Определение № 31419 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31419 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110118010 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес: ********* чрез ********., член на ****, личен № ***********, със съдебен адрес ********* срещу *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от **********, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем *********** № *********, поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1, ал.

3 от Договора) поради противоречие със закона, клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договора (уреждаща размера на възнаградителната лихва) поради накърняване на добрите нрави, клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора (предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение) поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединени с осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 529,76 евро, представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 24.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение за недопустимост на предявените установителни искове при твърдения, че липсва правен интерес за ищеца да се установява нищожност на договора за паричен заем, т.к. задълженията по него били изпълнени от страните, както и с оглед предявения иск за връщане на платеното по нищожния договор. Наведени са и доводи за злоупотреба с процесуални права. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на установителните искове. Всяка страна по сделката има правен интерес да иска от съда да прогласи нищожността на сделката за да се освободи от задълженията по нея, или да възстанови правното си положение от преди сключването на сделката. Същевременно няма пречка да се съединят искът за нищожност с иска за връщане на платеното по нищожния договор, тъй като ищецът има интерес да обвърже другата страна със силата на пресъдено нещо. Злоупотребата с процесуални права не би обосновала в случая недопустимост на предявените искове, а би имала отношение към отговорността за разноските. Ответникът е направил и възражение на нередовност на исковата молба при твърдения, че не е посочен начинът на съединяване на исковете, липсва мандат за процесуалния представител на ищеца, не е уточнено как е формирана осъдителната претенция. Съдът намира възражението за неоснователно доколкото ищецът ясно е заявил вида на съединяването на исковете, в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че осъдителната претенция представлява надплатена сума над чистата стойност по договора за кредит, като с исковата молба е представено и пълномощно в полза на ********, както и 1 договор за правна защита и съдействие.

Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи справка за извършени плащания, погасителен план към Договор за паричен заем *********** № ********* и справка за усвоената сума по договора, което следва да се остави без уважение, доколкото посочените документи са представени от ответника с отговора на исковата молба.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се остави без уважение като не необходимо.

Ответникът е направил искане за извършване на справка в ЕИСС за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, в това число и справка относно това дали по заведените дела се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на **********., което следва да се остави без уважение като неотносимо към предмета на спора.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи доказателства, че посочената в исковата молба банкова сметка е учредена в изпълнение на чл. 39 от Закона за адвокатурата, както и доказателства за използване на сметката от страна на **********., също следва да се остави без уважение като неотносимо към предмета на спора.

Без уважение следва да се остави и искането на ответника за задължаване на ищеца да представи СЕФ, доколкото същият не излага твърдение да разполага с документа, поради което не може да бъде приложена санкцията на чл. 161 ГПК при непредставянето му. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗПК задължение на кредитодателя е предоставянето на преддоговорна информация под формата на СЕФ, поради което и същият следва да разполага с документа.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и ******, с правоприемник *********, е сключен Договор за паричен заем *********** 2

№ ******** на 22.01.2023 г. Сочи, че съгласно чл. 1 ал. 2 от Договора заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за което съгласно ал. 3 била дължима такса в размер на 530,11 лв. Излага, че заемната сума е била в размер на 1100 лв., погасима на 7 месечни вноски, всяка в размер на 254,69 лв. включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при краен срок на погасяване 20.08.2023 г. Твърди, че съгласно договора, размерът на ГЛП е 40,32 %, лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11 %, общият размер на подлежаща на връщане сума 1782,83 лв., а приложимият ГПР – 49,49 %. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2/ банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал.2 от договора при непредоставяне на обезпечение, била дължима неустойка в размер на 353,36 лева, която страните се съгласили да бъде разсрочена и погасима наред с погасителните вноски по кредита, като в този случай размерът на дължимата вноска възлизал на 305,17 лева, а общото задължение ставало 2 136,19 лева.

Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба са извършени плащания, които надхвърлят главницата. Оспорва договора за кредит като недействителен при твърдения, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка подробно аргументира, че в договора е посочен неправилен размер на ГПР, т.к. същият не включвал таксата за експресно разглеждане и неустойката. Сочи още и че посочването на ГПР, който не е реално приложимият, представлява заблуждаваща търговска практика. Развива подробни съображения в насока, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неосъществими. Счита, че неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва и аргументира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Подробно излага, че ГПР следва по ясен и разбираем начин да включва всички разходи, пряко свързани с кредита, както и че цифровото му посочване не е достатъчно. С оглед изложеното счита, че целият договор за кредит е недействителен. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за недействителни клаузите уреждащи таксата за експресно разглеждане на документи, клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 4, ал. 2 от Договора. Досежно клаузата уреждаща таксата за експресно разглеждане подробно излага, че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита, като посочва, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът няма право да събира такива такси. Наред с това счита и че с невключването на таксата в размера на ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Досежно клаузата, уреждаща възнаградителната лихва – чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, излага, че размерът на лихвата противоречи на добрите нрави, т.к. надвишава тройния размер на законната лихва. Относно клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, отново излага, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неизпълними.

Аргументира, че неустойката излиза извън присъщите функции, че представлява добавък към възнаградителната лихва. Оспорва клаузата като нищожна поради накърняване на добрите нрави. С оглед изложеното, счита, че дължи връщане на чистата стойност на кредита. Твърди, че не разполага с платежни документи, поради което не може да посочи точния размер на надплатената сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът 3 оспорва установителните искове като недопустими при твърдения, че задълженията по договора за кредит са вече изпълнени, като счита, че за ищеца е налице интерес единствено от предявяването на осъдителен иск за връщане на надплатени суми. Наведени са и доводи за злоупотреба с процесуални права. Ответникът прави възражение и за нередовност на исковата молба. Оспорва исковете и като неоснователни. Подробно аргументира, че процесният договор за кредит е сключен при спазването на нормативните изисквания.

Развива подробни съображения в насока, че таксата за експресно разглеждане и неустойката дължима при непредоставяне на обезпечение, не представляват разход по кредита, поради което и не следва да се включват в размера на ГПР. Твърди, че ищецът е имал достатъчно време да осигури някое от възможните обезпечения за да избегне начисляването на неустойка, както и че е имал възможност да се откаже от договора в 14 дневен срок. Таксата за експресно разглеждане сочи, че е дължима за услуга предоставена преди сключването на договора, поради което счита, че същата не представлява такса свързана с усвояването и управлението на кредита. Досежно клаузата уреждаща възнаградителната лихва подробно излага, че размерът е съпоставим с максимално допустимия размер на ГПР, а не с трикратния размер на законната лихва. Аргументира, че нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Оспорва искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане в негова полза на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 1 ЗАдв, като подробно аргументира, че ищцата не е материално затруднено лице.