Решение № 279 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501432 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 83193/01.12.2022г. на „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава Катрафилов“ № 19, представлявано от управителя Тодор Г.ев Мавродиев, чрез адв. Т. К. от САК, срещу решение № 3272 от 31.10.2022г., постановено по гр.д. № 16381 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, ХХХ-ти състав, в частите, с които са уважени предявените от С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Варна, ул. „Калина" № 6, ет. 2, ап. 4 срещу въззивника искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, чл.

261 от КТ, чл. 264 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът намира обжалваното решение за частично недопустимо и частично неправилно, в евентуалност - за изцяло неправилно и необосновано. Счита за недопустимо съединяването на исковете с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ в условията на евентуалност от отхвърляне на иска по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че съединяването следва да бъде в обратен ред, като исковете по чл. 344, ал.

1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ следва да са в съотношение обуславящ към обусловен, като условие за разглеждане на обусловения е отхвърлянето на обуславящия. Освен това намира за недопустимо произнасянето на районния съд по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ за разликата от заявената претенция в размер на 915 лв. до уважената от 1600 лв. Ако се приеме, че решението е допустимо, то същото е неоснователно и недоказано по размер, като излага подробни доводи по всеки от разгледА.те искове. Отправеното искане е да се обезсили, евентуално да се отмени решението в обжалвА.те части. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплаквА.ята срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на 1 решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 16381/2021г. е образувано по предявени от С. Ц. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Варна, ул. „Калина" №6, ет. 2, ап.4, чрез адвокат Д. М., срещу „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, със седалище и адрес на управление: гр.

Асеновград, ул. „Сава Катрафилов" №19, искове в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване, както следва:

1.1.

С правно основА.е чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основА.ето за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца в трудовата книжка и в заповедта за уволнение, като бъде вписано действителното основА.е за уволнение - чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

1.2.

С правно основА.е чл. 222, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1600,40 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2021г. до окончателното и изплащане.

В условията на евентуалност, ако се отхвърли искът за поправка на основА.ето за прекратяване на ТПО, то предявява следните кумулативно съединени искове:

2.1. С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на С. Ц. Г., извършено със заповед № 1632/14.09.2021г., издадена на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137, представлявано от управителя Тодор Г.ев;

2.2.

С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност;

2.3.

С правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 1600,40 лв. за периода от 14.09.2021г. до 14.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;

3. С правно основА.е чл. 224, ал. 1 от КТ - независимо на какво основА.е съдът приеме, че е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, съответно, ако не разгледа или отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, моли да бъде осъден ответникът „ПС Гард" ЕООД, ЕИК 130981137 да заплати на ищеца С. Ц. Г. сумата от 1091,10 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2020г. и 20 дни за 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2021г. до окончателното и изплащане.

4.

За кумулативно разглеждане с главния /чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ/ или с евентуалния иск /чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/ предявява и следните искове:

4.1.1. С правно основА.е чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1116,34 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата;

4.1.2. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 139,38 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение.

4.2.1. С правно основА.е чл. 261 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на 2 ищеца сумата от 118,00 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2021г. до окончателното заплащане на главницата;

4.2.2. С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 14,98 лв., представляваща законната лихва за забава по всяко месечно вземане с правно основА.е чл. 261 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение;

4.3.1. С правно основА.е чл. 264 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 156,88 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в периода 01.04.2020г. - 23.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2021г. до окончателното изплащане на главницата;

4.3.1.2.

С правно основА.е чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 22,42 лв., представляваща законната лихва за забава върху присъдената сума по чл. 264 от КТ, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение.

