Определение № 899 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Варна, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20253100900200 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от В. Г. БАЧЕВА – СТЕФАНОВА с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник адв. Д. Д. САК, с която срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от *********** – изп.директор и Петя Д. – изп.директор е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 34 във вр.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 85 875.87 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане на главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител, депозира искова молба, в която счита исковата молба за нередовна, а иска за недопустим и неоснователен. Настоява за прекратяване на производството като недопустимо, на осн.чл. 299, ал.2 във вр.ал.1 от ГПК, евент. за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

По редовността на исковата молба : Поставена на разглеждане е осъдителна претенция за присъждане на сума, с която се настоява, че ответникът се е обогатил неоснователно, като получена от него по нищожен договор. Не е предявен самостоятелен иск за установяване нищожността на договора, по който е получена сумата, предмет на спора, поради което липсва основание за конституиране на втория кредитополучател като страна в производството, с оглед разпростиране силата на присъдено нещо и по отношение на него като страна по процесния договор, съгласно искането и твърденията на ответника.

Размерът на сумата, която при основателност на иска, подлежи на възстановяване на ищцата, е предмет на главно доказване от нея, доколкото същата може да претендира само толкова, с колкото е намалял нейния патримониум. В случай, че ответникът въвежда правоизключващо възражение за недължимост на сумата, предмет на иска, по отношение претендирания размер с твърдение, че не цялата сума е внесена от ищцата, съотв. не й се 1 дължи, то на свое основание следва да докаже възражението си.

По допустимостта на претенциите:

Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното в исковата молба правоотношение, породено от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., за който ищецът въвежда възражение за неговата нищожност поради наличието на неравноправни клаузи, съставляващи неговия основен предмет, и които след премахването им, лишават от правна възможност запазването на договора.

Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена.

Ответникът въвежда възражение за недопустимост на иска като сочи, че с влезли в законна сила съдебни решения по предходни искови претенции, по които са водени производствата по гр.д. № 22098/2015г. по описа на СГС и гр.д. № 3654/2019г. на РС Варна, между същите страни и на същото основание, ищцата е получила удовлетворяване на осъдителните претенции, които не се били заведени като частични.

При извършената справка с представените към исковата молба решения по описаните по-горе съдебни производства се установява, че на разглеждане са били поставени осъдителни претенции между същите страни, с правно основание чл. 55, ал.1 т.1 от ЗЗД, както следва : 1. за сумата от 6346. 88 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва по сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33857 от 11.03.2008 г., получена от „Ю.Б." АД в периода 26.04.2010 г. - 26.03.2015 г. при начална липса на основание, поради нищожност (неравноправност) на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, ведно с обезщетение за забава върху сумата, от деня на депозиране на исковата молба - 22.04.2015 г. до окончателното погасяване, както и за 2. сумата от 10 492.66 евро, формирана като разлика между стойността в евро на платените месечни вноски в швейцарски франкове по курс към датата на плащането и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода 26.03.2014 год. 26.02.2019г. год. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание по нищожни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 6, ал. 2 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в швейцарски франкове и сумата от 3 723.16 швейцарски франка, представляваща разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове, платени за периода 26.03.2015 год. - 26.02.2019 год., в резултат на едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора, даващи право на банката да увеличава приложимия лихвен процент по договора, чрез промяна на базовия лихвен процент (БЛП), автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете - 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията.

2

Доколкото ищецът се позовава на нищожност на целия договор, с което обосновава осъдителната си претенция, то предмет на доказване са различни от изследваните в сочените съдебни производства факти и твърдения, което обосновава допустимост на същата.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че всички представени от страните документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети по делото.

С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на съдебно – счетоводна експертиза по поставените от ищеца, ответника и конкретизирани и допълнени от съда въпроси.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проектодоклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от В. Г. БАЧЕВА –

СТЕФАНОВА с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник адв. Д. Д. САК, с която срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от *********** – изп.директор и Петя Д. – изп.директор осъдителен иск с правно основание чл. 34 във вр.чл.

55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 85 875.87 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане на главницата.

Постановява разглеждане на делото по реда на част ІІІ, от ГПК - „ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в исковата молба, че ищцата и сключила с “Юробанк България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г. Сочи си, че основният предмет на договора е уреден със следните клаузи: Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя 3 кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56 288 евро, по курс “купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна специално открита за целта банкова сметка в евро сумата от 56 288 евро във валута евро след “служебно превалутиране”. Съгласно чл. 6, ал. 2 кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на месечните вноски, като погасителен план не е изготвен и подписан преди и при сключване на договора. Съгласно чл. 23, ал. 1 кредитополучателят носи за своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро и повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове.

Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената от банката и усвоена от ищцата сума е 56 288 евро. След сключване на договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, банката е преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е погасявано от ищцата в тази валута.

Твърди се, че към дата 13.09.2021г. ищцата е погасила изцяло предоставената сума, както и задълженията за договорни лихви, такси и други разходи в общ размер от 162 387.98 евро, от които след проведени искови производства по гр.д. № 22098/2015г. по описа на СГС и гр.д. № 3654/2019г. на РС Варна, банката й е възстановила 20 224.11 евро, а ответникът е получил от ищцата и е задържал за погасяване на кредита сума на стойност 142 163.87 евро, или с 85 875.87 евро повече от отпуснатата сума в размер на 56 288 евро.

Като се позовава на съдебна практика на СЕС и ВКС - Определението по дело С-117/23, в което СЕС разгледа и се произнесе конкретно относно процесния типов договор за кредит на Юробанк, както и Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I ТО на ВКС и Решение № 50008 от 05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II ТО на ВКС, сочи, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, които предвиждат задължение на кредитополучателя да изплаща кредита в швейцарски франкове и прехвърлят върху него валутния риск от промяната на курса на тази валута спрямо националната, са неравноправни и нищожни на основание чл. 143 във вр. с чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, и доколкото уреждат основния предмет на договора за кредит по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, същият е нищожен в цялост. Сочи, че обявяването на договора за недействителен има реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /позовава се на решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, т. е. отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при договор за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, банката ще има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /позовава се на решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.

Настоява за уважаване на иска и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

4

Ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че банката изцяло е заплатила присъдените в полза на ищцата суми в резултат на водените искови производства, по които претенциите не са водени като частични, поради което и за ищцата липсва правен интерес от водене на настоящото производство.