Определение № 725 от 13.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501666 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 18237 от 09.10.2024г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова от „Туристическа компания 2000“ ЕООД със седалище гр.

Велико Търново против отказа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по изпълнително дело № 155/2024г. по описа на съдебния изпълнител да допусне повторно заключение по смисъла на чл. 485, ал. 2 от ГПК на недвижим имот с идентификатор ***, собственост на жалбоподателя.

С депозираната жалба се претендира и да бъде отменена насрочената публична продан, тъй като дружеството не е уведомено за извършения опис, както и поради обстоятелството, че началната цена, от която следва да започне проданта не е коректно определена.

В жалбата се посочва, че дружеството на 16.09.2024г. е получило препис от Обявление за насрочване на публична продан на описания недвижим имот, находящ се в гр. Китен, Община Приморско, тъй като не е допуснато подадено в срок искане от страна на дружеството на основание чл.

485, ал. 2, т. 4 и чл. 485 от ГПК да бъде изготвена повторна експертна оценка на обявения на публична продан недвижим имот.

В жалбата се посочва, че в качеството си на трето лице 1 дружеството има право да обжалва действията на съдебния изпълнител, включително и началната цена на публичната продан доколкото заявява самостоятелни права върху имота при условията на чл. 435, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК. Посочва се, че дружеството не е редовно уведомено за насрочения опис, тъй като съобщението е връчено на лице, което не представлява дружеството. Посочва се, че експертната оценка е извършена за РЗП на сградата от 2 197, 77 кв.м., а данъчната оценка за сградата, съгласно Удостоверение от 14.05.2024г. на Община Приморско е изчислена на площ от 1 845 кв.м. – тоест – при посочената застроена площ от 2 197, 77 кв.м. данъчната оценка на сградата следва да бъде по-висока с няколко стотин хиляди лева, тъй като не е извършена оценка на 353 кв.м. от сградата.

В жалбата се посочва, че след като дружеството е оспорило приетата от страна на вещото лице оценка, съдебният изпълнител е изпратил писмо на дружеството да посочи вещо лице, което да извърши новата оценка и дружеството е изпълнило това свое задължение, посочвайки вещото лице Васил Богомилов Стоилов, но вместо да постанови да се извърши нова оценка на недвижимия имот, ЧСИ е постановил извършването на публична продан по отношение на имота.

Ответната страна – Д. Й. М. – взискател в изпълнителното производство не депозира по делото писмено становище и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Ответната страна по депозираната жалба – „Интер Престиж“ ЕООД – длъжник в изпълнителното производство депозира по делото писмено становище, в което посочва, че депозираната частна жалба е напълно основателна и претендира да бъде отменена публичната продан, тъй като жалбоподателят не е уведомен за извършения опис. Посочва, че началната цена, от която следва да започне проданта не е коректно определена, тъй като представената данъчна оценка не отговаря на действителната площ на сградата. Претендира се с цел да не бъдат нанесени материални щети на жалбоподателя, изпълнителното производство да бъде спряно.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са депозирани и мотиви на съдебния изпълнител.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя - „Туристическа компания 2000“ ЕООД със седалище гр.

2

Велико Търново, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по допустимостта на жалбата, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 155/2024г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано въз основа на депозирана Молба от Д.

Й. М., с която се претендира да бъде образувано изпълнително дело против „Интер Престиж“ ЕООД със седалище гр. София въз основа на представен Изпълнителен лист от 28.01.2020г., издаден от Апелативен съд – София по търговско дело № 4989/2019г. по описа на Апелативен съд – София, по силата на който е осъдено „Интер Престиж“ ЕООД да заплати на Д. Й. М. сума в размер от 198 747, 25 лева, представляваща част от дружествения й дял в „Интер Престиж“ ЕООД към датата на прекратяване на членственото правоотношение 30.11.2011г., ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2016г. до окончателното й изплащане и с Разпореждане от 21.03.2024г. съдебния изпълнител Ивелина Божилова е постановила образуване на изпълнителното производство.

По делото е безспорно, че след проведено съдебно производство с правно основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД с влязло в законна сила Решение № 368 от 23.11.2018г., постановено по търговско дело № 334/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас е приета за установена относителната недействителност спрямо ищцата Д. Й. М. на извършения от „Интер престиж“ ЕООД в капитала на „Туристическа компания - 2000“ ЕООД апорт на недвижим имот, а именно – хотел, съставляващ сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен. (По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че цитираното решение е потвърдено с Решение № 69/05.11.2021г., постановено по въззивно т. дело № 126/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас, а с Определение № 76/2024г., постановено по търговско дело № 170/2023г. по описа на ВКС на РБ въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.) В този смисъл – и с оглед характера на предявения иск по чл. 135, ал. 2 от ГПК с установяването на относителната недействителност спрямо ищцата на извършения от „Интер престиж“ ЕООД апорт на недвижимия имот, предмет на настоящото принудително изпълнение в капитала на „Туристическа компания - 2000“ ЕООД, съдът намира, че в отношенията между страните по воденото търговско дело № 334/2017г. по описа на 3

Окръжен съд – Бургас недвижимия имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен не е собственост на жалбоподателя – „Туристическа компания – 2000“ ЕООД със седалище гр.