Ищецът излага в исковата молба, че е работил в ответното дружество на длъжност „охрА.тел“, шифър по НКП 2413, шифър по НКПД 54145010 на основА.е сключен трудов договор №1403/01.04.2020г. на основА.е чл.67, ал.1, вр. чл.70, ал. 1 от КТ на обект МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна. Съгласно чл. 2 , ал. 1 от договора, същият е сключен с шестмесечен изпитателен срок, който е изтекъл на 01.10.2020г. и съобразно уговореното, тъй като не е прекратен от работодателя до изтичането на изпитателния срок, трудовият договор се смята за окончателно сключен и е безсрочен. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора работата се извършва при законоустановеното работно време от 6 часа при сумирано отчитане на работното време. Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 457,50 лева, което се заплащало не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е положен трудът, като работникът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Твърди, че поради последици от мозъчен инфаркт, претърпян от ищеца през 2015г., с експертно решение № 0522 от заседА.е № 019/25.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. АннаВарна" АД му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, при противопоказни условия на труд: тежък физически труд, значително нервно-психическо напрежение, на височина, около движещи се мехА.зми, водоеми и ел. ток. Ищецът твърди, че на 23.11.2020г., по време на работа, на работното си място в обекта на работодателя, находящ се на територията на МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД е загубил съзнА.е. След направени изследвА.я и проведено болнично наблюдение и лечение се установило, че е получил исхемичен мозъчен инсулт. Изписан е от болничното заведение на 27.11.2020г. В периода от 23.11.2020г. до 13.09.2021г. ищецът е в отпуск поради болест с оглед установената временна нетрудоспособност, като са му издадени съответните медицински документи. С експертно решение № 2267 от заседА.е №107/13.09.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД по му е определена пожизнено 78% трайно намалена работоспособност. Комисията е посочила, че ищецът не може да работи като охрА.тел.

Излага, че всички медицински документи надлежно са представяни на работодателяответното дружество, между които и експертно решение на ТЕЛК от 13.09.2021г. Твърди, че не е отправял заявление или молба за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество по взаимно съгласие. С представянето на експертното решение ищецът е уведомил работодателя си, че поради здравословното си съС.ие е в невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болестта си, която е довела до трайно намалена работоспособност и съобразно здравните противопоказА.я въз основа на заключението на 3

ТЕЛК. Не му е било направено предложение за подписване на трудов договор, съобразно предписА.ето на ТЕЛК, въпреки че ответникът се явява предприятие, което е задължено ежегодно да осигурява работни места за такива цели съгласно чл. 315, ал. 1 КТ. На 30.09.2021г. ответното дружество, чрез представител, връчило на ищеца заповед № 1632/14.09.2021г., с която на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратило трудовото правоотношение със С. Г.. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено наличието на писмено заявление от служителя. Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е осъществено посоченото в нея основА.е.

Излага, че не е отправял нито устно, нито писмено заявление до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение в смисъл на соченото в заповедта основА.е.

Самото връчване на процесната заповед станало няколко дни след посочената в нея дата за връчване. Представителят на ответното дружество не е дал възможност на ищеца дори да се запознае с нея, а използвайки и здравословното му съС.ие го подложил на словесен натиск, поради което С. Г. подписал заповедта. Това станало в присъствието на негов приятел.

Намира, че за законосъобразното упражняване на субективното право на работодателя за прекратяване на трудовия договор, на основА.е чл.325, ал. 1, т.1 КТ, следва да има наличие на писмени волеизявления на стрА.те по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие, като волеизявлението за приемане на предложението да бъде доведено до знА.ето на другата страна в 7-дневен срок от получаване на предложението. Твърди, че в процесния случай не са спазени изисквА.ята на закона, тъй като при работодателя, чиято е и доказателствената тежест да установи законността на извършеното уволнение, не е постъпвало и не е подадено от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е. Излага, че чрез представянето на решението на ТЕЛК е обективирана неговата воля за прекратяване на трудово-правната връзка поради здравословни причини и невъзможност да изпълнява трудовите задължения, с изрично противопоказА.е за изпълнение на трудови функции на длъжността „охрА.тел" , което е основА.е за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. От друга страна, издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и връчването и на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на посочената правна норма. Заповедта не съдържа предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение, а липсва и воля от страна на С. Г. със същото съдържА.е. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и работодателят не е имал право да уволни ищеца на посоченото основА.е, а действителното основА.е за прекратяване на трудовия му договор е различно от посоченото в процесната заповед, а именно по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. С уточняваща молба от 26.11.2021г. заявява, че предявява като главен иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, а в условията на евентуалност моли да се признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му се заплати обезщетение за оставане без работа в размерна 915 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.