Решение № 186 от 17.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000281 по описа за 2022 година

С решение № 260119/16.11.21 г., постановено по т.д. № 18/21 г. по описа на Хасковски окръжен съд, изменено в частта за разноските с определение № 260041/22.03.22 г., ЗАД „А.И.“ АД С. ЕИК .... е осъдено да заплати на основание чл.432 от КЗ сума в размер на 20 000лв. /двадесет хиляди лева/ на Д. Д. Т. ЕГН ********** дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Д.К. Т.а ЕГН **********, причинена от ПТП извършено на 04.04.2018 г. на бул. “С.С.“ град Х., в близост до павилион „Лафка“, от водача на лек автомобил модел „Ф. П.“ рег. №....... А.В.Р., ведно със законната лихва считано от 03.02.2021 г. –деня, следващ датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по заведената щета, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 120 000лв. е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен; ЗАД „А.И.“ АД С. ЕИК .... e осъдено да заплати ДТ в размер на 800 лв. по сметка на ХОС, на Адвокатско дружество „Г. и М.“ БУЛСТАТ .... 366 лв.разноски съобразно уважената част от иска, а Д. Д. Т. ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „А.И.“ АД С. ЕИК.... разноски в размер на 712 лв. съобразно отхърлената част от иска. двете страни.

Въззивни жалби против горното решение са подадени и от 1

Жалбоподателят ЗАД „А.И.“ АД обжалва решението в осъдителната му част с оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция изцяло, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение до 12 000 лв., с произтичащите от това последици по отношение на разноските.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят Д. Д. Т. обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законна лихва считано от 03.02.2021 г. Моли в тази част решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което искът за неимуществени вреди бъде уважен и в тази му част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Д. Д. Т. вследствие смъртта на неговата съпруга Д. Т.А, настъпила вследствие на ПТП, осъществено на 4.4.18 г. в гр. Х..

Искът е насочен против ЗАД „А.И.“ АД С. предвид наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за л.а. „Ф. П.“ рег. №....... с водач А.В.Р., за който твърдението на ищеца е че виновно причинил процесното ПТП и съответно смъртта на неговата съпруга Д. Т.а. Обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № ........ валидна към датата на ПТП, е безспорно между страните.

На първо място, между страните е спорен въпросът дали е налице противоправно поведение на водача на л.а. „Ф. П.“, каквото е твърдението на ищеца, или настъпилите травматични увреждания и последващата смърт на пострадалата са следствие единствено и изцяло на нейните реакции, поведение и физическо състояние, в какъвто смисъл са твърденията на застрахователното дружество.

В обжалваното решение, въз основа приетото заключение на САТЕ и свидетелски показания, е възприет следният механизъм на настъпване на ПТП: Водачът А.В.Р. е паркирал лекия автомобил модел „Ф.

П.“ рег. № ....... на бул.“С.С.“ град Х. в близост до павилион „Лафка“ на отстояние 20 см. източно от западния бордюр и успоредно на него с предна част посока юг и задна част на отстояние 4,50 м от ориентир 1 , който е пътен знак №27 „забранен престой и паркиране“. В същото това време пострадалата е предприела пресичане на пътното платно извън пешеходната пътека, като се 2 е движела косо по бул.“С.С.“ от магазин „Р.“ към павилион „Лафка“.

Контактът между двамата участници се е случил в момента, когато водачът Р. е предприел маневра „движение назад“. В същото това време пострадалата Т.а пресичайки косо булеварда е приближила автомобила на отстояние от задната част. При извършване на маневрата водачът е забелязал движещата се пешеходка, която видял да пада на земята и спрял автомобила. Прието е, че не е имало пряк контакт между движещия се назад автомобил и пострадалата пешеходка, като контактът между тях е опосреден от лявата патерица, която е била вдигната от пешеходката инстинктивно, виждайки движещия се назад автомобил, за да се предпази. Този извод е изведен от данните, че пострадалата е имала 80% инвалидност, движела се е с две патерици, като наред с това е имала и слухов апарат; преки следи от съприкосновение с автомобила не са установени; мястото на удара е и място на счупването според СМЕ, както и от заключенията на СМЕ и САТЕ, че ако е имало пряко съприкосновение на автомобила с пострадалата, то това би станало с бронята на колата, която е на височина 50-55см. от земята; тогава този контакт е под масовия център на тялото и пешеходката би политнала наляво към колата, което на практика не се е случило; пешеходката е политнала и паднала надясно, което се е случило в резултат на повдигането на лявата патерица за да се предпази от движещия се назад автомобил, която обстановка на предпазване с повдигане на патерицата и падането на пешеходката е възприета непосредствено от св. Г.М.Г..

