Решение № 5575 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5575 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100103171 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл. 432 от КЗ – за осъждане на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД да плати на ищцата Б. А. С. обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2023 г. в гр. Пазарджик, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Ищецът твърди, че на посочената дата лек автомобил „БМВ“, модел „Х5 Драйв 3.5 Д“ с peг. № *******, собственост и управляван от Я. А. Д., при набиране скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия (дъжд и мокра настилка), при което настигнал и блъснал отзад лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с per. № *******, който се движел в същата посока, при което ищцата Б. А. С. пострадала като водач на този автомобил. Бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица.

Спешна медицинска помощ на ищцата била оказана в „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Били й направени прегледи, изследвания, от които били установени повърхностна рана на окосмената част на главата, загуба на съзнание и болки в дясна длан. Поради продължаващи болки в главата, корема и гърдите, ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с диагноза „Комоцио Церебри“. Били 1 извършени редица прегледи и назначено лечение. Твърди, че и понастоящем не се възстановила от получените травми — продължава да търпи болки, интензивни при преумора и промяна на времето. Оценява търпените неимуществени вреди на 30 000 лева и иска обезщетяването им, както и на имуществени вреди във връзка с проведеното лечение в размер на 956,66 лева. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по размер. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата, което свързва с пътуване без предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение, който счита за завишен. Твърди, че определената и изплатените от него суми в размер на 2 500 лева и 42,50 лева съответстват на търпените от ищцата негативни емоции и извършени разходи. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 16.03.2023 г. около 21:30 часа лек автомобил „БМВ“, модел „ X5 Драйв 3,5 Д“ с рег. № *******, управляван от Я. А. Д., движейки се по път II-37 на километър 122+600 в посока АМ „Тракия“, при избиране скоростта си на движение не се съобразява с атмосферните условия (дъжд и мокра настилка), при което настига и блъска отзад движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № *******, управляван от ищцата Б. А. С., при което последната пострадала.

За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, план-схема на ПТП към него, а на водача Я. А. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН № 903092) и наказателно постановление.

След инцидента ищцата постъпила в Спешно отделение на „МБАЛПазарджик“ АД на 16.03.2023 г. в 22:50 часа, като напуснала лечебното заведение на следващия ден в 00:14 часа с основна диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“.

На 17.03.2023 г. ищцата постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ЕАД и била изписана на 23.03.2023 г. с диагноза „Комоцио церебри“ за домашно лечение. При преглед на 05.04.2023 г. при лекар в „ОРТОПЕДИКА МФ АИПСМП“ ЕООД се установило, че същата има навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на други неуточнени части на шията, като й била назначена терапия с яка за 21 дни. За периода 23.04.2024 г. до 30.04.2024 г. ищцата постъпила на лечение в Клиниката по неврохирургия в Болница „Токуда“ при диагноза дискова херния С5-С6. На 24.04.2024 г. било проведено оперативно лечение в областта на шията.

2

Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на МПС с per. № *******, е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установяват вида и характера на травматичните увреждания, получени от ищцата. Вещото лице установява, че черепно-мозъчната травма при ищцата била лекостепенна, преценена като мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно зашеметяване, непълен спомен за инцидента, умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за огнищна неврологична симптопатика, менинго-радикулерно дразнене и увреда на черепно-мозъчни нерви. Шийната травма се преценявала като навяхване на врата, която се утежнява с продължаващи болки в шийната област, пристъпни нарушения на равновесието, слабост и изтръпване на двете ръце. В основата на тези оплаквания стояло съчетано увреждане на шийния гръбнак на ниво C5-C6.

Вещото лице сочи, че при ищцане е възникнала дискова херния , която е клинично проявена в резултат на процесния инцидент на базата на вече съществуващи остеохондрозни и спондилоартрозни дегенеративни промени. Травмата е причинила и обща контузия на гръбначния стълб, на която се дължали болките по целия гръбначен стълб, усилващи се при движение и продължително седене, както и нестабилната походка. Сочи, че контузията на гръдния кош е възможно да е предизвикана от директен удар на тялото на ищцата във волана, а също и на компресиращото действие на предпазния колан. Вещото лице посочва, че в резултат на тези увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до два месеца, значителни до шест месеца и умерени до момента.

Пострадалата се възстановила в рамките на 30 дни от черепно-мозъчната травма, гръдната травма и травмата на опорно-двигателния апарат, но възстановяването й от шийната гръбначна травма и като цяло на гръбначния стълб не е завършило.

Неврологичното й състояние оставало тежко – изразена слабост на двете ръце, дифузна болезненост по хода на гръбначния стълб, нестабилна самостоятелна походка. От заключението се установява, че получените травматичните увреждания на ищцата се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, а извършените разходи за лечение са във връзка с причинените от катастрофата увреждания.

От заключението на приетата по делото съдебно – технически експертиза се установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото 3 лице сочи, че на прав пътен участък водачът на лекия автомобил „БМВ“ не е възприел своевременно движещият се пред него лек автомобил „Фолксваген“, като го застигнал и ударил. Водачът на автомобил „БМВ“ е могъл да възприеме движещият се пред него с по-ниска скорост автомобил, своевременно да предприеме спиране и съответно да предотврати настъпването на удара, а причините за настъпване на ПТП са субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил „БМВ“.

От показанията на свидетеля Я. Д. – водач на автомобила, участвал в процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, логични, неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. приетите констативен протокол и АУАН, поради което съдът ги възприема изцяло.

От показанията на свидетеля Р.К.Х., живеещ на семейни начала с ищцата, които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищцата негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Същият твърди, че непосредствено след произшествието ищцата била неадекватна, плачела. При престоя си в болница „Пирогов“ се оплакала, че я боли главата, врата, кръста. Близо два месеца след инцидента не излизала от вкъщи, като продължавала да изпитва физически болки. Свидетелят твърди, че от събитието насам здравословното й състояние се влошавало. Ищцата не била в състояние да се грижи за себе си, не можела да работи и й предстояли нови операции.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди 4 в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ причинено на 16.03.2023 г. от Я. А. Д. - водач на застрахованото при ответника МПС лек автомобил „БМВ“, модел „Х5 Драйв 3.5 Д“ с per. № *******, пътнотранспортно произшествие, при което същият, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 от ЗДвП, избирайки скоростта си на движение не се съобразява с атмосферните условия (дъжд и мокра настилка) и условията на видимост, застига и блъска движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген“, при което настъпва удар между предната част на автомобил „БМВ“ и задната част на автомобил „Фолксваген“, с което причинил на ищцата, управлявала последния автомобил, телесни увреждания.

Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът Я. А. Д., установена от приложените писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица.

Безспорно е установено по делото и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество – ответник и собственикът на лек автомобил „БМВ“, модел Х5 Драйв 3.5 Д с per. № *******, с който виновно е реализирано пътно-транспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на вещите лица и показанията на св. Христов/.

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени 5 разходооправдателни документи, от които се установява, че във връзка с процесното ПТП ищцата е извършила разходи в размер на 959.66 лева. Тези разходи са извършени в пряка връзка с празесното ПТП /така заключението на СМЕ/, поради което подлежат на обезщетяване. От посочената сума следва да бъдат приспаднати платените от ответника 42.50 лева като обезщетение за търпени имуществени вреди, при което остават 917.16 лева.Претенцията за обезвреда на имуществените вреди е основателна в този размер, в който следва да бъде уважена.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.