Решение № 435 от 18.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Л.ов

Атанаска Китипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора С. К. К. Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600796 по описа за 2023 година Производството е въззивно, по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е пред САС след постановяване на решение

№227/21.06.2023г. по н.д. №386/2023г. на ВКС, ІІ НО, с което е отменено решение №104/13.03.2023г. по описа на САС поради съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на произнасяне по наличието или отсъствието на елемент от състава на престъплението, приравняващо се на липса на мотиви.

Въззивното производство е било образувано по жалба на адв.З., резервен защитник на подсъдимия М. М. и жалба от адв.Т., защитник на М., против присъда №260036 от 06.06.2022г., постановена по нохд №1768/2020г. по описа на СГС. С присъдата подсъдимият М. е бил признат за виновен в това, че за времето от 09.08.2018г. до 10.08.2018г., в гр.***, ж.к.“***“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества метамфетамин, амфетамин, кокаин и хероин на обща стойност 8 112.20 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно след като 1

М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК, по нохд №4825/2012г. на СГС, престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което на основание чл.54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ години и „Глоба“ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

М. е бил признат за виновен и в това, че за времето от 09.08.2018г. до 10.08.2018г., в гр.***, ж.к.“***“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, прекурсори за производство на наркотични вещества на обща стойност 45.90 лева и материали за синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин на обща стойност 21.62 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно след като М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК, по нохд №4825/2012г., престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.2, пр.3 и пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което на основание чл.54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години и „Глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ години и „Глоба“ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, при първоначален строг режим за изтърпяване. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като на основание чл.356а, ал.6 от НК е отнел в полза на Държавата неизразходваната от експертните изследвания част от наркотичните вещества, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б.“а“ от НК е отнел в полза на Държавата част от веществените доказателства, върнал е на подсъдимия и свидетелите К. и В. вещи, на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил на подсъдимия разноските по делото.

В жалбата на М., депозирана чрез резервния защитник адв.З., се твърди, че присъдата е неправилна относно приетата правна квалификация, която, наред с установените фактически положения, не е съобразена с доказателствата. Според жалбата, правната квалификация е по чл.354а, ал.3, т.1 във вр. с чл.354а, ал.1, изр.1, във вр. с чл.29, ал.1 от НК, затова размерът на наказанието е несправедлив, иска се изменение на присъдата на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се приложи закон за по-леко наказуемо 2 престъпление и се определи наказание при условията на чл.354а, ал.3 от НК.

В допълнителното изложение към жалбата се доразвиват доводите в насока, че по делото са събрани доказателства единствено за държане, но не и за разпространение, доводите на съда, че тъй като веществата са били пакетирани, това е достатъчно да се направи извод за целта за разпространение, се приемат за неубедителни. Тъй като не е установено откъде и кога те са придобити, е възможно да са закупени в този вид, а наличието на прекурсори за производство на наркотични вещества не доказва по несъмнен начин намерението на подсъдимия да разпространява такива. Не са събрани доказателства за нито един случай на разпространение и присъдата почива на предположения, затова отказът на съда по искане на защитата да приложи квалификацията по чл.354а, ал.3 от НК, се приема за незаконосъобразен. Оспорват се като необосновани и изводите, че подсъдимият е държал всички наркотични вещества и прекурсори, защото достъп до жилището са имали и много други лица – свидетелите М. Г., Ю. С., П. И., В. П., Н. А., част от тях са имали и ключ. От заключенията на ДНК експертизите е установено, че по някои от намерените вещи има клетъчен материал освен от подсъдимия и от други лица. Съдът е приел, че всички високорискови вещества са държани от подсъдимия, но в тази част присъдата е неправилна и необоснована, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Оспорва се и че са осъществени съставите на две престъпления, според защитата подсъдимият е извършил едно деяние, по този въпрос е налична и противоречива съдебна практика. Съдът се е позовал на две решения на ВКС, като е приел, че се касае за съвкупност от две престъпления с различен предмет, но според жалбата, тъй като прекурсорите и материалите, предназначени за синтез, са държани на едно и също място, по едно и също време, е осъществен един състав на престъпление. Иска се изменение на присъдата, като се приеме, че е осъществено едно престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като се наложи предвиденото за това наказание.

Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното на М. наказание.

Във въззивната жалба на адв.Т., защитник на подсъдимия М., се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива, иска се нейната отмяна. Сочи се, че защитникът не се е явил на заседанието, в което е произнесена присъда, поради служебен ангажимент, то е проведено с резервен защитник, който е заявил, че не може да защитава подсъдимия, тъй 3 като не познава делото.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура в съдебно заседание счита, че присъдата на първоинстанционния съд е в частта относно наркотичните вещества е правилна, фактическата обстановка е правилно установена от доказателствените източници, наказанието е справедливо. По отношение на престъплението с предмет прекурсори счита, че следва да се съобрази решението на ВКС.

Защитникът на подсъдимия адв.Б. в съдебно заседание пред настоящата инстанция твърди, че подсъдимият е бил лишен от възможността да разбере становището на съда по релевираните доводи за несъставомерност на деянието, липсата на конкретен анализ прави невъзможно осъществяването на защитата, непълнотите в мотивите обуславят наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи с в липса на мотиви, поради което на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 от НПК иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Подсъдимият поддържа становището на защитата си.

Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени изцяло законосъобразността и правилността на обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Въззивните жалби са допустими като постъпили в срок и подадени от лица с надлежна процесуална легитимация, разгледани по същество, са основателна в частта, с която се иска отмяна на присъдата, но не по изложените в тях съображения.

С присъда №260036 от 06.06.2022г., постановена по нохд №1768/2020г. по описа на СГС подсъдимият М. е бил признат за виновен в това, че за времето от 09.08.2018г. до 10.08.2018г., в гр.***, ж.к.“***“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества метамфетамин, амфетамин, кокаин и хероин на обща стойност 8 112.20 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно след като М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода 4 не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК, по нохд №4825/2012г. на СГС, престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което на основание чл.54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ години и „Глоба“ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

М. е бил признат за виновен и в това, че за времето от 09.08.2018г. до 10.08.2018г., в гр.***, ж.к.“***“ бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение прекурсори за производство на наркотични вещества на обща стойност 45.90 лева и материали за синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин на обща стойност 21.62 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, а именно след като М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК, по нохд №4825/2012г., престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.2, пр.3 и пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което на основание чл.54 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет/ години и „Глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ години и „Глоба“ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, при първоначален строг режим за изтърпяване.

При служебната проверка на процесуалната дейност на предходната инстанция и съобразявайки задължителните указания в решение №227/2106.2023г., постановено по н.д.№386/2023г. на ВКС настоящият състав установи, че при изготвяне на мотивите първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, неотстранимо е в настоящия етап от производството, затова е основание за отмяна на проверявания акт и връщане на делото за ново разглеждане по следните съображения:

В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК, да посочи кои обстоятелства са установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за това, като изрази изрично становище по наличието или отсъствието на всички елементи от съставите на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Мотивирането е извършено при игнориране на тази разпоредба на процесуалния закон, видно от мотивите към присъдата, 5 след като е изложил кои обстоятелства е приел за установени, по отношение на обвинението за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.2, пр.3 и пр.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, съдът не е посочил конкретно дали е приел, че държането на прекурсори и материали за производство на наркотични вещества е с цел разпространение. Липсата на становище по наличието или отсъствието на елемент от състава на престъплението е равнозначна на липса на мотиви, тъй като с оглед задължителните указания на ВКС, както и стриктният прочит на закона, ако липсва целта на държането на тези вещества /разпространение/, то деянието е несъставомерно. Обсъждането на държането с цел веществата да послужат за производство на забранено вещество не може да преодолее липсата на мотиви относно съставомерен признак от обективната страна на престъплението.