При така възприетата фактическа обстановка е мотивиран извод, че е налице противоправно деяние на водача на МПС А.В.Р., който при извършване на маневра „движение назад“ е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП, като преди да започне маневрата е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В резултат на извършеното ПТП, на пешеходката е причинена травма счупване на трохантера на дясната бедрена кост, като след оперативно лечение и настъпило усложнение се образуват тромби в бедрената вена и в разклоненията и в зоната на счупването и оперативната интервенция, което е довело до тромбоемболия на двата бели дроба, което от своя страна е довело до дихателна и сърдечна недостатъчност и смърт.

В хода на въззивното производството е установено, че по нохд № 607/21 г. на ОС Х. е постановено присъда № 13/26.05.22 г., с която А.В.Р. е признат за виновен за това, че на 04.04.18 г. в гр. Х., на бул. „С.С.“, при управление на МПС – л.а. „Фиат“, модел „Панда“ с рег.№ ......., е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал.1 от ЗДвП – преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението – и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.К. Т.а, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като му е наложено наказание „пробация“. В тази част присъдата е влязла в сила на 10.02.23 г., което е видно от приложения заверен препис от същата.

3

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В случая е налице влязла в сила присъда против А.В.Р., задължителната сила на която следва да бъде зачетена на основание чл. 300 от ГПК, което решава еднозначно въпроса за извършването на противоправно деяние от страна на лицето Р. и вината на последния, с което деяние по непредпазливост е причинена смъртта на Д.К. Т.А. Ето защо са изцяло неоснователни доводите по т. 1 от въззивната жалба на застрахователното дружество, че настъпилите травматични увреждания и последващата смърт на пострадалата са следствие единствено и изцяло на нейните реакции, поведение и физическо състояние, като липсва противоправно поведение от страна на застрахования водач на МПС.

Следва да се посочи, за пълнота на настоящето решение, че приетият от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП изцяло кореспондира с механизма, възприет и от наказателния съд. С решение № 60 от 10.02.23 г., постановено по кнд № 982/22 г. на ВКС, І н.о., е оставено в сила въззивно решение № 134 от 6.10.22 г., постановено по внохд № 310/2022 г. на ПАС, с която присъда № 13 от 26.05.2022 г., постановена по нохд № 607/2021 г. на ОС Х., е изменена, като е отменена в частта й, с която е наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и е потвърдена в останалата й част. В мотивите на касационното решение се сочи, че правилно въззивният съд е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние и в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че при движение на заден ход управлявания от Р. автомобил е имал съприкосновение с използваната от пострадалата Д. Т.а патерица, което е довело до това, че последната е изгубила равновесие, паднала е на терена и е получила процесната травма, която след това е довела и до смъртта й; че причината за инцидента е именно съприкосновението на автомобила на подсъдимия с лявата патерица на пострадалата, а не с крака на пострадалата, отречена е хипотезата за липса на съприкосновение с автомобила.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е преценено от първоинстанционния съд като основателно, предвид обстоятелството, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно не на установеното за това място, в близост до пешеходна пътека, с което е създала предпоставки за възникване на пътно-транспортното произшествие, като размерът на съпричиняването е определен на 50 %.

И двете страни излагат оплаквания в тази връзка.

Жалбоподателят Д. Т. оспорва неправилен извода за наличие на съпричиняване, счита, че ПТП се дължи изцяло на виновното и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, евентуално, че размерът на съпричиняването следва да бъде определен в много по-нисък размер - до 10 %.

4

От своя страна, застрахователното дружество, счита, че определеният размер от 50 % съпричиняване е силно занижен, като първоинстанционният съд се е позовал единствено на предприетото неправилно пресичане на пътното платно, но е игнорирал други обстоятелства, а именно че не е носила слуховия си апарат при наличие на практическа глухота, което е станало пречка пострадалата да се ориентира, респ. същата не е положила грижа към собствената си безопасност и сама е поставила в риск здравето и живота си.

Настоящият въззивен състав намира оплакванията и на двете страни в тази връзка за неоснователни.

В случая безспорно е установено, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно не на установено за това място, в близост до пешеходна пътека, с което си действие обективно е създала предпоставки за настъпване на произшествие. Изводите в тази насока на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от въззивния състав. Съображенията, изложени в жалбата на Д. Тодел, лежат изцяло на плоскостта, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС, който е имал възможност да забележи пешеходката предвид нейното местоположение, да я възприеме като опасност и да съобрази поведението си н това обстоятелство, като не предприема увреждащата маневра. Наличието на противоправно поведение на водача на МПС е установено, но това обстоятелство само по себе си не може да изключи съпричиняването от страна на пешеходката. Съпричиняване е налице, когато обективно пострадалият с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В случая е осъществено такова действие, ако пострадалата не беше предприела пресичането не на установеното за това място, би могла да избегне възникването на ПТП. Не може да се изведе мотиви за неглижиране или омаловажаване на това поведение от факта, че пресичането е в в градски условия и в близост до автобусна спирка - пешеходците също трябва да съобразяват поведението си с условията на градското движение, като с поведението си не създават условия за настъпване на инциденти. Ето защо се преценява като обоснован и законосъобразен извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице.