Определение № 981 от 19.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. София, 17.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601226 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от А. Д. И., чрез защитника си адв. А., срещу определение от 05.10.2023г. на Софийски градски съд, НО, 7 с-в, по н.ч.д. № 5057/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 258/10г. на ОС - Кюстендил. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като осъденият е направил всичко, което зависи от него, за да се поправи и е демонстрирал поведение, което индикира именно за това. Моли се за отмяна на определението и постановяване на УПО.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

А. Д. И. е осъден по НОХД № 258/10г. на ОС - Кюстендил, като за 1 извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, вр. Чл. 115 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 19 години. Определен е първоначален СТРОГ режим за изтърпяване. Към 05.10.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 14 години, 3 месеца и 8 дни, от работа – 2 години 4 месеца и 19 дни, като е налице остатък от 2 години, 4 месеца и 3 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения А. И.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като И. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, като е налице един неголям остатък, преценен съобразно наложеното с присъдата наказание. Също така, видно от представената справка, налице е висок риск от рецидив в размер на 73 точки, който е в рамките на високия, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, като така констатираната стойност на риска от рецидив е намаля само със 17 точки за продължителния период, през който осъденият е търпял наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран висок риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване.

Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у И.. По отношение на него са постановявани като награди, така и наказания, корекционната дейност не е завършена и са налице сериозни морални и поведенчески дефицити, поради което няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвеното по отношение на И. становище, независимо от частичния прогрес, продължават да са налице проблемни зони, в които такъв не е постигнат или постигнатото е недостатъчно, за да се формира извод, че целите на наказанието са постигнати в достатъчна степен, че да позволяват постановяването на УПО.

Действително, при осъдения И. се наблюдават и положителни прояви, свързани с продължителното полагане на труд. Независимо от това обаче, по делото не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и 2 трайно поправяне на И. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно – високият риск от рецидив в размер на 73 точки, както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения А. И.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.10.2023г. на Софийски градски съд, НО, 7 с-в, по н.ч.д. № 5057/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на А. Д. И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 258/10г. на ОС - Кюстендил.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4