Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 588 от 04.11.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2316/2024
Вид
Решение № 588
Подписан
04.11.2024
В сила
23.11.2024
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Ямбол, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102316 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Р. М. Ж. от с. М., общ. Т., обл.

Я.,чрез пълномощник-адвокат,със съдебен адрес за призоваване гр.Я.,ул.“ ***, чрез адв. Б. В.- А.- ЯАК, против Д. Г. Ж. от с. Г., общ. Т., обл. Я. иск, с който се претендира допускане на развод между страните поради настъпило по вина на съпруга дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В обективно съединение е предявен и небрачен иск, като след прекратяването на брака съпругата желае да носи предбрачното си фамилно име И..

В исковата молба се твърди, че страните на съпрузи, като сключили граждански брак на 13.11. 1983 г., като от брака си имат родени две деца, като едното е починало, а другото пълнолетно към момента.

Твърди се, че първоначално брака им протичал добре, но в последствие отношенията им се влошили. Твърди се, че ответника бил изключително ревнив, като на ищцата и било забранявано да работи извън семейството и работата която полагала в земеделието и животните които отглеждали. В последствие ответника имал любовна връзка с дъщерята на жената която работила при тях, както разногласията между тях се задълбочили. Същия започнал да нанася физически побой над ищцата, като при един такъв за който за малко щял да я убие същата заедно с децата напуснала семейното жилище. В последствие след молби от ответника ищцата отново се върнала при него.

С течението на времето ответника ставал все повече раздразнителен и заядлив, като обиждал ищцата без причина, като отношенията им охладнели. В резултат на посоченото ответника преди седем години напуснал семейното жилище и заживял с посочената по-горе жена в с. Ген. Инзово, като имал извънбрачно дете от нея.

Страните поддържали връзка единствено с работата на ответника като земеделски производител, но между тях нямало никаква комуникация и уважение.

1

С оглед на това, че брака им бил само формален и опразнен от своето съдържание, съгласно закона и морала се иска неговото прекратяване и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адв. П.- ЯАК. Предявения иск се счита за допустим и за основателен. Ответника също желаел развод, като подал също искова молба. От 20142015 г. били във фактическа раздяла, като всеки един от тях живеел свой собствен живот. Счита твърденията, че той има вина за разстройството на брака за неоснователни. Причините за раздялата им били трагедията която се случила в семейството им, като другата причина била, че съпругата му не желаела да работи. С времето всеки заживял свой живот, като се твърди, че не бил я ревнувал или забранявал да работи, като след фактическата им раздяла той живеел с друга жена и имал свой собствен живот, като с ищцата общувал във връзка със сина им или работата му. Проблемът за отношенията между тях бил имуществен и свързан с работата му като земеделски производител, като се твърди, че не бил оказвал никакъв физически тормоз върху ищцата.

С оглед на това брака им бил само формален, като бил изпразнен от съдържание, че съществувал само юридически, като същия желаел да бъде прекратен, но вина за това имали и двамата съпрузи.

В с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В с.з. ответника лично и чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба, като също желае бракът им да бъде прекратен, но по вина и на двамата съпрузи.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в населено място с. М., община С., за което обстоятелство е съставен акт № *** год.

