Решение № 4573 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4573 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3135433/30.11.2022г. подадена от Е. А. М. – длъжник по изпълнително дело № 20228630402302 по описа на ЧСИ Р.М. рег. №790 от РКЧСИ срещу разпореждане от 15.11.2022г., с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело в частта относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело –ЗЕАД„Б.В.И.Г.“ чрез пълномощника си адв. К., в срока по чл.436 ал.3 от ГПК депозира възражение, в което излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като плащането на вземането, предмет на изпълнителното дело е извършено от длъжника след връчване на покана за доброволно изпълнение, съответно предприемане на действия по изпълнението – налагане на запор и вписването на възбрана. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частен съдебен изпълнител ЧСИ Р.М. рег. №790 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирала мотиви по постановения от нея отказ за намаляване разноските на взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му, като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК, доколкото с поведението си длъжника е дал повод за образуване на изпълнителното дело, представени са доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение от взискателя на пълномощника му, както и са извършвани изпълнителни действия.

Посочва, че пропорционалната такса е правилно изчислена, поради които и не следва да бъде изменяна.

1

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден въз основа на влезнало в сила съдебно решение – чл.404 т.1 от ГПК изпълнителен лист от 25.04.2022г. по в.гр.д. № 42697/2022г. по описа на Софийки районен съд за вземания на ЗЕАД„Б.В. И.Г.“ срещу Е. Е. А. М. за сумата от общо 15136,64 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 28.04.2023г. от адв. Звезделина К. като пълномощник на взискателя ЗЕАД„Б.В. И.Г.“ , като с молбата са посочени и изпълнителните способи, които да бъдат извършени за събиране на вземането, както и е направено искане за събиране на разноски по изпълнителното дело, като е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които ЗЕАД„Б.В. И.Г.“ упълномощава адв. К. , както и е представена фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1259,00 лв.

С разпореждане от 28.04.2023г. ЧСИ №790 по РКЧСИ Р.М. е образувала изпълнително дело № 984/2023г. срещу Е. А. М..

На 03.05.2023г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която му е връчена на 09.05.2023г.

За периода от 28.04.2023г. до 09.05.2023г. е извършено проучване имущественото състояние на длъжника чрез множество справки, както и едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение са наложени запор върху трудово възнаграждение на длъжника, както и възбрана върху недвижим имот, посочен в молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя.

С извършени банкови преводи от 09.05.2023г. длъжникът е погасил вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство – л.63-64 от изпълнителното дело, но не и таксите и разноските.

С възражение с вх. № 18167/10.05.2023г. длъжникът Е. А. М. е подал пред ЧСИ е поискал намаляване на приетото адвокатското възнаграждение до размера от 200,00 лв., както и претендира да бъде преизчислена и намалена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Със съобщение с изх. № 23807/16.05.2023г. на длъжника е съобщен отказа на ЧСИ по направеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение и отказ за намаляване на на таксите – л.68 от изп.д., което е връчено по електронна поща на длъжника на 17.05.2023г. – л.69 от изп.д..

Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно изпълнение, както и съобщение с изх. № 23807/16.05.2023г., с което ЧСИ се прознася по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно обжалване.

2

С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника следва да се счита, че е срещу отказа за намаляване на определените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство.

Същата, подадена на 19.05.2023г. е в срока по чл.436 ал.1 ГПК, подадена е от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК акт - относно разноски по изпълнението, в частност – отказ да бъде намален приетия адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя.

Във връзка с направените възражения в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело не са разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и изпълнителя по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. В хипотезата на т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното производство т.е. плащане дори преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от 1259,00 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, съответстват на минималните размери, предвидени с разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция съобразена с измененията в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ по чл. 10, т. 1-200,00 лв. за образуване на изпълнително производство/ и по т.2 с 1059,00 лв./за водене ½ от размерите по чл.7 ал.2 от Наредбата /.

В настоящият случай, длъжникът е извършил плащане на главницата в срока за доброволно изпълнение /09.05.2023г./.

Тук е необходимо да се съобрази обаче обстоятелството, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която действително е определил изпълнителни способи за сбиране на вземания. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в 3 молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. /към този момент./.

В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

Както се установи от горното изложение, след образувано на изпълнителното дело и редовното връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът е извършил плащане на дълга по изпълнителния лист, но не и на разноските и таксите по изпълнението.

Аргументите, които по съществото си са вярни твърдения, а именно че към момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което и уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и недължимо, не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл.78 ал.5 от ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция, доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и техните юридически последици.

В този смисъл дори взискателят да е платил средства за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както за образуване, така и за водене на изпълнително производство, последните по вече изложените съображения не се явяват необходими, от което следва и извода, че между тях и неизпълнението на главните задължения от страна длъжника в периода от връчване на поканата за доброволно изпълнение респ. изтичане на срока за изпълнение по нея, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка т.е същите остават платени на риск на взискателя.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи единствено на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба минимум от 200,00 лв.

Относно жалбата в частта за начислените такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

4

Размер на определените от съдебния изпълнител пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ е посочен в изпратената до длъжника ПДИ по изпълнителното дело.

Съгласно т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК в частта им, с която е определен размер на дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поканите са допустим предмет на съдебен контрол по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Съдебният изпълнител, за разлика от произнасянето по разноските, няма правомощия по реда на чл.78 ал.5 от ГПК да редуцира и да се произнася по искане за намаляване на таксата, в какъвто смисъл недопустимо се е произнесъл в съобщение с изх. № 23807/16.05.2023г.

Съобразявайки горното, частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото частно производство и съдържащо оплакване за неправилно определена от ЧСИ такса по т.26 следва да се счита, че е срещу размера на същата посочена в ПДИ и доколкото последната е връчена на длъжника на 09.05.2023г., то жалбата с вх. с вх. № 19375/19.05.2023г. е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.