Решение № 288 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20264400500376 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 21/06.02.2026 г. по в.гр.д.№ 20251430100402 по описа за 205 година на РС-Кнежа е осъдена К. Г. Д. да заплати на Професионална гимназия по моден дизайн със седалище гр.Велико Търново сумата от 4 623.51 евро (9 042.80 лв.), представляваща получени обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО, а след влизане в сила на съдебните актове и отменено уволнение основанието за получаването им е отпаднало, поради което са дължими от ответницата, ведно със законната лихва от 10.04.2025 год. (датата на подаване на ИМ) до окончателното й изплащане.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Г. Д. да заплати на Професионална гимназия по моден дизайн сумата от 849.62 евро – деловодни разноски.Оставено е без уважение без уважение искането на ищеца Професионална гимназия по моден дизайн -гр.Велико Търново за присъждане на разноски за снабдяване с обезпечителна заповед и действия пред ЧСИ в размер на 500 лв. (255 евро), като неоснователно.

Депозирана е въззивна жалба от К. Г. Д. против решение № 21 от 06.02.2026 г. по гр. д. № 20251430100402 по описа на PC - Кнежа. Въззивният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като е отправено 1 искане за неговата отмяна и постановяване по същество на спора на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

За въззиваемата страна Професионална гимназия по моден дизайн гр.Велико Търново, чрез пълномощник, е депозирано писмено становище да се потвърди изцяло решение № 21/06.02.2026 г. по гр.д.№ 402 по описа на КнРС като правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 06.02.2026 г., с което са уважени предявените от ПГМД гр.Велико Търново срещу К. Г. Д. искове с правно основание чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, като са присъдени и разноски.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено при явно пренебрегване на чл.56 от Конституцията на РБ и чл.6, §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила решение от 28.02.2024 г. по гр.д.№ 20234110103671 по описа за 2023 година на ВТОС са уважени предявените от К. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 56 от Конституцията на РБ (право на защита) и чл. 6, § 1 от КЗПЧОС/ЕКПЧ (право на справедлив процес).

Всеки субект на правото има конституционно право да се обърне към съда, за да разреши правен спор.

Именно това е сторила К. Д., като е предявила горепосочените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, които са приети за доказани по основание с влязло в сила съдебно решение.

2

На второ място във въззивната жалба се сочи, че е налице нарушение на материалния закон и задължителната практика на ВКС.Счита, че е налице неправилно приложение на чл.271, ал.1 от КТ и игнориране на презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ в обжалваното решение.Въззивницата счита, че рискът от неправилно плащане се носи от виновните длъжностни лица на работодателя, а не от работника с оглед на чл.271, ал.2 КТ.Сочи се, че първоинстанционният съд е игнорирал ТР № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК.Плащанията са извършени едностранно от ПГМД с основанието „заплата“.

Според чл.271, ал.1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Съгласно Тълкувателно решение № 79/1965 г. на ОСГК на ВС, разпоредбата на чл.82 КТ(отм.), има предвид такива суми, които работникът или служителят не е имал право да получи по трудовия договор.Ако са налице такива, за да отпадне задължението му за връщане на сумите - достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи.Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми.Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало.Относно разпределението на доказателствената тежест важи общия принцип, че всеки доказва твърденията си.Плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание (решение № 791 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 271/2010 г., ІІІ г. о., Г).Аналогично се приема и по отношение на обезщетенията по трудовото правоотношение, сред които са и процесните по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.На основание чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага по установяване на противното.

В процесния случай предпоставките за приложение чл.271, ал.1 КТ, респ. чл.8, ал.2 КТ, не са налице.

На трето място във въззивната жалба се сочи, че е налице неправилно смесване на институтите на „отпаднало основание“ и „добросъвестността“.

Институтите на „отпаднало основание“ и „добросъвестност“ уреждат различни правни хипотези: отпадналото основание е предпоставка за връщане на дадено нещо поради неоснователно обогатяване, докато 3 добросъвестността е субективно състояние на непознаване на определен правен недостатък, което защитава и дава права на лицето.

Между двата института има разлика.

При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила (ППВС № 1 от 28.V.1979 г.).Именно той е приложим в процесния случай.Не е приложим първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД-получено нещо при начална липса на основание, за да се преценяват предпоставките на чл.271, ал.1 КТ.

В момента на извършеното плащане на сумите, съставляващи обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, респ. чл.222, ал.1 КТ, то е било дължимо от работодателя, тъй като преди това трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.

