Акт № 5095 от 30.09.2019, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№……..……./30.09.2018г. гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в публичното заседание при закрити врати на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Донка Шулева, разгледа т.д.н. № 6789 по описа за 2013г, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

692 ТЗ.

1./ По възражение с вх. № 107014 от

28.08.2019г.

Кредиторът

„Е.И.“ ЕООД, оспорва списъка с неприетите вземания обявен на 28.08.2019г в Търговския регистър и моли да бъде включен в списъка с приетите вземания на кредиторите на „ГУСВ“ ЕАД вземането му за сумата от 17 507,42 лева, от които 13 421,26 лв. главница и 4086,16 лв. лихва върху главница за периода от 30.05.2016 г. до 30.05.2019 г. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и законна лихва върху горните суми от датата на откриване на производство по несъстоятелност до окончателното им изплащане с ред за удовлетворяване чл. 722, ал.1, т. 9 ТЗ.

Синдикът не оспорва вземането до размера на сумата от 6 705.57 лв., формирано като сбор от главница в размер на 5140.42 лв. и законна лихва от 1565.15 лв., което счита, че следва да бъде включено в списъка по чл. 686 от ТЗ. По отношение на останалата част от вземането същото се оспорва като погасено по давност.

В открито съдебно заседание кредитора „Е.И.“ ЕООД чрез адв.

И. поддържа възражението и представя нови писмени доказателства, изпълнителен лист издаден на 14.08.2019г. по процесното вземане и копие на заповед за изпълнение на парично задължение.

Възражението е подадено от легитимирано лице в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

По делото е представена фактура №356/13.01.2012г и споразумение от 10.05.2014г, от които се установява, че „ГУСВ“ ЕАД дължи на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 17 507.42 лева, от които 13421.26 лв. – главница и 4086.16 лева – лихва върху главницата за периода 30.05.2016г. - 30.05.2019г., представляващо възнаграждение за извършени СМР. Видно от Споразумение от 10.05.2014г. задължението е разсрочено, като страните са приели, че ще бъде изпълнено на три равни вноски от по 5140,42 лева, както следва: до 30.06.2014г, до 31.07.2014г и до 31.08.2014г. Споразумението има характера на установителен договор за съществуването на дълги и прекъсва изтеклата до момента давността за вземането– арг. от чл. 116, б.“а“ ЗЗД. От прекъсването започва да тече нова давност, която е 5-годишна.

Със

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2019г. кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземанията предмет на споразумението от 10.05.2014г и фактурата от 13.01.2012г. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение от 07.06.2019г, срещу която не е подадено възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414 ГПК. В резултат на неоспорването на заповедта за изпълнение, тя е влязла в сила и на 14.08.2019г е издаден изпълнителен лист за сумите по нея.

С влизането на заповедта за изпълнение в сила тя се стабилизира. В резултат от стабилитета на заповедта за изпълнение се преклудира възможността за длъжника да прави възражения, несъвместими с паричните вземания, произтичащи от същия договор, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези общи факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срока по чл. 414 ГПК, те се преклудират.

В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. След като такива възражение не може да направи длъжника, то такива възражение не може да направи и синдика.

С оглед изложеното вземането следва да се изключи от обявения по партидата на „ГУСВ“ ЕАД в търговския регистър под номер 20190913175324 списък на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ и да бъде включено в списъка на приетите от синдика вземания. Ето защо възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение в тази му част.

2. По възражение с вх. №107028 от

28.08.2019 г.

Кредиторът

„Е.“ ЕООД оспорва списъка с неприети вземания и моли да бъде включено в списъка с приетите предявени вземания вземането му в размер на 18 363.00 лв. и 12 166.00 лв., посочени съответно по т. 12 и т. 13 в списъка.

Синдикът със становището си от 11.09.2019 г. посочва, че с депозираното възражение кредиторът е представил надлежни доказателства, от които да бъде установено какви са основанията и размера на претендираните вземания, както за сумата от 18 363.00 лв., така и за сумата от 12 166.00 лв., поради което подаденото възражение се явява основателно и като такова следва да бъде изцяло уважено.

Длъжникът чрез адв. К., оспорва възражението. Твърди, че вземането за разноски в размер на 18 363.00 лв. по дело № 82/2019 г. на ЧСИ А. Д.са погасени чрез плащане, извършено към кредитора „П.“ ЕООД преди да цедира вземането си възразилия кредитор. Представя: вносна бележка от 29.08.2012 г. на П. България; кредитен превод от 29.08.2012 г., преводно нареждане вн. бележка от Б.П.Б.от 12.03.2012 г.; споразумение от 24.08.2012 г., сключен между „П.“ ЕООД и „ГУСВ“ ЕАД; писмо до „К.С.“ ЕООД с №9120-3046#1/03.05.2019г. По отношение на другото вземане за заплащане на сумата от 12 166,00 лева, не го оспорва.

В откритото съдебно заседание, кредитора чрез управителят М. оспорва представените документи. Счита, че от тях не може да се направи извод, че вземането е погасено.

Възражението е подадено от легитимирано лице в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото е частично основателно.

Вземането за съдебни разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон. Тази отговорност е извъндоговорна, произтича от осъществяването на едно процесуално правоотношение и цели поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. Тя има деликтен характер, но за разлика от отговорността за непозволено увреждане, отговорността за разноски поначало е обективна - безвиновна. Отговорността за разноски не е свързана с предмета на спора, а с неговия изход - страната, която неоснователно е поддържала състоянието на правен спор, дължи на другата страна всички направени от нея съдебни разноски по делото – арг от чл. 78 ГПК. Видно от изпълнителни лист от 17.02.2016г издаден въз основа на решението № 138/18.01.2016г постановено по т.д. №8147/13г по описа на СГС, ТО, 12-ти състав, „ГУСВ“ ЕАД е осъдено да заплати на „Е.“ ООД на основание чл. 78 ГПК и сумата от 12 166,00 лева – разноски за производството. Следователно вземането е установено с влязло в сила решение и не може да бъде оспорвано.

