Акт от 06.12.2019, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе, 06.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело №663 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б.Т.Л.,*** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000385/10.04.2019 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС ) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. Иска се нейната отмяна.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“

– Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г.

Димитрова, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед /л.43 от делото/ е издадена от началник сектор на ОД на МВР-Русе, сектор „Пътна полиция. Със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. /л.57 от делото/ директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и от вида на процесната, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт – т.2, предл. Последно от заповедта, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Като основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на разпоредбата на чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Според нея, ПАМ от вида на процесната се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В заповедта са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълни предписание на химико-токсилогично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Обстоятелството, че оспорващият е отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява от АУАН от 10.04.2019 г., съставен от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Русе /л.46 от делото/, в който деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Впоследствие въз основа на акта е издадено НП № 19-1085-000998 от 17.04.2019 г.

/л.45 от делото/, с което на оспорващия са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Актът за установяване на административните нарушения е редовно съставен /съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила досежно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода протеклото съдебно производство гласни доказателства – разпита на свидетеля В.П. /актосъставителя/.

Във връзка с така установеното и приложението на материалния закон, съдът съобразява, че са налице условията от хипотезиса на нормата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП. Посочените в законовия текст предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката. В този смисъл това, че жалбоподателят е бил задържан въз основа на Заповед за задържане на лице от 09.04.2019 г. /л.4 от делото/ и е бил препятстван да отиде до болнично заведение до 45 минути от връчване на талон за изследвана /л.5 от делото/, е без всякакво значение за спора. За налагане на мярката е достатъчен доказаният негов отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналоз.

Независимо от горното, мярката е незаконосъобразна.

Постановените с оспореният акт последици – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за определен срок, при всички случаи изискват наличието на действащо такова. От приложената по преписката Справка за нарушител/водач /л.50-л.54 от делото/ е видно, че СУМПС на оспорващия е било валидно до 04.11.2015 година.

Основното предназначение на СУМПС е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория и то има срок на валидност - чл.50,ал.1 от ЗБЛД.

Невалидното свидетелство е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление, който извод следва от съобразяването на разпоредбите на чл. 171, т.2 от ЗДвП и чл. 151, ал. 9 от ЗДвП - свидетелство за управление означава, същото да е в срока за валидност. Целта на ПАМ по чл.171 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. След като жалбоподателят към датата на издаване на ПАМ няма валидно свидетелство за правоуправление, както се посочи по- горе приравнено на липса на СУМПС, то приложената ПАМ се явява без предмет и съответно на това разпоредените в диспозитива на оспорваната заповед правни последици са в противоречие на материалния закон. На това основание процесният индивидуален административен акт се явява незаконосъобразен и се следва неговата отмяна.

При този изход на делото, на ответника не се следват разноски и такива не му се присъждат.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по направеното оспорване от Б.Т.Л.,***, Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-000385/10.04.2019 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС ) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на основание чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

Решението е окончателно на основание чл.172 ,ал.5 от ЗДвП.

Съдия: