Решение № 26 от 20.02.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Гоце Делчев, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Административно наказателно дело № 20251220200267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят „К...“ ООД, ЕИК ....., обжалва Наказателно постановление (НП) № .... г., издадено от Директора на ОДБХ – Благоевград. С него на Дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на ... лв. на основание чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за храните (ЗХ). В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като не е описано качеството на субекта, липсва яснота за датата на нарушението и не е доказано извършването на търговска дейност. Ответникът оспорва жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи:

На ... г. инспектори от ОДБХ извършили проверка в месодобивно предприятие на жалбоподателя. В помещението за адитиви установили разфасован доматен сос на прах, а в експедицията – други сосове и питки. В НП е записано, че се извършва „търговия“, позовавайки се на „експедиционен дневник“ от .... г. Удостоверението за регистрация на обекта обхваща само храни от животински произход.

ПРАВНИ МОТИВИ

Относно качеството на субекта „бизнес оператор“. Съдът намира за основателно възражението за непълно описание на нарушението в частта му за субекта. Санкционната норма на чл. 128, ал. 2 от ЗХ изисква субектът да е „бизнес оператор“. Съгласно чл. 9 от ЗХ, това е лице, което извършва производство, преработка или дистрибуция. В АУАН и НП 1 липсва каквато и да е аргументация или посочване на факти, които да индивидуализират жалбоподателя като такъв по отношение на процесните храни от неживотински произход.

Разграничението е съществено, тъй като чл. 128, ал. 1 предвижда санкция за „лице“ (общ субект), а ал. 2 – за „бизнес оператор“ (специален субект). Непосочването на обстоятелствата, обуславящи това специално качество, представлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, ограничаващо правото на защита.

Относно описанието на изпълнителното деяние и доказаността.

Административнонаказващият орган е вменил извършването на „търговия“. Понятието „дистрибуция (търговия)“ съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗХ включва съхранение, транспорт и продажба. АНО обаче не е събрал доказателства за реално извършена търговска дейност – не са установени контрагенти, цени, фактури или товарителници. Позоваването единствено на „експедиционен дневник“ без разпит на лицата, вписани в него, или проверка при крайните получатели, прави извода за извършена търговия необоснован. Самото наличие на стока в склад за експедиция не означава автоматично реализирана търговия, ако не е доказано намерението и фактическият акт на разпространение. Нещо повече, в АУАН и НП не е посочен конкретният „обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ, в който се твърди, че се извършва дистрибуцията, което създава неяснота дали става въпрос за самото предприятие или за транспортни средства.

Относно датата на нарушението. Налице е нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката – .... г. Същевременно АНО цитира експедиционен дневник от ... г. Това създава противоречие – ако нарушението е започнало на ... г., то следва да бъде описано като продължено такова или да се посочи конкретен период. Посочването само на датата на проверката като дата на извършване при наличие на данни за предходни действия води до неяснота, която е фатална за законосъобразността на акта.

Относно квалификацията и правната норма. Съдът констатира и неяснота при посочване на санкционната разпоредба. Нормите на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ са самостоятелни. Тяхното едновременно и алтернативно цитиране в мотивите на НП води до невъзможност наказаното лице да разбере за коя точно форма на отговорност е санкционирано.

В жалбата и в хода на делото е направено искане за присъждане на разноски. Съдът обаче намира, че такова искане е неоснователно поради липса на доказателства за направени разходи. По делото е представено пълномощно за адв. Т.-С., но в него не е посочена договорена и платена сума, нито е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Тъй като отговорността за разноски е за реално претърпени разходи, при липса на доказателства за плащане (банков превод или касов ордер), такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ..... от ... г., издадено от Директора на ОДБХ – 2

Благоевград, с което на „...“ ООД, ЕИК ... е наложена имуществена санкция в размер на ... лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

3