Във връзка с искането на ищеца за произнасяне по въпроса за вината по делото е разпитан свидетеля Р. Д.в Ж. – син на страните. В показанията си същия посочва, че родителите му били разделени от 2015 г., като причината за това била, че баща му имал извънбрачна връзка. Същия избягал с жена от *** произход, без да им се обади от с. М.. Свидетеля видял баща си година след това, но същия не бил дал обяснения, като с течение на времето разбрали, че бил с тази жена. Първоначално разбрали, че двамата били в гр. С., като след това се преместили в с. Г., общ. Т. и когато говорил с него, той казал, че ще е така. Докато родителите му живеели заедно баща му нямал уважение към майка му, като се случвало да я тормози, психически и физически. Към днешна дата се виждали, но нямали уважение един към друг, и по специално ответника към ищцата. Първия я ревнувал много и не и давал да работи, като в последствие ищцата се разболяла и не можела да работи. По принцип баща му бил спокоен човек, но към майка му бил раздразнителен. Баща му и той били земеделски производители, като до сега свидетеля работил за ответника. По принцип уж всичко било за семейството като цяло, но след това вече не било така. Било нормално след като майка му и баща му са разделени, да се раздели и земята, като по принцип не бил се карал с баща си затова. Бил му казал като човек, да му остави тази земя която се полагала на майка му да я работи. Майка му не била работила след тяхната раздяла, 2 като стояла на базата в с. С., като пазач. През тези години работила за баща му, макар, че не била осигурявана. На него баща му бил превеждал пари, но дали бил превеждал на майка му, не можел да каже. Имало трагедия в семейството им, като в с. М. живеел в самостоятелно домакинство, може би от около 2007 г. Когато избягал баща му с тази жена, хората говорили, че имал дете от нея, като не бил го виждал лично с тази жена, хората му казвали. Също от хората разбрали, че има дете от нея, като самия той казвал, че имал две внучета. Не знаел дали бил припознал друго дете, но на него той му бил казал лично.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по реда на чл.49, ал.1 Семейния кодекс, с искане за произнасяне по въпроса за вината, съединен с небрачен иск относно фамилното име на съпругата след неговото прекратяване.

Основни функции на семейството са раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие.

Отсъствието в брачната връзка на уважение, привързаност, доверие, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие водят до безполезност на брака от гледна точка на обществото и на съпрузите и същия следва да бъде прекратен като в тези случаи е налице и дълбоко разстройство на брака.

В случая с оглед на събраните по делото доказателства следва да се приеме за доказано, че бракът между страните е изпразнен от съдържание. От разпита на свидетеля се установи, че от 2015 г. страните са във фактическа раздяла и живеят в различни домакинства. Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между съпрузите е настъпило отчуждение, както и нежелание за полагане на общи усилия за развитие на семейството. Всички доказателства по делото сочат, че съпрузите са преустановили всякакви физически, икономически и духовни контакти. Изложеното до тук налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината:

Съгласно чл. 49,ал. 3 от СК с решението за развод съдът следва да се произнесе по въпроса за вината, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова произнасяне е поискано от ищеца /по вина на другия съпруг/ и от ответника, посредством процесуалния му представител /по вина на двамата съпрузи/.

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака", но съдът приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на семейството , тяхното съвместно живеене и др. Съдът намира, че вина за дълбоко е непоправимо разстройство на брачната връзка в процесния случай има ответника. Брачната вина се установява безспорно от ангажираните по делото доказателства. От показанията на 3 разпитания свидетел се установява, че същия се е отдалечил от съпругата си, тормозил я психически и физически, ревнувал я без причина, като поддържал отношения с друга жена, с която през 2015 г. напуснал семейното жилище, като имал дете от тази извънбраччна връзка.

По делото не са ангажирани доказателства установяващи противното.Въпреки искането си ответника не е посочил в какво се състои брачната вина на ищцата, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Не може да бъде вменено във вина на ищцата факта, че същата не работила, както и това, че синът им иска от баща си земя, която да обработва като земеделски производител. В обобщение съдът намира, че ответника е този, който с поведението си е разклатил до степен на непоправимост брачната връзка.

По отношение на фамилното име:

Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От представените доказателства безспорно се установява, че при сключването на брака ищцата е приела да носи фамилното име на съпруга си, като с исковата молба е заявила желание да възстанови предбрачоното си фамилно име, поради което и съдът намира, че след развода следва да носи предбрачното си фамилно име –Ч..

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Поради изложеното и ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в настоящото производство 1225, 00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства, че са сторени.

Съдът определя окончателна държавна такса съобразно ТДТССГПК по иска за развод в размер на 50 лв., поради което и ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 25 лв., за прекратяване на брака.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между Р. М. Ж., ЕГН ********** и Д. Г. Ж., ЕГН ********** , сключен на *** год. в с. М., община С., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № *** год. на населено място с. М., община С., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга Д. Г. Ж., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА съпругата Р. М. Ж., ЕГН ********** , след развода да носи предбрачното си фамилно име – Ч..

ОСЪЖДА Д. Г. Ж., ЕГН ********** да заплати на Р. М. Ж., ЕГН **********, разноски за настоящата инстанция в размер на 1225,00 лв.

ОСЪЖДА Д. Г. Ж., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 25 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Ямбол.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5