Решение № 3604 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3604 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330116724 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. С. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, следните суми: сумата от 367.29 лева, дължима по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Райкарт от 01.06.2006 год., сключен между Т. и Райфанзенбанк България ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД с Договор за цесия от ***, ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2014 год. до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.06.2014 год. в полза на ЕОС Матрикс ООД по гр.дело 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № *** ***, с район на действие ОС Пловдив, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

В исковата молба се излагат съображения, че срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3942/17.04.2014 год. и изпълнителен лист от 16.04.2014 год. по ч. гр. д. № 1

6124/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив за следните суми: 367.29 лева, дължима по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Райкарт от 01.06.2006 год., сключен между Т. и Райфанзенбанк България ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД с Договор за цесия от ***, ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2014 год. до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 16.04.2014 год., на 25.04.2024 год. било образувано изпълнително дело № *** *** ***, с район на действие – Окръжен съд Пловдив. Твърди се, че правото на принудително вземане по отношение на сумите е изтекло по давност, тъй като в петгодишния срок, изтекъл на 12.06.2019 год. не били предприети каквито и да било действия годни да прекъснат или спрат давността. Посочва се, че на 26.06.2024 г. до работодателя на ищцата било изпратено съобщение за запор на трудовото й възнаграждение, което поражда правния интерес от предявяване на исковата претенция. Предвид всичко изложено се иска уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Прави се възражение за местно подсъдност. Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 108 ГПК, тъй като исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Счита разпоредбата на чл. 113 за неприложима. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковата молба. Оспорва се, че вземанията са погасени по давност. Счита, че е приложима пет годишната погасителна давност, тъй като вземането е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист и по образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ К. А., с рег. № *** при ОС Стара Загора, в хода на което погасителната давност била прекъсвана многократно. Сочи, че предвид разясненията на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по т.дело 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС по цитираното изпълнително дело погасителна давност е започнала да тече след 26.06.2015 год. По образуваното изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, давността също била прекъсната, като последното действие, което я е прекъснало – изпращане на запорно съобщение, било извършено на 26.06.2024 год. Поради изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция, е допустима, а погасителната давност за събиране на вземането е изтекла, по следните съображения:

От събрания доказателствен материал /изпълнителен лист от 12.06.2014 год, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3942/17.04.2014 год. по ч.гр.дело № 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив /л. 77/, писмо по изп. дело № *** по описа на ЧСИ К. А. с рег. № *** с район на действие ОС Стара Загора – л.62, приобщените материали по изп.дело № *** по описа на ЧСИ К.

П./ се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист о т 12.06.2014 год, на основание Заповед за изпълнение № 3942/17.04.2014 год., издадена по по ч.гр.дело № 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 367.29 лева – главница по договор от 01.06.2006 год. и сумата от 25 лева – разноски, е образувано 3 изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. А. с рег. № *** с район на действие ОС Стара Загора. С молба 22.02.2018 год. по цитираното изп. дело на взискателя - ответник в настоящото производство, оригиналът на изпълнителният лист е върнат, изпълнителното дело е прекратено на 22.02.2018 год., предадено на архив и унищожено /писмо от ЧСИ А. – л.62/.

По молба на ЕОС Матрикс ЕООД, на 25.01.2024 год. е образувано ново изпълнително дело № *** по опика на ЧСИ К. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно константната съдебна практика /напр. Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Предвид гореизложеното, доколкото предмет на спора е погасяването по давност на вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение – Заповед за изпълнение № 3942/17.04.2014 год. по ч.гр.дело № 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.06.2014 год., то съдът намира, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността относно процесните вземания е петгодишна.

Съгласно диспозитива и мотивната част на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год., постановено по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането - на 26.06.2015 г. , на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г од., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 год. Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика също така е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а 4 впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя /в този смисъл мотивната част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о. , Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. / От така изложеното следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив, е прекъсната с образуването на изпълнително дело *** по описа на ЧСИ К. А. с рег. № *** с район на действие ОС Пловдив, като съгласно гореизложените постановки на ТР 3/28.03.2023 год. по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС от 26.06.2015 год. е започнала да тече нова петгодишна давност, изтекла на 26.06.2020 год. По делото не се събраха доказателства в периода от 26.06.2015 год. до датата на прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело *** – 22.02.2018 год., логично и до 26.06.2020 год. да са предприети каквито и да е било действия годни да прекъснат давността. Впрочем не се събраха доказателства за извършването на каквито и да било действия по изпълнителното дело. Дори и да се приеме, че в деня преди прекратяване на изп.дело *** е извършено действие, годно да прекъсне давността, то до образуване на следващото изпълнително дело – на 25.01.2024 год., отново е изтекъл петгодишен срок. Останаха голословни и недоказани твърдения на ответната страна, че по изп.дело *** с молба от 10.10.2019 год. е поискано прекратяване на производството и връщане на изпълнителния лист, което очевидно е и невъзможно предвид писмото на ЧСИ А., че изпълнителното дело е прекратено още на 22.02.2018 год. и процесният изпълнителен лист е върнат по молба от 22.02.2018 год. Тоест, установи се, че давността за събиране на процесното вземане е изтекла на 26.06.2020 год., без дотогава да са извършвани действия годни да я прекъснат. Следващото изпълнително дело е образувано едва на 25.01.2024 год., тоест три години и половина след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което е ирелевантно и не следва да се обсъждат от съда, действията, предприети по него, годни да прекъснат давността.

Предвид горните изводи, съдът намира, че исковата претенция, като основателна, следва да бъде уважена.

5

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата. Същата е сторила разноски в размер на 50 лева – държавна такса, 5 лева такса за издаване на обезпечителна заповед, 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 24 лева – такса за препис на изп. дело или сумата от общо 479 лева, които следва да й бъдат заплатени от ответното дружество.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. С. Т. ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 367.29 лева, дължима по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Райкарт от 01.06.2006 год., сключен между С. С. Т. и Райфанзенбанк България ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД с Договор за цесия от ***, ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2014 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.06.2014 год. в полза на ЕОС Матрикс ООД, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3942/17.04.2014 год., издадена по ч.гр.дело 6124/2014 год. по описа на РС Пловдив, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ОС Пловдив, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.