Решение № 2572 от 23.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12251/2025
- Вид
- Решение № 2572
- Подписан
- 23.05.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2572 гр. Пловдив, 23.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112251 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. Ж. М., ЕГН: **********, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899.
Ищецът твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г., по силата на който получил сумата от 500 лева. Сочи, че в клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 807.78 лева.
Поддържа, че е заплатил сумата от 505 лева по договора за кредит, както и сумата от 200 лева по договора за поръчителство.
Твърди се, че сключеният договор бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11 ЗПК.
По-конкретно се сочи, че в договора не бил посочен начин на изчисляване на годишния лихвен процент, липсвало и яснота как е формиран размерът на ГПР, както и общо дължимата сума. Годишният процент на разходите бил посочен единствено в цифрово изражение, но не била извършена разбивка на всички разходи за потребителя.
Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Излагат се съображения за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото същият е акцесорен спрямо договора за заем. Освен това, счита, че същият е нищожен, в нарушение на добрите нрави. Сочи се, че е налице нееквивалентност на престациите.
Твърди още, че е изплатил задълженията си към двете дружества предсрочно – на 1
18.11.2021 г. в общ размер на 705 лева.
С оглед изложеното, се моли за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева - недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г., както и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 200 лева - недължимо платено възнаграждение за поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда 10.07.2025 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, със становище неоснователност на предявените искове.
Твърди, че макар и ищецът да е инициирал искане за сключване на договор за кредит и получаване на заемна сума, ответното дружество не е сключвало процесния договор за потребителски кредит. Излага, че предвид спецификата на процедурата по кандидатстване за кредит, представените от ищеца кредитни документи са генерирани (част от проект за договор за кредит), предоставена му е възможност да се запознае с условията на заявения от него кредит, подписани са от него и впоследствие са предоставени в негово разположение при условията на уреденото в ЗПК. Сочи, че съгласно раздел V, т. 1 и т. 3 от Общите условия, договорът се счита за подписан от ищеца под отлагателно условие, а именно, че „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в сила от момента на одобрението. В случая, такова одобрение не било изпратено от Кредисимо ЕАД, т.е. представения по делото договор бил генериран във връзка с подадено от ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не било одобрено от кредитодателя, съответно сумата не била предадена на ищеца.
Предвид това и не се е стигнало до подписаният от ищеца договор за кредит да влезе в сила и не му е предоставена в заем поисканата от него заемна сума.
Евентуално, оспорва твърденията за нарушения на ЗПК. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК били спазени, тъй като бил посочен фиксиран ГЛП. Налице бил погасителен план.
Договорът за поръчителство не бил задължителен за получаване на кредита, не влизал в хипотезата на §1, т.1 ДР на ЗПК, съответно – не попадал в тази на чл. 19 ЗПК, като възнаграждението не следвало да бъде включвано в ГПР по кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор.
Оспорва, твърдението на ищеца, че е сключвал договор за поръчителство от 18.10.2021 г., както и, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за кредит от 18.10.2021 г.
Евентуално, оспорва наведените доводи за нищожност на договор за потребителски кредит. Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване: да установи, че е заплатил в полза на ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, процесните суми по всяко от двете правоотношения – Договор за потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 2
18.10.2021 г., сключени между страните.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
По делото като писмени доказателства на хартиен носител са приети - Договор за потребителски кредит № ***/18.10.2021 г., сключен между И. Ж. М. и „Кредисимо“ ЕАД /л.7-10/, ведно с погасителен план към него /л.11/, неподписани от страните, както и Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г., сключен между И. Ж. М. и „Ай тръст“ ЕООД /л.12-15/, ведно с погасителен план към него, неподписани от страните.
От приетия по делото на хартиен носител - Договор за потребителски кредит № ***/18.10.2021 г., неподписан от страните, се установява, че ищецът И. Ж. М. – като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД – като заемодател, е подал заявление за потребителски кредит в размер на 500 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 20 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 21.93 %, със задължение за връщане на сумата на 6 месечни вноски, в размер 88.26 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 529.56 лева.
В чл. 1 от Договора е посочено, че „Кредисимо“ се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в Договора, под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от Кредисимо.
Според чл. 3 от Договора, след подписване на същия от Кредитополучателя и при спазване на условията на т. ІІІ.3.1 от Общите условия, Кредисимо одобрява Заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия.
От приетия по делото на хартиен носител - Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г., неподписан от страните, се установява, че ищецът И. Ж. М. – като потребител и „Ай тръст“ ЕООД – като поръчител, е подал заявление за потребителски кредит до „Кредисимо“ ЕАД, като е подписал договор за потребителски кредит по силата на който договор, Кредисимо се задължава да преодсатви на потребителя потребителски кредит в размер на 500 лева, със срок за погасяване 30.04.2022 г., след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от Потребителя заявление е одобрено от Кредисимо съгласно реда и сроковете, уговорени в Общите условия за предоставя на кредити.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, както и наличие на правоотношение по Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по които е заплатил в полза на ответниците процесните суми.
От представените, в подкрепа на твърденията си, писмени доказателства на хартиен носител, неподписани от страните - Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г. и Погасителен план към него, както и Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г. и погасителен план към него, обаче, не се установява, при условията на пълно и главно доказване, за което ищецът носи доказателствена тежест, че е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 18.10.2021 г. с „Кредисимо“ ЕАД, както и, че е сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 18.10.2021 г. с „Ай Тръст“ ЕООД.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на 3 чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между заемодателя и заемополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Тъй като ищецът твърди, че е сключил процесните договори, информацията, свързана със сключване на договорите и извършеното потвърждение/одобрение от страна на заемодателя, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, е одобреното от заемодателя/поръчителя заявление за кредит/предоставяне на поръчителство.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, вкл. и че заемодателят/поръчителят е одобрил подаденото от заемополучателя заявление за кредит/предоставяне на поръчителство.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства от ищеца за одобрено заявление за кредит за сключен договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и за сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.
От представените по делото договори не се удостоверява авторството на извършените електронни изявления, за да се приеме, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения. От съдържанието на същите се установява единствено, че ищецът е подал заявление за получаване на кредит от „Кредисимо“ ЕАД.