Определение № 431 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 246/2026
- Вид
- Определение № 431
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Дарина Стоянова Маркова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431 гр. Варна, 23.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000246 по описа за 2026 година
Производството по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила молба от М. М. М., представляван от адвокат С. Д., с която се иска допълване на определение № 339/16.06.2026 година, постановено по делото, по повод произнасянето по разноските.
В молбата се излагат съображения, че страната своевременно е направила искане за присъждане на разноски и е представила доказателства за тях. Позовава се на чл. 81 ГПК, който намира за приложим в настоящата хипотеза. Доколкото в диспозитива на постановеното определение липсва присъждане на разноски, то се иска допълване на съдебния акт.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна не е представила писмен отговор.
Въззивната инстанция намира молбата за процесуално допустима, подадена в предвидените срокове по чл. 248, ал. 1 ГПК и при интерес.
Разгледана съображения: по същество молбата е основателна по следните
С постановеното по делото определение, настоящият съд се е произнесъл по частна жалба на Н. Й. И. срещу определение № 1241/11.03.2026 година постановено по в.ч.гр.дело № 347/2026 година на ВОС, с което е оставено без разглеждане възражение на жалбоподателя по чл.423 ГПК срещу 1 заповед за незабавно изпълнение № 4051/17.07.2025 г. по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9155/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
Обжалваното определение е потвърдено, като депозираната частна жалба е счетена за неоснователна.
Видно от материалите по делото, насрещната страна (М. М. М.) е подала в срок писмен отговор на частната жалба, към който е представила списък по чл. 80 ГПК, като е отправила искане за присъждане на разноските, сторени в производството и е приложила доказателства за това (л. 21 – л. 22 от дело).
Настоящата инстанция намира, че дължи произнасяне с крайния си акт, доколкото при влизането му в сила след него не продължава съдебния спор.
Това разбиране на законодателя, изяснено в последователната практика на ВКС по присъждане на разноски, се основава на логиката, че отговорността за разноски се определя съобразно крайния изход на спора между страните. Ако разноските са направени в отделно, макар и процесуално свързано с основното производство, разноските по него се присъждат от съда (инстанцията), пред който приключва основният материалноправен спор между страните или се прекратява производството като недопустимо. В първия случай съдът в съответната инстанция се произнася за разноските с решението по съществото на спора, а във втория – с определението, с което прекратява производството по спора – опр. № 41 от 23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 3311/2020 г., I г. о. По тези съображения постановеното по делото определение следва да се допълни с произнасянето по разноските, сторени от страна на ответника по спора. Същият е направил своевременно искане за присъждане, представил е доказателства за тяхното извършване, а постановеният по делото акт слага край на производството пред съответната инстанция. Разноските следва да се присъдят в претендирания размер от 300 евро, доколкото липсва основание за ревизия, а и насрещната страна не е депозирала становище или възражение.
Воден от горното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 339/16.06.2026 година постановено по в.ч.търг. дело № 246/2026 година на Варненския апелативен съд, като 2
ОСЪЖДА Н. Й. И. ЕГН **********, гр. Варна да заплати на М. М. М.
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 300 евро (триста евро), представляваща сторените за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3