Решение № 1694 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330101517 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Р. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес в **************** против В. И. Г.. ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. ****************************, с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сума в размер на 8 658,28 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г., до окончателното плащане, както и законна лихва за забава върху главницата в размер на 471,20 лв., дължима за периода 01.09.2023 год. до 25.01.2024 год., поради това, че ответникът неправомерно е изтеглил от сметката на наследодателя си И. В. Г., починал на ******* сума в размер на 17 316.57 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заветник на И. В. Г., починал на ******* с когото са живеели на семейни начала повече от 20 години. Сочи се, че приживе И. Г. е заявил завещателна воля и с универсално завещание в полза на ищцата завеща цялото си имущество, а именно със саморъчното завещание от ********* г. обявено на ********* г., Акт №*, рег.№ **** дело №* от ***** г. на *********** *З. С. при ********* Б. Т., вписано в СВ – гр.

П. под Акт № ** т. *, дело ******* от *********** г.

Излагат се твърдения, че ответникът с иск е отменил завещателната воля до запазената му по закон идеална част от ½ съгласно Решение № 2256 от 20.06.2022 г. постановено по гр.д. 20215330104225 по описа за 2021 г. при Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 30.08.2022 г. Поради което ищцата твърди, че притежава половината от имуществото на починалия, а ответникът – другата половина. Сочи се, че ответникът е изтеглил от сметката на наследодателя си И. Г., открита в „УниКредит Булбанк“ АД, сума в общ 1 размер на 17 316,57 лв., без да се съобрази с това, че ищецът притежава половината от сумата.

Твърди се, че ищцата притежава половината от изтеглените парични средства като заветник на починалото лице, поради което иска ответникът да й ги възстанови.

Претенцията за мораторна лихва от 01.09.2023 год. се обосновава с факта, че на тази дата е подаден отговор на искова молба по ГД № 6784/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с която ответникът е поканен да заплати на ищеца търсената сума за главница.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът признава иска за присъждане на главницата, като оспорва законната лихва. Сочи се, че е изтеглил сумата от банковата сметка на баща си преди обявяването на саморъчното завещание.

Наведено е възражение за погасени по давност вземания за мораторното обезщетение по чл. 86 от ЗЗД преди завеждането на делото.

Моли се съдът да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските на ищеца да останат в негова полза. Отправено е искане за присъждане на разноските по делото в полза на ответника.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 59 от ЗЗД е разпределено да докаже обогатяване на ответника за сметка на ищеца, обедняването на ищеца, свързано с обогатяването на ответника и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия ищец, а ответникът доказва наличието на валидно правно основание за получаване/задържане на процесната сума.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86 от ЗЗД е разпределено да докаже наличието на главно парично задължение във връзка, с което се дължи законна лихва за забава, период на забавата и размер на лихвата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил същата.

Като безспорни между страните следва да се отделят следните факти и обстоятелства по делото: И. В. Г. е починал на ************ г., като негов син е ответникът; със саморъчно завещание И. Г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на ищцата; със съдебно решение с намален размерът на това завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание, като съдът е възстановил запазената част на ответника в размер на ½ от наследството; ответникът е изтеглил от банковата сметка на починалото лице, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, сума в размер на 17 316,57 лв.

По иска по чл. 59 от ЗЗД:

Не е спорно между страните, че ответникът след завеждане на делото е заплатил на ищеца сума в общ размер от 9 723,20 лв. на два пъти – 6 000 лв. на 16.12.2024 г. и 3 723,20 лв. 16.12.2024 г. Ищецът признава, че е получил сочените суми. Общата сума представлява сбор от търсената по делото главница в размер на 8 658,28 лв. и законна лихва за забава в размер на 2

1 064,92 лв. върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г., до 13.12.2024 г. съгласно твърденията на ответника.

Съдът отбелязва, че доказаните по делото плащания на главницата са извършени на 16.12.2024 г., поради което законна лихва върху главницата се дължи до датата на плащането – 16.12.2024 г. (понеделник), а не до 13.12.2024 г. (петък). Следователно ответникът е заплатил на ищеца главницата по договора, като този иск следва да бъде отхвърлен поради плащане, настъпило в хода на процеса.

