Решение № 2625 от 14.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. Варна, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110112924 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е предявена от "В. .к.-В." ООД **, ЕИК **представлявано от В. В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт В. Г. електронна поща: ** срещу К. Д. И. ЕГН ********** **.

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, сума в общ размер на 2248,18 лв. (две хиляди двеста четиридесет и осем лева и 18 ст.), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 02.07.2019г. до 02.06.2022г. на адрес гр.Варна, ул.Капитан Райчо бл.93, ап.136 и сума в общ размер на 315,50 лв. (триста и петнадесет лева и 50ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 06.09.2019г, до 11.07.2022г.; както и 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.07.2022г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед от 15.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9193/2022г. по описа на ВРС.

Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебноделоводните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 56,06 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Моли съдът да му присъди и сторените в настоящото производство разноски.

Всички суми - предмет на настоящото производство, сочи че могат да бъдат платени по сметка на „В. и к. - В." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IB AN **; BIC **.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

„В. и к. - В." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на К. Д. И.

ЕГН ********** за имот на адрес **, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер **, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 14.07.2022г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу И., въз основа на което било образувано ЧГД № 9193/2022г. по описа на ВРС, ГК-16 състав.

На 15.07.2022г. съдът издал заповед № 4486 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на И. да заплати на кредитора 2

(сега ищец) сумата от 2433,88лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 02.04.2019г. до 02.06.2022г.; сумата от 369,13лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 07.06.2019г. до 11.07.2022г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.07.2022г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 56,06лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

На 22.08.2022г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.

На 31.08.2022г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от И. може да предяви иск за установяване на вземането си. Във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове са предявени по фактури за периода от 06.08.2019г. до 03.06.2022г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед за изпълнение по ЧГД № 9193/2022г. по описа на ВРС).

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са посочени в табличен вид.

Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Претендираната сума за главница за абонатен номер *, представлява служебно начислени кубици вода, съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор.

Оспорва предявения иск. Поради липсата на метрологична годност на СТИ в имота й, за процесния период дружеството е начислявало служебно по 20 куб.м вода всеки месец. Съгласно чл. 21 от ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи потребител с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В общите условия е изрично предвидено, че след изтичане на срока, в който 3 потребителят следва да изпълни предписанието за извършване на периодична проверка, ВиК операторът начислява служебно изразходвано количество питейна вода - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при не топлофицирано жилище за всеки обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател. Аналогична е уредбата съгласно чл. 34а, ал. 5, която препраща към възможността след изтичане на тримесечния срок за извършване на проверка на водомера, при неизвършена такава, да се начислява служебно количество изразходвана вода. Ищцовото дружество е следвало да направи предписание за извършване на периодична проверка на индивидуалния водомер, както и да начислява служебно количеството изразходвана вода за срока на предписанието до неговото изпълнение, респ. до поставяне на нова пломба на водомера, съгласно чл. 26, ал. 2 ОУ, както и след изтичането на срока на предписанието, при неизпълнение, да начислява служебно по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател съгласно чл. 25. ал. 8 от Общите условия.

При констатирана неизправност на водомера, както чл.ЗЗ от Наредба №4/2004г., така и ОУ за доставка предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за компенсиране на обективно неотчетено потребление.

Нормативната уредба допуска потреблението да се остойностява временно за срока на предписанието, а едва след пропускане на този срок, потребителят да бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до него количества да се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014г. Дружеството не разполага с нито един реален отчет на СТИ в имота й, няма съставен протокол съгл.чл.23 от ОУ, нито данни за дадени предписания съгласно чл.20 и чл.21 от ОУ. Няма съставен по надлежния ред протокол от ВиК служител за отказ при допускане в имота й съгласно чл.24, ал.4 от ОУ чл.35, ал.5 от Наредба №4/2004г. За целия период й е начислявана служебна консумация, като не е установено точното прилагане и изчисляване на служебната консумация.

Счита, че ищцовото дружество неправомерно е начислявало служебна консумация по 20 куб.м вода на месец. Живее сама и като единствен обитател в имота не би могла да изразходя начисленото й количество вода.

4

С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. По съществото на спора в писмена форма моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№9193/2022г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №4486 от 15.07.2022г., за сумата в общ размер на 2803,01 лв. (две хиляди осемстотин и три лева, една ст.), от която:сумата 2433,88 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и три лева, осемдесет и осем ст.),представляваща неиздължена главница за ползвани и неплатени ВИК услуги по партида с абонатен номер **на адрес **, за периода от 02.04.2019год. до 02.06.2022год. и сумата от 369,13 лв. (триста шестдесет и девет лева, тринадесет ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.06.2019год. до 12.03.2020год. и от 10.04.2020г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 56,06 лв. (петдесет и шест лева, шест ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с с абонатен номер **, за които са издадени фактури за периода от 08.05.2019г. до 03.06.2022г., за обект – имот, находящ се в **.

В срок с възражение по чл.414 от ГПК, длъжникът оспорва вземанията по издадената срещу него заповедт за изпълнение.

Предвид депозираното в срок

5 възражение с разпореждане

№30413/23.08.2022год. заповедният съд указва на заявителя за възможността му да предяви иск. Това разпореждане е връчено на заявителя на 31.08.2022год. В срок на 29.09.2022год. заявителят депозира исковата молба.

С исковата молба заявителят претендира по-малки суми за главница и лихва от тези по заповедта за изпълнение,по съображения ,че за непредявената част вземанията, сумите са погасени по давност. Предявените в срок искове за допустими и подлежат на разглегждане по същество.

По делото са приети следните писмени доказателства: Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к. – В.“ ООД; решение №Ц-20 от 28.12.2018г.; обява на „В. и к. – В.“ ООД във вестник; решение №Ц-37 от 23.12.2019г.; обява на „В. и к. – Варна“ ООД във вестник; решение №Ц-46 от 30.12.2020г.; онлайн съобщение на „В. и к. – В.“ ООД; справка за недобора на частен абонат от 06.08.2019г. до 03.06.2022г. за абонат **,двустранен констативен протокол №1000,констативен протокол №43/02.06.2022год.,констативен протол №018/04.03.2021год., уведомително писмо.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключенията на ВЛ-ца по СТЕ и ССч.Е. Експертните заключения съдът цени като обективно и компетентно дадени.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на производството по настоящото дело, ищецът следва да установи, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, че ищецът , като доставчик е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже, наведените с отговора правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът като собственик на процесния обект на потребление има качеството „потребител” на ВИК услуги. Като такъв той се явява титуляр в базата данни на „В. и к.-В.“ООД по абонатен номер ** 6

Ищецът твърди, че начисленото служебно количество ВИК усгули е поради липса на осигурен достъп и повреден водомер.