На следващо място във въззивната жалба е налице позоваване на крайно необоснован извод на съда за „несъмненост“ на обезщетенията.

В тази насока във въззивната жалба е посочено, че в представените от въззиваемия банкови извлечения изрично е посочено основание за плащане „заплата”, а не обезщетение по чл.220 или по чл.222 КТ и това е безспорно.

В приложените по делото бюджетни платежни нареждания е посочено следното: в това от 25.10.2023 г. като основание за плащане е посочено „заплата” – 4 626.59 лв.; в това от 26.10.2023 г. като основание за плащане „заплата-допл.м.01-м.08.2023 г.” – 1 728.09 лв; в това от 28.11.2023 г. „заплата” -2 351.05 лв.; в това от 20.12.2023 г. - „заплата” от 20.12.2023 г. – 1 864.93 лв.

В приложения архив на онлайн плащанията не е посочено основание за превод на съответната сума.

По делото са приложени и изплащателен касов фиш за м.10.2023 г., в който е посочено, че е начислено обезщетение по чл.220 КТ в размер на 4 521.40 лв.; изплащателен касов фиш за м.11.2023 г., в който са посочени начислени суми, между които и по чл.222, т.1 в размер на 2 260.70 лв; изплащателен касов фиш за м.12.2023 г. е начислена по чл.222, т.1 сума в размер на 2 260.70 лв.

На следващо място във въззивната жалба е посочено, че е налице грешно тълкуване от съда на правната природа на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ.

4

Правната природа на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие е компенсаторна (обезщетителна) , а не възнаградителна.

Страната, която има право да прекрати договора с предизвестие (в чл.328 КТ са регламентирани хипотезите на прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие), притежава и правото да избере дали да го спази или не.

В процесният случай въззиваемият при прекратяването на трудовото правоотношение между страните е избрал да не го спази, поради което задължението му да спази срока на предизвестието се е трансформирало в задължение за парично обезщетение.

Обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ - за неспазено предизвестие и оставане без работа при уволнение поради съкращаване на щата са дължими при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.С признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с обратна сила основанието за изплащане на посочените обезщетения, поради което и подлежат на връщане (определение № 1826 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2023 г., III г. о).

Въззивницата счита, че е налице недопустимо придаване на обратна сила на съдебното решение и нарушение на правната сигурност.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който е приет за основателен с влязло в сила решение между страните, е конститутивен и с уважаването му се постига целената с него правна промяна – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.Конститутивното действие на решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му.Трудовото правоотношение продължава да съществува без прекъсване.Времето се признава за трудов стаж с оглед на чл.354, ал.1, т.1 КТ.

Отпада и основанието за платени при прекратяването му суми - за неспазено предизвестие (чл.220, ал.1 КТ) и за оставане без работа (чл.222, ал.1 КТ).

Противоречие с принципа, отразен в чл.14, ал.1 ЗНА, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, няма, защото не става въпрос за обратното действие на 5 нормативен акт, а за последица от влязлото в сила съдебно решение което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. с

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че е налице правен парадокс с „началната липса на основание“ и приложението на чл.271, ал.1 КТ.

Началната липса на основание е регламентирана в първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, но в процесния случай начална липса на основание за плащане на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ, респ. по чл.222, ал.1 от КТ не е налице.Те са платени от работодателя, тъй като трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед № 150/12.10.2023 г., т.е. съществувало е основание за плащането им към този момент.Поради това те подлежат на връщане на работодателя. Работодателят може да ги претендира чрез осъдителен иск или чрез възражение за прихващане в съдебния процес, но последното той не е сторил в производството по гр.д.№20234110103671 на ВТРС.

Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че е налице неправилно приложение на ТР № 79/1965 г. на ОСГК.

Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответната сума, но в процесния случай, както се посочи, е налице правно основание за получаване на двете обезщетения.

На следващо място във въззивната жалба е посочена логическа несъстоятелност на мотивите по въпроса за основанието.

Според настоящата инстанция в момента на плащането на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ от работодателя има валидно правно основание - издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.Поради това не е налице начална липса на основание.

Предявяването на иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ не прави работника/служителя недобросъвестен по смисъла на чл.271, ал.1 КТ.

Въззивницата счита, че са налице грешки при преценка на доказателства и процесуални нарушения.Подмяна на основанието - в банковите преводи въззиваемият изрично е посочил основание „заплата”, а не „обезщетение”.Съдът недопустимо е поправил волята на платеца, приемайки , 6 че се касае за обезщетения по чл.220 и чл.222 КТ, без да е посочил кои доказателства кредитира и защо ги кредитира, и кои не.