с въззивника се скарали за това, че той още не е върнал багажа си в жилището, започнали да си крещят и когато видяла, че той се изправя от дивана със свити юмруци, първосигнално напуснала жилището. След 30 минути се върнала и отключила, но вратата не се отворила, тъй като била затисната отвътре. Тя писала на Л., който бил в жилището дали баща му е блокирал вратата, на които той отговорил с „май да“. Тогава тя предупредила въззивника, че рита вратата докато отвори и започнала да рита вратата, като почувствала, че същата започва да се отваря.

Чула как въззивникът се приближава с бързи крачки от хола, затиснал вратата с тялото си и отново заключил. Тогава тя предупредила въззивника, че ще позвъни на 112 и позвънила, като заявила, че е ограничен достъпа й до жилището и детето и че въззивникът е агресивен. Видяла как въззивника отваря вратата, през отвора видяла, че е стиснал Л. за ръката и се опитал да го избута навън. Л. се подпрял и не искал да излиза, а тя се разкрещяла да пусне детето. Тогава той пуснал сина им и отново заключил вратата, а скоро след това дошли полициите. На тях въззивникът осигурил пълен достъп до жилището, а детето, което междувременно се било облякло, избягало на междуетажната площадка и се скрил. Твърдяла, че помолила полицаите да накарат въззивника да обещае, че няма да им създава проблеми, че ще ги остави на спокойствие и той го направил. Прекарали остатъка от вечерта заедно, а на следващия ден тя посетила 09 РУ и била консултирана за правата си. На 12.05.2025 г. подала молба по ЗЗДН за защитата им. По отношение втория процесен акт на домашно насилие, сочела, че на 05.07.2025 г. купила райбери и монтирала един от тях на вратата на хола, където спял Л.. От хола се влизало в стаята, в която спели те с детето К., а въззивникът настоявал да има достъп до всички стаи по всяко време, независимо от това, какво правели тя и децата. Твърдяла, че на 11.07.2025 г. в 23.42 часа, въззивникът блъснал с рамо вратата и избил райбера, който била поставила и влязъл в стаята. Казал й, че няма право дори за собствено спокойствие да монтира заключващи уредби.

След като той излязъл, тя монтирала втори райбер, който въззивникът също разбил и започнал да я обижда. След като престанал и излязъл, тя монтирала 4 трети райбер, като през цялото време го молела да спре да ги притеснява.

Въззивникът разбил и този райбер, а тя нямала четвърти, който да монтира.

Въззивникът започнал да отваря вратата през няколко минути, като всеки път обиждал нея и децата. Казвал, че в своя апартамент може да ходи където си иска, като влязъл в стаята и я блъснал с рамо. Около 02.00 часа се обадила на 112, като първо предупредила въззивника, че ще направи такова обаждане, като същевременно снимала случващото се с телефона си. Въззивникът я питал на кого ще прати записите, а тя му отвърнала, че това е нейна работа.

Тогава, в присъствие на децата, той й заявил, „като легнтиш два метра под земята, тогава ги прати“, тя се изплашила и разтреперила, а децата едновременно я прегърнали. След това дошли полицаите и разговаряли с тях, но дори и в тяхно присъствие, въззивникът продължил да я обижда. В тази връзка било образувано досъдебно производство № 33843ЗМ-1017/2025 г., по което въззиваемата Д. Я. била разпитана на 12.07.2025 г., като дословно повторила заявеното в жалбата й. По отношение на този случай, въззивникът дал сведение, че на посочената дата, около 23 часа, чул, че на вратата на холното помещение на личния му апартамент се поставя райбер, като по този начин жена му заключвала две от помещенията в жилището, без да има такова право, отишъл да махне райбера. След петнадесет минути чул, че отново се поставя райбер и отишъл и махнал и него. Около 00.30 часа, чул, че се слага трети райбер на вратата и когато махнал и него, съпругата му се обадила на тел. 112 и го обвинила, че им пречи да заспят. Дошла полиция, но не констатирали нищо нередно. На 12.07.2025 г. въззивникът бил предупреден да не се саморазправя с Д. Я., като на същата дата бил задържан за срок от 24 часа. Впоследствие той отрекъл да е упражнявал насилие над съпругата и децата си, като представил доказателства, че процесното жилище е негова собственост, като родителите му имат запазено право на ползване върху него.

Последните също били разпитани и характеризирали сина си като спокоен и работлив. Приложена била и справка за съдимост на въззивника, според която същият е неосъждан за престъпления от общ характер. По техни данни, синът им и снаха им дълго време нямали деца, а след раждането им, отношенията им започнали да се влошават предвид поведението на снаха им, което подробно описвали.

В хода на социалното проучване, въззиваемата Д. Я. заявила, че на 02.05.2025 г., дъщеря й била на гости на приятелка. По предмета на делото 5 заявила, че „Те отново се скарали и той тръгнал със свити юмруци към нея.

Тогава тя решила да излезе, докато съпруга й се успокои….когато по-късно тръгнала да се прибира вратата била блокирана от вътрешната страна. Тя се опитала да избута препятствията, но съпруга й натискал с тяло вратата. Детето се опитало да й отвори, но било изпратено от баща си в стаята. Л. й се обадил по телефона и казал, че ще страхува от баща си и тя се обадила на тел. 112.

Чувайки нейния разговор по телефона, бащата извлякъл сина си от детската стая, хващайки го ръката, качил го на шкафа, открехнал вратата и го бутал да излезе извън жилището. Тя му изкрещяла да не пипа детето и той му пуснал ръката, а детето започвало да я тръска и разтрива. Вратата отново се затворила и те изчакали идването на полицията“. Към този момент, децата на страните били ученици в шести клас на 74 СУ. Приетият по делото доклад е постъпил на 13.06.2025 г., като за изготвянето не е проведен самостоятелен разговор с децата, респективно провеждането на такъв не е отразено в доклада.