Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 12.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4413/2022
Вид
Решение № 433
Подписан
12.03.2023
В сила
11.04.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 12.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204413 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. П. В. срещу Електронен фиш серия К № 3742259 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400

(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е изтекъл давностният срок за административнонаказателно преследване, поради което да е погасено правомощието на държавата да наложи административно наказание за извършеното деяние. Взема становище да е допуснат съществен порок при описанието на нарушението чрез непосочване дали автомобилът се е движил в посока по намаляване или увеличаване на километража на пътя. Намира, че по този начин е препятствана възможността да се установят местоположението на знака, регулиращ скоростта, и на превозното средство.

Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 99227/06.12.2022 г. от адв. П. В., с пълномощно по делото, се поддържа движението на процесния автомобил да е заснето от техническото средство извън зоната на действие на знака, въвеждащ ограничение на скоростта. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на 1 лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Т. Н., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 17.06.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 20.06.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.06.2020 г. в 08:43 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателката П. Т. Н. управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № *** със скорост от 101 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 104 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 101 км/ч.

За това деяние против жалбоподателката Н. в качеството й на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3742259, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш 2 било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

За използването на мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M с фабр. № 529 на пътен участък км 50+000 от републикански път II-64 на дата 16.06.2020 г. не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от 16.01.2018 г.).

В посоката на движение от с. Труд към гр. Пловдив на км 49+800 от републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.

Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното автоматизирано техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 22915, заснет от радар TFR1-M № 529 (лист 17 от делото), се установява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 104 км/ч, а заснемането е извършено на 16.06.2020 г. в 08:43 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 21 от делото) се изяснява, че същото е собственост на жалбоподателката П. Т. Н..

От писмо с вх. № 66724/19.08.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 11 от делото) се установява, че към дата 16.06.2020 г. на пътния участък км 50+000 от републикански път II-64 в посока на движение от с. Труд към гр. Пловдив не са въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци, като участъкът попада извън зоната 3 на действие на пътен знак В26 (60 км/ч). Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив, като в тази посока пътен знак В26, сигнализиращ забрана за движение със скорост повисока от 60 км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 няма монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено разстояние, за което да важи въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта. Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+800 е до км 49+960 от път II-64, където започва кръстовище.

Доказва се, че към пътния знак В26 (60 км/ч) е поставен и знак А27.

От Техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M (лист 38-48 от делото) се изяснява, че обсегът на радара е от 60 до 120 метра, като в режим на измерване „М“ разстоянието на действие е около 100-120 метра за леки автомобили.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на 16.06.2020 г. в 08:43 часа по републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателката П. Т. Н. е управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № *** със скорост от 101 км/ч.

Точното място на извършване на нарушението по протежението на път II-64 обаче не е несъмнено и безспорно доказано по делото предвид събраните противоречиви доказателства досежно това съставомерно обстоятелство.

Отделно от това съдът приема, че в хода на производството по осъществяването на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се явява самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение представлява несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за използването на процесното техническо средство тип TFR1-M с № 529 на мястото и за датата, на които е прието в ЕФ да е извършено нарушението. По делото с писмото на лист 35 от въззиваемата страна изрично е изискано да бъде представен екземпляр от протокола за използване на АТСС, ако такъв е съставен. От постъпилия отговор с писмо с вх. № 96705/29.11.2022 г. (лист 36 от делото), прието като писмено доказателство в процеса, се установява, че протокол за използването на АТСС т и п TFR1-M с № 529 на 16.06.2020 г. на път II-64, км 50 не е наличен.

Съгласно Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив, щом АТСС е мобилно и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата не съдържа предпоставки за изключения, то отсъствието на протокола е винаги съществен пропуск.

Същевременно по делото е представен протокол за използването на същото техническо средство и от дата 16.06.2020 г., но за осъществяван 4 видеоконтрол на различно място – на км 48 от републикански път II-64. Това място обективно отстои на 2 километра от пътния участък, посочен за място на извършване на нарушението в обжалвания електронен фиш.

Видеоконтролът на км 48 от път II-64 е осъществяван в периода от 07:30 ч. до 09:30 ч., в който интервал от време се твърди да е извършено и процесното деяние (в 08:43 часа на 16.06.2020 г.). При тези факти възниква съмнение и неяснота на кое място в действителност е заснето движението на процесния автомобил с рег. № *** от автоматизираното техническо средство, а оттам и къде е осъществено деянието. Предвид очертаната със съдържанието на електронния фиш фактическа рамка на обвинението извън предмета на доказване по делото е останало обстоятелството какво е било действащото ограничение на скоростта на км 48 от републикански път II-64.

Жалбоподателката също не се е защитавала по такова фактическо обвинение в хода на процеса. Приемането за пръв път със съдебното решение на различно място на извършване на деянието би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В такава хипотеза съгласно чл. 63 от ЗАНН съдът не разполага с правомощие да потвърди електронния фиш, тъй като жалбоподателката би се оказала наказана по ново и непредявено й обвинение, по което е била лишена от възможност да се защитава.

Категорично се доказва по делото, че при разположение на АТСС на километър 48 от път II-64 не е възможно да бъде установено и заснето от това техническо средство деяние, което да е извършено на км 50 от същия път, както е прието в електронния фиш. Съгласно Техническото описание и инструкция за експлоатация на процесното АТСС, раздел III „технически характеристики“, т. 1 „радар“ се установява, че разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в зависимост от избрания режим.