Ответникът не е заплатил на ищеца пълния размер на законната лихва за забава, изчислен върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда на 26.01.2024 г., до деня на плащането – 16.12.2024 г., поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца 9,83 лв., изчислена за периода от 14.12.2024 г. до 16.12.2024 г. Тази сума е изчислена съгласно онлайн калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва за забава (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html). Законната лихва за забава върху главницата, считано от исковата молба до окончателното плащане, представлява законна последица от уважаване на иска, като същата подлежи на присъждане и в хипотезата на отхвърляне на претенцията за главница поради настъпило плащане в хода на процеса.

По иска по чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът е доказал наличието на главно парично задължение във връзка, с което се дължи законна лихва за забава. Това не е спорно между страните.

Ответникът възразява, че се дължи плащане по втория иск, тъй като не е отправена надлежна покана за плащане от ищеца до ответника.

Съдът намира, че лихвата за забава върху обезщетението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се дължи от отправяне на покана с искане за плащане на дължимото обезщетение. Поканата е необходима, за да изпадне длъжникът в забава (в този смисъл Решение № 48 от 10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г., ВКС, II ТО). С отговора на исковата молба по ГД № 6784/2023 г. по описа на РС – Пловдив ищецът е отправил покана към ответника да му заплати главницата по настоящото дело, като същият този отговор е връчен на ответника по другото дело. Поканата за изпълнение е входирана в съда на 01.09.2023 г., поради което законната лихва за забава върху главницата се дължи от тази дата до датата, предхождаща исковата молба – 25.01.2024 г. За този период се дължи лихва в размер на 467,84 лв., която сума е изчислена съгласно онлайн калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва за забава (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html). Посочената сума не е платена от ответника, поради което същият следва да бъде осъден да я заплати на ищеца, а за горницата от претенцията до пълния предявен размер от 471,20 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид установеното от съда за дължимост на мораторната лихва, съдът следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност досежно претенцията за мораторна лихва преди завеждане на делото. Същата се претендира за периода от 01.09.2023 г. до 25.01.2024 г. Началният момент на давността за това вземане е от 01.09.2023 г., като същото поради характера му на периодично задължение се погасява с кратката тригодишна давност. Към датата на подаване на исковата молба на 25.01.2024 г. давността не е изтекла, поради което възражението е неоснователно.

По разноските:

3

Тъй като целия иск за главница и частично законната лихва за забава за периода след завеждане на делото се отхвърлят поради настъпило в хода на процеса плащане, ответникът дължи разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото. В останалата си част за законната лихва за забава върху главницата за периода след завеждане на делото поради уважаването му ответникът също дължи разноски. Единствено съразмерно следва да бъдат разпределени разноските досежно иска по чл. 86 от ЗЗД, който е уважен частично.

Ищецът е сторил следните разноски: държавна такса в размер на 396,33 лв. и 1 100 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Ответникът не е отправял възражение за прекомерност. Съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 1 495,78 лв.

Ответникът е сторил разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Съразмерно на отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 0,15 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.

****************************, да заплати на Л. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в **************** ****, сума в размер на 9,83 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 14.12.2024 г. до 16.12.2024 г. (датата на плащане на главницата), КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 8 658,28 лв., представляваща 1/2 идеална част от общото на страните наследствено имущество, останало от наследодателя им И. В. Г., починал на ******* находящо се по банкова сметка на починалото лице и изтеглено едностранно от ответника, както и отхвърля законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г., до 13.12.2024 г., в размер на 1 064,92 лв., като погасени чрез плащане, настъпило в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД В. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Л. Р. Д., ЕГН **********, сума в размер на 467,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 01.09.2023 г. до 25.01.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 471,20 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Л. Р. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1 495,78 лв. – сторени разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. Р. Д., ЕГН **********, да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 0,15 лв. – сторени разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от 4 исковете.

Начин на плащане на вземанията, присъдени в полза на ищеца: чрез пощенски запис за Л. Д. с адрес за получаване *******************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5