Определение № 2163 от 21.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2163 гр. Варна , 18.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500237 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 10334/31.05.2021 г., подадена от ЗЛ.

В. ЗЛ., чрез адв. И.В., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело Решение № 793/23.04.2021 г. В молбата се излага становище за недължимост на част от претендираните разноски поради недоказаност на тяхното заплащане, а също и за прекомерност на присъдените по делото разноски. Моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни М. Т. Б. и М.Ц. Кокин - Б.а, чрез адв. П.Л. и адв. Иван Л., изразяват становище за неоснователност на молбата и молят за оставянето й без уважение.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от М.

Т. Б., чрез адв. В.Р. против Решение № 2112 от 23.05.2017 г., постановено от ВРС, XLI състав по гр.д. № 7392/ 2016 г., с което е прието за установено в отношенията между страните - ЗЛ. В. ЗЛ. и М. Т. Б., че ищецът е собственик на терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор ***, който по КККР е част от имот с идентификатор ***, заключена между т. А, Б, В и Г, при обозначените граници на комбинирана скица на с. 115, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в сила на КК на „Приморски план“, м-ст „ Горчивата чешма“, одобрена със заповед № 300-153/16.02.2004 г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка при заснемане границите на двата имота, като процесната част е неправилно заснета в очертанията на имот ид. № ***, собственост на ответника, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

1

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 793/23.04.2021 г. , с което е отменил Решение № 2112 от 23.05.2017 г., постановено по гр. д. № 7392/2016 г., по описа на ВРС, XLI състав, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска на ЗЛ. В. ЗЛ., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между него – от една страна, и М. Т.

Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН ********** – от друга страна, че ЗЛ. В. ЗЛ. е собственик на терен с площ от 25 кв.м., принадлежащ към имот с ид. № ***, но посочен като част от поземлен имот с ид. № ***, съгласно КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изп. директор на АК, изменена със заповед № КД-14-03-76/05.04.2006 г. на Началника на СГКК – гр. Варна, заключен между точки А, Б, В и Г върху приложената на л. 115 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото лице Росица Димитрова, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, при граници на процесния терен: на изток ПИ с ид. № ***, на запад ПИ с ид. № ***, на север останалата част от ПИ с ид. № ***, на юг ПИ с ид. № ***, както и че към датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2016 г., в КК на „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“, одобрена със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изп. директор на АК е допусната грешка при заснемането на границата между имот с ид. № *** и имот с ид. № ***, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. № ***, собственост на ответника М. Т. Б., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С постановяването на решението въззивният съд се е произнесъл и по направените от страните разноски, като е осъдил ЗЛ. В. ЗЛ., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Т. Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН **********, сумата от 5 869.90 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет ст./, сторени съдебно–деловодни разноски пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Искането за присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции е направено своевременно. Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред ВРС (л. 303 от гр. д. № 7392/2016 г. по описа на ВРС), претендираните разноски в първоинстанционното производство са в общ размер от 1494,90 лв., от които по 150,00 лв. депозити за вещи лица по назначените две СТЕ и 20,00 лв. за 4 бр. СУ, извършването на които се установява с вносни бележки (л. 102, 104 и 192 от делото), както и сумата от 174,90 лв. за платени такси за снабдяване с документи, за които също са представени доказателства.

Претендираните разноски в размер на 1000,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, се установява с Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2016 г. (л. 304) и платежен документ от 20.10.2016 г. (л. 310). Доколкото в производството пред ВРС, ответникът М. Т. Б. е ангажирал доказателства за извършените разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение, то същите следва да бъдат присъдени на страната в претендирания размер.

Настоящият състав намира направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, както и продължителността на съдопроизводството.

Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред ВОС (л. 54 от в.гр.д. № 2196/2017 г. по описа на ВОС), претендираните разноски във въззивната инстанция са в размер на 825,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 800,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВОС, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2017 г. (л.

55) и платежен документ от 09.06.2017 г. (л. 56), от който се установява извършеното плащане. Доколкото в производството пред ВОС, въззивникът М. Т. Б. е ангажирал доказателства за извършените от него разноски, вкл. за заплатено адвокатско възнаграждение, то същите следва да бъдат присъдени на страната в претендирания размер.

Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред ВКС (л. 28 от гр.

2 д. № 4498/2019 г. по описа на ВКС), претендираните разноски в касационното производство са в размер на 1850,00 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване и защита пред ВКС по в.гр.д. № 2169/2017 г. по описа на ОС гр. Варна“, за които е представен Договор за правна защита и съдействие № 625147 от 30.09.2019 г. (л. 10 и 11 от гр.д. № 3852/2019 г. на ВКС).

Настоящият състав на ВОС намира направеното възражение за прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК за основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на касаторите, както и продължителността на съдопроизводството, то следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а в размер на 1000,00 лв.

В рамките на въззивното производство по в.гр.д. № 237/2021 г. по описа на ВОС, въззиваемите страни М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а, са представлявани от адв. П.Л., видно от пълномощно от 22.03.2021 г. (л. 12 от делото), като на гърба на същото се намира и Договор за правна защита и съдействие № 885021 от 22.03.2021 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лв. за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по в.гр.д. № 20213100500237“. Представено е и пълномощно от М.Ц.

Кокин – Б.а, с което е упълномощила адв. Иван Л. да я представлява (защитава) по гр. д. № 237 по описа за 2021 г. на ВОС (л. 29 от делото), на гърба на което се намира и Договор за правна защита и съдействие № 973076 от 16.04.2021 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лв. за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по гр. дело № 237/2021 г. по описа на ВОС“. Представени са и два броя списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, в които всеки от въззивниците претендира сторените в производството разноски. Съдът намира, че доколкото в секи от ответниците, макар и необходими, но не задължителни другари /съпрузи/, е в отделно процесуално правоотношение, то имат право на защита, а това означава и на присъждане на разноски при отхвърляне на иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което е неоснователно възражението на молителя в тази насока.

Настоящият състав на ВОС намира направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия от процесуалните представители на въззивниците, както и продължителността на съдопроизводството, то следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а в размер на 1000,00 лв. за всеки от въззивниците.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна и решението следва да бъде изменено в частта относно присъдените разноски в полза на М. Т. Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН **********, като същите бъдат намалени до размера на 5319,90 лв.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 793/23.04.2021 г. , постановено по в. гр. дело № 237/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на М. Т. Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН ********** от 5 869.90 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет ст./ на 5319,90 лв. /пет хиляди триста и деветнадесет лева и деветдесет ст./.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4