Велико Търново и за взискателя Д. Й. М. е налице възможност да се удовлетвори от стойността на този имот, тъй като по отношение на нея този имот съществува в патримониума на длъжника – „Интер престиж“ ЕООД и не може да се приеме, че дружеството – „Туристическа компания – 2000“ ЕООД разполага в изпълнителния процес с правата, с които разполага длъжника в изпълнителното производство.

Следва изрично да се подчертае, че в конкретния случай не може по аналогия да се приложат мотивите на ВКС на РБ, изложени в Тълкувателно решение № 4/2017г. от 11.03.2019г., постановено по тълкувателно дело № 4/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ по отношение на лицата, които са предоставили своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг и да се приеме, че това лице не е длъжник, но в изпълнителния процес следва да му бъдат признати права, защото търпи принудата. В противен случай, съдът намира, че би се достигнало до разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, което е недопустимо.

В този смисъл, настоящата инстанция намира, че с оглед правното положение на жалбоподателя „Туристическа компания 2000“ ЕООД (дружество, по отношение на което е прието за установено, че извършения апорт в неговия капитал е относително недействителен спрямо взискателя в производството) не може да се приеме, че това дружество разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение и счита, че за жалбоподателя не е налице правна възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК – в качеството си на длъжник - в това число и отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по дела на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК.

От друга страна – не може да се приеме, че жалбоподателят има качеството и на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като „Туристическа компания 2000“ ЕООД черпи правата си от разпореждане с недвижим имот от страна на „Интер престиж“ ЕООД, което разпореждане е прието за относително недействително по отношение на взискателя Д. Й. М. и 4 в тези отношения (между страните по воденото съдебно производство с правно основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД процесният недвижим имот не е собственост на жалбоподателя по делото).

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас намира, че само на това основание депозираната от страна на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Независимо от изложеното – по отношение на допустимостта на депозираната жалба, съдът намира следното:

От представеното по делото изпълнително производство се установява, че на дата – 22.03.2024г. с Постановление за налагане на възбрана, съдебният изпълнител е наложил възбрана по отношение на недвижим имот, собственост на жалбоподателя – „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, а именно – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, Община Приморско, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, със застроена площ от 395 кв.м., бр. етажи 4, с предназначение – Хотел. Видно от направеното отбелязване от страна на Службата по вписванията при Районен съд – Бургас, възбраната по отношение на имота е вписана на дата – 27.03.2024г. под № 506.

Установява се и обстоятелството, че на дата – 14.05.2024г., ЧСИ е насрочил опис и оценка на възбранения в полза на взискателя недвижим имот и с Разпореждане от 23.05.2024г. на основание чл. 485 от ГПК е определена начална цена, от която да започне наддаването на описания недвижим имот.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че с Молба с вх.

№ 10703 от 31.05.2024г. по описа на съдебния изпълнител - дружеството – жалбоподател в настоящото производство – „Туристическа компания – 2000“ ЕООД е оспорило заключението на вещото лице, прието в изпълнителното производство и е посочило вещо лице, което да изготви повторно заключение (лист 398 от изпълнителното производство), но предвид депозирания по делото отвод от страна на посоченото вещо лице – Кристина Иванова (лист 411), съдебният изпълнител с Разпореждане изх. № 10432 от 03.06.2024г. (лист 414) е отправила искане да се посочи ново вещо лице и с Молба с вх. № 11948/25.06.2024г. „Туристическа компания – 2000“ ЕООД посочва ново вещо 5 лице – Васил Богомилов (лист 507), който от своя страна също си е направил отвод (лист 540).

След направения отвод и на вещото лице Васил Богомилов – Частния съдебен изпълнител с Разпореждане № 11828 от 01.07.2024г. е уведомила „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, че в тридневен срок следва да се посочи ново вещо лице (лист 547) и това Разпореждане № 11828 от 01.07.2024г. е изпратено до дружеството чрез куриер на Спиди с номер на товарителницата 62706538764 (лист 588), но на 20.07.2024г. изпратеното съобщение се е върнало до съдебния изпълнител като невръчено поради отсъствието на получателя (лист 599), което отсъствие е констатирано от страна на куриера при три описа за връчване на пратката. Съобщението е изпратено и чрез Български пощи, но също е върнато невръчено с отбелязване, че пратката е останала „непотърсена“ (лист 598).

По делото се установява и обстоятелството, че след депозирана молба от страна на взискателя Д. М. за пристъпване към публична продан на имота, съдебният изпълнител с Разпореждане № 14693/28.08.2024г. е пристъпил към публична продан на недвижимия имот за периода от 01.10.2024г. до 01.11.2024г. (лист 647) и е уведомил „Туристическа компания – 2000“ ЕООД за насрочената публична продан на дата – 10.09.2024г. (лист 675), като съобщението е подписано от Управителя на дружеството – С. И. Л. и в този смисъл съдът го приема за валидно връчено. Следва изрично да се отбележи, че връчването на това съобщение е станало чрез Частен съдебен изпълнител Силвия Косева с район на действие – Окръжен съд – Велико Търново и обстоятелството, че е връчено именно посоченото съобщение се установява от описа, изпратен до ЧСИ Ивелина Божилова (лист 674), в който е посочен именно номера на Разпореждането - 14693.