Решение № 671 от 06.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №

20211100901199 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 19 и сл. ЗАП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е подписан договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който „МТК Г..“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12,18,20,21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.о. срещу заплащане на възнаграждение от ответника. Договорът е сключен за срок от 8 години.

Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора С.о. се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 число на следващия месец въз основна на действително извършения пробег – чл. 5, ал. 2 от договора. Твърди, че страните са уговорили и клауза за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на горивосмазочните материали след датата на подписване на договора. Посочва, че съгласно приложени справки, цената на природния газ е нараснала през второто шестмесечие на 2018 г. спрямо второто шестмесечие за 2016 г. с повече от 40% и поради това е налице основание за активиране на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора като възнаграждението му бъде увеличено с предвидените в тази клауза на договора – т.е. два пъти по 2,5% или общо 5%.

Счита, че при прилагане на нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се актуализира превозното възнаграждение с два пъти по 2,5%. Твърди, че поканил писмено ответника да започнат преговори за промяна на цената на извършения превоз, но въпреки отправените мотивирани предложения за преговори, такива не били проведени. Посочва, че съгласно чл.

5, ал. 4, т. 2 от договора възнаграждението се е променило за километър пробег на 3,78 лева с ДДС. Твърди, че е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец ноември 2018 г. в размер на 1 247 723,71 лева с ДДС. Това възнаграждение е изчислено по базовата цена на 1 договора от 3 лева на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през месец ноември 2018 г. общ пробег от 495 092.755 км. Посочва, че при прилагане на клаузата на чл.

5, ал. 4, т. 2 от договора, ответникът му дължи възнаграждение от 3,15 лева на километър без ДДС или 3,78 лева с ДДС, а не както му е заплатено по 3 лева без ДДС, т.е. по 3,60 лева с ДДС. Тази разлика от 0,18 лева на километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри /495 092.755 км/ прави неизплатено възнаграждение от 89 116,70 лева с ДДС.

Предвид изложеното счита, че ответникът му дължи това допълнително възнаграждение в размер на 89 116,70 лева с ДДС, както и заплащане на мораторна лихва върху тази сума, тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от договора цялото възнаграждение за всеки отделен месец е дължимо до 14 число на следващия месец. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 89 116,70 лева с ДДС, дължима на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за извършения превоз през месец ноември 2018 г., т.е. представляващо допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за месец ноември 2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 22 972,31 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.12.2018 г. до 29.06.2021 г. включително. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът С.о. оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на процесния договор. Твърди, че срокът на договора се брои от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия /чл. 3, ал. 1/, която е 26.07.2017 г., съгласно протокол № 1/25.07.2017 г. на приемателната комисия по договора. Договорът влиза в сила от датата на представяне от оператора /изпълнителя/ на общината на оригинал на влязло в сила определение на АССГ за прекратяване на адм.д. № 11168/2012 г. /чл. 3, ал. 2/. Срокът, в който изпълнителят въвежда всички линии в експлоатация, се брои от датата на влизане в сила на договора /чл. 3, ал. 3/. Срокът за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора /чл. 5, ал. 4, т. 2/, която е 02.12.2016 г. Във връзка с изложеното счита, че страните са допуснали техническа грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2, като са определили за начална дата, от която се следи за промяна на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. Поддържа, че страните не придават значение на т.нар. „дата на подписване на договора“, която дата не е датата на действителното подписване, тъй като страните не са положили едновременно подписите, а е датата на завеждане на договора в деловодната система на С.о.. Посочва, че при анализ на договора в неговата съвкупност става ясно, че страните са придали най-голямо значение на датата на влизане в сила на договора съгласно чл. 3, ал. 2, тъй като същата е предвидена като начална дата, от която се брои срокът за въвеждане в експлоатация на автобусните линии, нарушението на който от своя страна, е основание за разваляне на договора /чл. 3, ал. 3 и чл. 4/. Счита, че определената в чл. 3, ал. 2 дата на влизане в сила на договора е релевантният отправен момент, от който се броят различните срокове по договора, поради което в чл. 5, ал. 4, т. 2 страните, записвайки „от датата на подписване на договора“, всъщност са желали да се разбира „от датата на влизане в сила на договора“. Ето защо поддържа, че исковата претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като за базов период е взет м. декември 2016 г., а не датата на влизане в сила на договора. При липса на доказателства относно датата на влизане в сила, исковата претенция следва да се отхвърли, тъй като е без валидно правно основание.

Твърди, че в договора са предвидени способи за промяна на предварително определената в чл. 5, ал. 1 от договора цена, като обаче са определени ясни условия и обстоятелства, при настъпването и доказването на които е възможно да се случи това. Посочва, че необходимо условие за влизане в действие на хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 е наличието на проведени преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие. Твърди, че претенцията на ищеца се отнася за период, за който дори същият не е отправил искане за провеждане на преговори, поради което само на това 2 основание искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита също така, че клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е нищожна и като такава не може да бъде част от търговска сделка и няма основание да бъде заменена с повелителни норми на закона, както и не съответства на търговския обичай. Твърди, че подписването на писмено споразумение между страните е абсолютна предпоставка за настъпването на последиците на чл. 5, ал. 4, т.

2 от договора. Посочва, че ищецът не е изчерпал в пълен обем предоставените му по силата на процесния договор права и възможности, посредством които навреме да заяви и докаже основателността на своите финансови претенции за увеличаване на определената в чл. 5, ал.

1 от договора цена на километър маршрутен пробег, както и причините и обстоятелствата, налагащи и/или водещи до това увеличение. Вместо това изпълнителят абсолютно самостоятелно и в нарушение на предвиденото в чл. 5, ал. 4 от договора е приел, че са налице предпоставките по чл. 5, ал. 4, т. 2, поради което е решил, че има право да приложи автоматично увеличение с 5% на базовата цена и да претендира допълнително възнаграждение. Посочва, че подписването на писмено споразумение между страните е абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор и на още едно основание, а именно чл. 38 от договора, който предвижда, че изменение на договора е възможно само въз основа на писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част. Поддържа, че автоматичното увеличение с 5% на базовата цена за извършването на транспортната задача е категорично в противоречие с волята на възложителя при сключването на договора за обществения превоз на пътници.

Прави искане да се приемат за ненуждаещи се от доказване факти, свързани с тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от договора. В случай, че съдът приеме, че са налице изискуемите по договора предпоставки за промяна в цената по чл. 5 ал. 1 от договора, иска да се вземе под внимание, че дейността по изпълнение на договора е започнала на 26.07.2017 г.; че няма логика да се сключи договора при условията на най-ниска цена и непосредствено след като е започнало изпълнението на транспортната задача по договора, цената по него да започне да се увеличава; лишено от всякаква правна и житейска логика, а и противоречащо на добрите нрави е да се иска промяна на цената, като искането за извършване на тази промяна се основава и включва период, в който изпълнението все още не е започнало, т.е. преди 26.07.2017 г. В случай, че съдът приеме за обосновано базовият период да бъде от датата на завеждане на договора в деловодната система на СО – м.

12.2016 г., то следва да бъде направена преценка дали са осъществени хипотезите на чл. 5, ал. 4, т. 2 така, както е предвидено в процесния договор и в случай, че са осъществени, да се определи реалният и справедлив размер, респ. процент, с който следва да се повиши определената по договора базова цена, като се ползват официални данни за изменението на цените на природния газ, предоставени от НСИ така, както е по договор. Изцяло оспорва и възразява срещу искането за заплащане на законна лихва върху претнедираната главница с ДДС. Счита, че е незаконно да се начислява лихва за забава върху данък добавена стойност, поради императивните разпоредби на ЗДДС и на Правилника за прилагането му. Сумата, върху която евентуално би се начислявало обезщетение за забава е в размер на разликата между уговорената в договора цена и индексираната цена без ДДС. Оспорва искането за заплащане на мораторна лихва, като твърди, че не е изпадал в забава за претендираното вземане, тъй като за същото не е отправена покана. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът излага съображения по доводите на ответника, като счита, че възраженията на С.о. не представят цялата фактическа обстановка по случая и в този смисъл са подвеждащи. Посочва, че конкурсът е проведен 8 години преди подписване на договора – през 2008 г., а договорът е подписан през месец декември 2016 г. Счита за напълно несъстоятелно твърдението на ответника, че имало допусната техническа грешка при обвързването на индексацията на цената на превоза по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 с датата на подписване на договора. Оспорва твърдението на 3 ответника, че един невлязъл в сила договор не може да поражда задължения за страните.

Възразява клаузите на договора да се тълкуват по начин, различен от точния им смисъл.

Оспорва тълкуването на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, както е направено от ответника, относно необходимостта от воденото на преговори между страните, като счита, че в договора липсва задължение за иницииране на преговорите. Счита, че е ясен смисъла на изречение трето от чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора – при липса на резултат от преговорите възнаграждението се променя с изначално заложен още при подписване на договора процент, а именно с 2,5% за всяко изменение на цените на ГСМ с 20% спрямо цената при подписване на договора. Т.е. страните, в момента на подписване на договора, са постигнали съгласие, че при липса на някакви извънредни причини, изменението на цената на ГСМ с 20% спрямо цените при подписване на договора, ще се отрази в промяна на възнаграждението точно с 2,5%, тъй като това е справедливият процент, който отразява найточно влиянието на този компонент върху възнаграждението на превозвача, така че превозвачът да може да покрива разходите по превоза и да получава нормална и справедлива печалба. Твърди, че волята, изрично обективирана в чл. 5, ал. 4 е, когато настъпят основания за актуализация, всяка от страните да има право да отправи покана за провеждане на преговори. Но, ако не се постигне съгласие, то възнаграждението на изпълнителя по договора се актуализира с изрично договорения още при подписване на договора процент и то автоматично, без да е необходимо настъпването на каквото и да е друго условие. Оспорва възражението на ответника, че не можело да настъпи автоматично увеличение на възнаграждението с посочените в чл. 5, ал. 4, т. 2 на договора 2,5%, тъй като трябвало да се извърши преценка относно размера, с който следвало да се увеличи възнаграждението, така че да имало справедливост. Оспорва възраженията на ответника относно гаранцията за добро изпълнение и неиздаването на фактура за допълнителното възнаграждение. Иска да се отхвърли възражението, че клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора е нищожна. Оспорва възражението на ответника, че не следва да се присъжда сумата на ДДС върху исковата претенция, тъй като се касаело до иск за обезщетение. Посочва, че предявеният иск не е за обезщетение, а за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждението на превозвача, но в неговия пълен размер, включително и с индексацията на същото по чл. 5, ал. 4 от договора. Заявява, че поддържа първоначалната искова молба, а така също и направените с допълнителната искова молба възражения, искания и уточнения.