Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.03.2022, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
337/2019
Подписан
04.03.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал.3 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260132 гр. Брезник, 04.03.2022 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 25.02.2022 г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин

Хайдушки при секретаря Елизабета Никифорова, като разгледа гр. дело № 337 по описа на Брезнишкия районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно дадените указания с Решение № 402 от 22.11.2021г., по В.гр.дело № 395 по описа за 2021г. на Окръжен съд Перник, настоящето дело е върнато за произнасяне по направеното искане от ищците по делото, с правно основание чл. 250 ГПК, съобразно мотивите, дадени в мотивната част на съдебния акт на ПОС.

Ищците В.Л.М., В.А.М. и И.А.М., чрез пълномощника си адв. Г.Г. от САК, са подали молба за допълване на решение № 121 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 337/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник с искане, съдът да се произнесе по иска на ищците да бъде осъден ответника Б.Р.С. да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA.

Ответника– Б.Р.С., чрез своя процесуален представител адв. Р.М. *** е изразил становище по молбата за допълване на решението в срока по чл.

250, ал. 2 ГПК, като счита същата за неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.

В открито съдебно заседание от 17.07.2020г., съдът е допуснал изменение на иска, да бъде осъден ответника- Б.С. да предаде владението на ищците върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA.

В открито съдебно заседание от 25.02.2022г. и двете страни депозират подробни писмени становища.

Разгледана по същество молбата за допълване на решението е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че ревандикационния иск по чл.

108 от ЗС е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За уважаването му ищеца следва да докаже, че е собственик на имота на претендираното от него правно основание, както и че ответника го владее без правно основание, в случая, че владее спорните- имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA. Недоказването на който и да е от тези елементи има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му. Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство – установителна част, при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на веща на претендираното основание /в настоящият случай при предявен иск по чл. 108 ЗС за реална част следва да установи, че е собственик на целия имот/ и осъдителна част, при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението на претендираната реална част. Двете части на ревандикационния иск, обаче, не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, поради което и иска по чл. 108 ЗС е един и в случая, както съдът е изложил мотиви в постановеното по делото решение № 121 от 29.12.2020 г., като е приел, че ищците не могат да установят притежавано от тях право на собственост върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките

ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA, предмет на иска по чл.

108 от ЗС и съответно да искат тяхното предаване от страна на ответника, който ги ползва, което в случая е безспорно и ползването се осъществява на правно основание, като иска, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.Л.М., ЕГН:**********, В.А.М., ЕГН:********** и И.А.М., ЕГН:********** и тримата с адрес: ***, всичките със съдебен адрес:*** ***, с които са поискали да бъде признато за установено по отношение на Б.Р.С., ЕГН:**********, адрес: ***, че са изключителни собственици на имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките

ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA, предмет на иска по чл.

108 от ЗС, КАТО й ответника да бъде осъден да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките AKNXA, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО по аргумент от чл.

250, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Перник.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: