Решение № 103 от 29.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. ДеянчЕ.

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. ДеянчЕ. Въззивно гражданско дело № 20251500500033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№12541/22.11.2024 г. от Е. М. Т. - П., ЕГН **********, с адрес по л. к. гр. Д., ж. к. „*.“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С. ****, район „********.”, ул. „********” № * - **, партер, тел./факс: **/*******, GSM:****/******, чрез адв. Е. М. - П., срещу Решение №474/04.10.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №2314/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първонистанционен съдебен акт Е. М. Т. П. от гр.Д. е осъдена да заплати на „******“ ***, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул. „****“ №**, ап.**, сумата от 3120 евро, дължима по договор за поръчка, 982 евро лихва за забава, ведно с законната лихва от 26.07.2023 г. и 1520.92 лв. деловодни разноски.

Решението се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата недопустимост и неправилност, произтичаща за незаконосъобразността му, която въззивницата свърза с постановяването на решението при непълен анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е пояснено, че предявения иск е за осъждане на ответника да заплати уговорено обезщетение по Договор за поръчителство в размер на 3120 евро. Без да било налице изменение на иска, районният съд осъдил ответника – понастоящем въззивница, да заплати и сумата от 982 евро лихва за забава, при което постановил недопустимо решение.

1

На следващо място се твърди, че обжалваното решение е постановено при липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, при липса на оценка на събраните в хода на производството доказателства и при допуснати съществени нарушения на процеса на извеждане на правнорелЕ.нтните факти, на основата на които съдът е формирал погрешни правни изводи, като е приел, че искът е доказан по основание и размер. Опровергава се като неправилен изведеният от съда правен извод, че ищецът бил изпълнил своите задължение по договора за поръчка.

Пояснено е, че правото на ищеца за възнаграждение по процесния договор е обусловено от осъществяването на определен резултат - подписване на предварителен договор с продавач, представен от ищцовото дружество. Задължително условие за пълното изпълнение на договора било и осъществяването на контакт между страните, осъществяването на уговорения резултат, както и наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и настъпването на крайния резултат. Доколкото от приложените по делото доказателства, които останали необсъдени от първоинстанционния съд, посочените обстоятелства не се доказвали, то според въззивницата, искът е изцяло неоснователен.

Обстоятелствено са анализирани събраните в производството гласни доказателства, като е изведено обобщаващото становище, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да посредничи на ответника при закупуване на жилище.

Неправилността на първонистанционното решение произтичала и от осъществено от съда нарушение на материалния закон. Сочи се, че при анализ на съдържанието и предмета на процесния договор от 16.05.2020 г., озаглавен от страните „Договор за поръчка“, се обосновавал извод, че същият има характер на договор за посредничество по смисъла на чл. 49 от Търговския закон, а не договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Акцентирано е, че съгласно константната съдебна практика, договорът за посредничество е с различен обхват и различни задължения от договора за поръчка. Изложено е, че по така сключения договор за посредничество ищецът „*******“ *** следвало точно да изпълни своите договорни задължения, изразяващи се в осигуряване на продавач на недвижим имот, съгласно критериите зададени от купувача, осъществяване на огледи с потенциални продавачи за продаване на имота, посредничество и съдействие, както и сключване на Предварителен договор за покупко - продажба на имота. Посочено е, че правото на ищеца за възнаграждение по процесния договор е обусловено от осъществяването на определен резултат подписване на предварителен договор с продавач, представен от ищцовото дружество.

Т.е. задължително условие за пълното изпълнение било осъществяването на контакт между страните, осъществяването на уговорения резултат, както и наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и настъпването на крайния резултат.

Изпълнението на поетите задължения, според въззивницата, обаче останало недоказано в развилото се пред първонистанционния съд производство.

На следващо място въззивницата изтъква наличие на пропуски в аналитичната дейност на съда относно прилагането на института на погасителната давност по отношение на спорното право, като изразява становище, че процесното вземане се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „*******“ ***, чрез процесуалния представител адв. Н. Т., с 2 който е изразено становище, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се сторените деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна приема за неоснователно възражението, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен от ищеца иск. Акцентирано е, че съдържанието на процесния договор от 16.05.2020 г. има характера на посреднически по см. на чл.49 и сл. от ТЗ. Посочено е, че предмет на договора за посредничество не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат, който най-общо можел да се определи като свързване на страните за сключването на сделки, като е отбелязано, че в процесния случай именно ищеца е свързал ответната страна с продавача "*********" ЕООД.

Пояснено е, че не било нужно посредникът да взема и непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно било сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните. За посоченото обстоятелство свидетелствал свидетелят П. Х.. Изложени са обстойни аргументи относно правилното некредитиране на показанията на св. М. П. от страна на първоинстанционния съд.