С оглед изложеното списъка с неприетите вземания следва да бъде изменен като вземането се изключи от него и се включи в списъка с приетите вземания.

Възражението е неоснователно в частта относно разноските в размер на 18 363.00 лв. по изп. дело № 82/2019 г. по описа на ЧСИ А. Дачев.

Видно от изпълнителния лист издаден въз основа на решението №1002/30.08.2011г постановено по т.д. № 575/2010г по описа на СГС, 11-ти състав, „ГУСВ“ ЕАД е осъдено да заплати на „П.“ЕООД и сумата от 18 363,000 лева – разноски на основание чл. 78 ГПК.

Първо по делото не са ангажирани доказателства от страна на кредитора за придобиване на това вземане. Твърдения договор за цесия не е представен, поради което съдът не може да приеме, че това лице е кредитор на длъжника за посочената сума.

Отделно от това са ангажирани и доказателства за погасяване на дълга от страна на длъжника, със споразумение от 24.08.2012г, „П.“ ЕООД и „ГУСВ“ ЕАД се съгласяват, че въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист, по което е образувано изпълнително дело № 20128510400167 по описа на ЧСИ М.П. към 22.08.2012г възлиза на 215 293,06 лева., от които: 143 684,30 лева – главница; 37 181,68 лева – законна лихва за периода 18.02.2010г – 21.08.2012г; 11 064,08 лева – неустойка; 18 363,00 лева – присъдени разноски; 5000,00 лева – разноски по изпълнителното дело и дължими такси по изп.д. 16 076,41 лева. С подписване на споразумението, кредиторът опрощава 50% от вземането си за неустойка в размер на 11 064,08 лева и 50% от вземането си за законна лихва в размер на 37 181,68 лева. след опрощаването дългът възлиза общо на 191 170,18 лева, който длъжникът се задължава да погаси по следния начин: първоначална вноска в размер на 50 000,00 лева, платима към момента на подписване на споразумението, за което то да послужи като разписка; втора вноска в размер на 23 528,36 лева, платима в срок до 3 месеца от подписване на договора; трета вноска в размер на 23 528,36 лева – платима до шест месеца от подписване на настоящото споразумение и т.н. Сумите следва да бъдат платени по сметката на кредитора в „КТБ“АД.

С платежно нареждане от 29.08.2012г Т. И. Г., нарежда по сметка на „П.“ ЕООД в „КТБ“АД паричен превод в размер на сумата от 50 000,00 лева с посочено основание „…по споразумение с „ГУСВ“ ЕАД.“

Плащането от третото лице е с погасителен ефект, защото съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължението по споразумението не е поето с оглед личността на длъжника, а и престацията е парична, поради което изпълнение от всяко трето лице може да погаси задължението. Изпълнението е частично, като в платежното нареждане не е посочен вида на задължението, което се погасява. Към кои задължения следва да се прихване изпълнението не е уредено и със споразумението от 24.08.2012г. При това положение и съгласно чл. 76 ЗЗД, то следва да бъде прихваното от кредитора най-напред към разноските, след това към лихвата и най-накрая към главницата.(така и ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС). Следователно с платената сума в размер на 50 000,00 лева са погасени вземанията за разноски, както тези присъдени с решението №1002/30.08.2011г постановено по т.д. № 575/2010г по описа на СГС, 11-ти, така и тези по изп.д.

№ 20128510400167 по описа на ЧСИ М.П..

С оглед изложеното в тази част възражението се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

3. По възражение с вх.

№107339/29.08.2019г.

С възражението кредитора „Д.“ ООД твърди, че част от предявените вземания не присъстват в списъка на приетите и неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, с ЕИК ******, вписани в ТРРЮЛНЦ на 28.08.2019г., а именно:

-

1 451.50 лв.- разноски по изп.д. № 20198510400833 по описа на ЧСИ М.П., Рег. № 851;

-

1826.16 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ;

-

26 000.00 лв.- просрочена главница по Споразумение № 3 от 28.10.2014г. за изменение на Договор от 28.01.2008г. за проектантска услуга.

Синдикът депозира становище, с което посочва, че след служебно извършена проверка установява, че поради техническа грешка, допусната при табличното оформяне, сканиране и обявяване на списъците на приети и неприети предявени вземания на кредиторите на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, с ЕИК ****** предявени вземания от страна на „Д.2000“ ООД, не са включени в списъците, обявени по партидата на „Г.У.С.И В.“ ЕАД в ТРРЮЛНЦ на 22.08.2019г. и вписани на 28.08.2019г., причината за което е не липсата на разглеждане на последните, а техническа грешка. С оглед на гореизложеното и с цел отстраняване на така допуснатата техническа грешка със Заявление Вх. № 20190909181555 в ТР е обявен Списък на неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите на „Г.У.С.И В.“ ЕАД ,ЕИК ******, изготвен на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, който не е самостоятелен такъв, а е част от списъка на неприети от синдика предявени вземания на кредиторите на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, с ЕИК ******, представените за обявяване в ТРРЮЛНЦ със Заявление вх. № 20190822211455, като вземанията на кредитора са включени в него.