Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 86 от 26.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 41/2023
Вид
Определение № 86
Подписан
26.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.215 · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 26.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500041 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е с правно основание чл.274 от ГПК

С протоколно определение №813/20.10.22 г. постановено по гр.д.

№1069/22 г. по описа на ЛРС съдът е прекратил производството по гр.д.

№1069/22 г. поради неотстранени указания на съда на основание чл.129 ал.4 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх.№9512/26.10.22 г. от Д. М. Т. чрез адв.Давидова против протоколно определение №813/20.10.22 г. постановено по гр.д.№1069/22 г. по описа на ЛРС. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие с процесуалния закон. Твърди, че делото е образувано по молба на Д. Т. против М. Т. за защита от домашно насилие, като няма данни по делото издадената заповед за закрила да е връчена на ответника и той продължава да живее в нейното жилище. Изтъква, че чак на 12.10.2022 г. т.е. близо месец и половина след нейното издаване та е връчена на ответника. Посочва, че междувременно производството по делото за защита от домашно насилие е прекратено, тъй като е ответникът не е намерен на адреса и след залепване на уведомление съдът е пристъпил към назначаване на особен представител на разноски на ищцата. Тя изтъква, че е уведомила съда, че ответникът продължава да живее на нейният адрес и няма средства да заплати 400 лв. за особен представител, но съдът е прекратил 1 производството по делото. Признава, че не е подала декларация за освобождаване от заплащане на разноски по делото, тъй като работи и притежава собственост.

Счита, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.215 от ЗСВ, а освен това ЗЗДН е предвиден като специално и незабавно средство за съхраняване на физическата и психическа неприкосновненост на лицата-реални жертви на домашно насилие и така постановеното определение е в разрез не само със закона, но и с неговата цел. Смята, че в казуса следва да се приложат всички способи, предвидени в законодателството, а не само тези в ГПК.

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да върне делото на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че е производството е започнало по молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. М. Т. срещу М. Г. Т. и двамата с адрес гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“ №31. Издадена е заповед за незабавно изпълнение на 30.06.2022 г.

Разглеждането на молбата е насрочено за 19.07.2022 г. На изпратената призовка до ответника е посочено от призоваващото лице на дата 6.07.22 г., че адреса е посетен в различен ден и час, но не е намерено лицето или живущ на адреса. На 12.07.22 г. съдът е разпоредил да се изготви справка от НБД Население за настоящият и постоянен адрес на ответника, како и да се изготви справка от НАП за местоработата му. Такива справки са изготвени и от тях се установява, че постоянният и настоящ адрес на ответника е този, на който е направен опит да се връчи призовката му, а именно гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“ №31 ет.2 ап.3, а няма данни ответникът да работи по трудов договор. На проведеното на 19.07.20 г. съдебно заседание не е даден ход на делото поради нередовно призоваване и то е отложено за 23.08.22 г., като е задължена молителката чрез нейният пълномощник да посочи телефонен номер, на който да бъде призован ответника.

На 23.08.22 г. ход на делото отново не е даден поради нередовно призоваване на ответника, разпоредена е отново справка в НБД Население и при съвпадане с настоящия адрес да се пристъпи към процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК. По делото е приложна разписка на л.35, от която се установява, че уведомлението е залепено на входната врата на кооперацията на 30.08.22 г.

В проведеното на 21.09.22 г. съдебно заседание не е даден ход на делото 2 и е задължена Д. Т. да заплати 400 лв. за назначаване на особен представител на ответника в 7-мо дневен срок, с предупреждение, че в противен случай молбата й ще бъде върната обратно на основание чл.129 ал.3 от ГПК На 28.09.22 г. Д. Т. подава молба до съда, в която излага, че поради финансови затруднени, не е в състояние да внесе хонорара за служебния защитник и моли М. Т. да бъде призован чрез РПУ-Ловеч, тъй като той продължава да влиза в домът й и да нарушава заповедта за незабавна защита.

С разпореждане от 29.08.22 г. съдът уведомява молителката, че има законова процедура за призоваване а ответника и призоваване чрез органите на РПУ-Ловеч не може да се извърши.

След като сумата от 400 лв. не е внесена от Д. Т., съдът постановява протоколно определение №813/20.10.22 г. по гр.д.№1069/22 г, с което прекратява производството по гр.д.№1069/22 г. поради неотстранени указания на съда на основание чл.129 ал.4 от ГПК.

Ловешки окръжен съд намира, че така постановеното разпореждане е неправилно.

На първо място призовката на л.27 от делото от 6.07.22 г. не е оформена надлежно, съгласно изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК. Връчителят не е отразил на кои три дати е посетил адреса, по кое време в какъв интервал от време и, че най-малко едно от посещенията е било в неприсъствен ден. По този начин процедурата по призоваване на ответника е била опорочена и съдът е следвало повторно да укаже на връчителя, че следва да спази изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК посочени по-горе и едва след това да се пристъпи към залепване на уведомление.

Освен това съдът не е съобразил и разпоредбата на чл.12 ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при необходимост призовката следва да се връчи със съдействието на полицейските органи или кмета. В случая молителката изрично е поискала приложение на тази разпоредба от специалния закон, но съдът е отказал с мотиви, че връчването следва да се извърши по реда на ГПК-чл.43-51. Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗЗДН са специални по отношение на общите разпоредби на ГПК и в случая те намират приложение.

След като ЛРС не е спазил процедурите за призоваване на ответника 3 нито по реда на ГПК, нито по реда на специалния ЗЗДН, а е пристъпил към залепване на уведомление и назначаване на особен представител на ответника, е допуснал съществено процесуално нарушение, като е задължил молителката да внесе сумата 400 лв. за назначаване на особен представител и съответно е прекратил производството при невнасянето й в срок, поради което атакуваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на РС-Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия по призоваване на ответника по реда на ГПК, а при необходимост и чрез полицейските органи, тъй като молителката твърди, че понастоящем ответника не живее в нейното жилище.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно протоколно определение №813/20.10.22 г. постановено по гр.д.№1069/22 г. по описа на ЛРС и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4