Заключено е, че „******“ *** са изпълнили изцяло задълженията си по договора, проведени са многократни срещи с клиентите и е организирано цялостното обслужване по сделката, при което правилно бил уважен предявеният иск.

Акцентирано е на обстоятелството, че процесният договор за посредничество от 16.05.2020г. не бил надлежно оспорен от въззивната страна, а точно обратното изрично бил потвърден в първо открито съдебно заседание. Не били направени и никакви доказателствени искания във връзка с надлежното оспорване на представения в първото открито заседание по делото Договор за консултация и посредничество за закупуване на имоти от 23.02.2020г., както и оспорената писмена декларация от управителя на „**********“****.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а представителят на въззиваемата страна в свое писмено становище я смята за неоснователна.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от „*******“ *** против Е.

М. Т. - П., съдържаща искане да бъде осъдена ответницата за заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3120 евро с вкл. ДДС, представляваща неизплатено, но дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от 16.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 982 евро, представляваща лихва за забава за периода 24.07.2020 г. – 26.07.2023 г. Претендирани са и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който е застъпено становище за неоснователност на иска.

С обжалвания първоинстанционен акт Районен съд – Дупница е осъдил Е. М. Т.

П. от гр.ДД., да заплати на „*******“ ***, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул. „****“ №**, ап.**, сумата от 3120 евро, дължима по договор за поръчка, 982 евро лихва за забава, ведно с законната лихва от 26.07.2023 г. и 1520.92 лв. деловодни разноски.

3

Съдът, в настоящия му въззивен състав, след като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от Договор за поръчка, сключен на 16.05.2020 г., по силата на който ответницата, заедно с трето за спора лице, възложила на ответното дружество да намери и й предостави подходящи предложения за покупка на недвижим имот срещу договорено възнаграждение от 3 %, но не по-малко от 950 евро, върху цената на имота, посочена в чл. 1 от договора в деня на подписване на предварителен договор.

Че ответното дружество предложило имоти на ответницата се сочи в записите, направени в чл. 1 от договора.

От представената с исковата молба по делото кореспонденция по чл. 184 от ГПК чрез приложението Viber, се установява, че на 16.05.2020 г. е налице размяна на електронни съобщения с потребител „**************“ във връзка с имоти и организирани огледи, вкл. за имоти, находящи се в гр. С., на бул. „**************“ № **, но без данни за конкретен самостоятелен обект.

Според приобщения договор от 23.02.2020 г. ответницата и трето за спора лице – В. П., възложили на друга брокерска агенция по договор за посредничество – „******“, представлявана от управителя М. П., да намери подходящи жилища в гр. С., които да отговарят на нуждите и потребностите на купувача.

В т.см. е провеждана комуникация между ответницата и потребител с име „M.“ видно от приложената към отговора на исковата молба кореспонденция по чл. 184 от ГПК чрез приложението Viber още от 21.02.2020 г., като й възложила да й търси имоти в гр. С. На 26.05.2020 г. тя й препратила обяви за жилища в продажба, отговарящи на изискванията й, вкл. на бул. „**********“ в гр. С. От посоченото в нея се установява също, че имоти в тази сграда са били предлагани на ищцата от ******, но тя не ги харесала, т.к. били малки и тъмни, дори в единия апартамент живеела майката на собственика.

Видно от приобщения предварителен договор от 29.05.2020 г. купувачът В. К.

П., възложил, а продавачът фирма „**********“ ****, се задължил, да прехвърли собствеността върху стаи с №№ ***, ****, от сграда * и стаи с №№ ** и ** на осми етаж от сграда В.

Видно от приложената справка от Агенция по вписвания ответницата, заедно трето за спора лице на име В. К. П., закупили жилище на бул. „*****************“ №***, ет. *, формирано от няколко самостоятелни обекта, като е вписана за това и законна ипотека в полза на „************“ АД, а вписването е извършено на 23.06.2020 г.

Свидетелят П. Х., служител на ищцовото дружество, сочи, че през 2020 година работел при ищеца като брокер на недвижими имоти. Неговата колежка А. комуникирала с ответницата и нейни близки и заедно направили оглед на три имота в гр. С., които т е закупил и в последствие. Попълнили бланката-договор за посреднически услуги, като свидетелят попълнил данните на имотите, които били на 6ти и на 8-ми етаж. Имотите се състояли от входно антре, баня и тоалетна, малка и голяма стая. После отишли на оглед, показал и тези два апартамента. Отишли и на един оглед на една боксониера, след което ответницата и близките й спрели да вдигат телефона на А. По-късно разбрали, че са закупили имотите. Сочи, че дружеството имало продажби в тази сграда. В. Д. бил управител. Той продал на ответницата 4 имотите. Практика на инвеститора била да продава и чрез брокер, и самостоятелно.