Решение № 4794 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4794 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330103879 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД и по чл. 88, изречение второ от ЗЗД.

Ищецът „ВМК Естейт“ ООД, ЕИК: 206053015, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Веслец“ № 2, ап. 3, представлявано от управителя В. К. Ч., чрез пълномощник адв. П. Ч., е предявил против „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД, ЕИК:

205051142, със седалище и адрес на управление: село Маноле, община Марица, област Пловдив, ул. „16-та“ № 32, представлявано от управителя П. Г. З., искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 1 200 лева по развален поради неизпълнение от страна на ответника договор за продажба на 50 кв. м. паркинг елементи на цена от 20 лева без ДДС за кв.м., както и сумата от 906 лева- обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в сторените от ищеца разноски по предварително обезпечително производство и изпълнителен процес, ведно със законната лихва върху сумите от постъпване на исковата молба в съда- ******* г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен неформален договор за доставка на *********** на цена от 20 лева без ДДС за кв.м., във връзка с което на ******* г., ищецът извършил плащане по проформа фактура № *** от ******* г. на стойност 1 200 лева. След извършеното авансово плащане на ****** г. била издадена фактура за същата сума и основание с № ***. Доставчикът обаче не изпълнил задължението си да достави на ищеца поръЧ.ите материали. Поради голямата забава на изпълнението от страна на 1 длъжника, ищецът предприел действия по предварително обезпечение на бъдещ иск срещу длъжника, чрез образувано частно гр. дело № ******* г. на Районен съд- Т., по което с определение № ********** г. било допуснато обезпечение за сумата от 1 200 лева, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника до размера на вземането. Въз основа на така издадената обезпечителна заповед, било образувано изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ ****** ******** *******, рег. № ****, като бил наложен запор на банковите сметки на ответника. На ****** г., ищецът отправил до ответника изявление по ел. поща, че счита за прекратен договора между страните, поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Твърди се, че разноските направени от ищеца по обезпечителното производство на бъдещ иск са в размер на 906 лева. След налагане на обезпечителните мерки, ответникът заявил, че ще достави поръчката, като ще заплати и обезщетение за забавената доставка. На ****** г. ответникът заплатил сумата от 450 лева- обезщетение за забава. Ищецът претендира заплащането на сумата от 906 лева на основание претърпени вреди- претърпени загуби по повод налагането на предварително обезпечение на иска, като с извършване на тези разходи, ищцовото дружество е намалило актива на имуществото си, която сума била формирана, както следва: 40 лева- държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ иск по частно гр. дело № ******* г. на Районен съд- Т.; 400 лева- адвокатско възнаграждение по същото дело; 66 лева- разноски по налагане на запор пред ЧСИ по изп. дело № ******* г. и 400 лева- адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело Прави се изрично изявление в случай, че съдът приеме, че договорът не е развален, да се счита такъв с исковата молба. С оглед изложеното от съда, се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева на основание неизпълнен договор за продажба на ********** на цена от 20 лева без ДДС за кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, както и сумата от 906 лева- обезщетение за вреди за сторените от ищеца разноски по предварителното обезпечително производство, представляващи претърпени загуби, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че ответникът закупил процесните ********* със средствата, изпратени от ищеца, за което била издадена фактура № ********** г., като след това била издадена и окончателна фактура на ****** г. Ответникът поискал от К. Ч. да окаже съдействие като посочи къде и в колко часа и на коя дата да достави закупените паркинг елементи, като последният отклонил доставката, позовавайки се на заетостта си.

Твърди, че никога при никакви обстоятелства ответникът не е договарял вида и начина на доставката с ищеца на въпросните паркинг елементи. Твърди, че по отношение на претендираните разноски от страна на ищеца направени преди настоящата съдебна инстанция, липсва причинно- следствена връзка, както и обоснованост на претенциите относно платения хонорар за адвоката по делото- П. Ч.. Счита, че представените договори за 2 правна помощ са привидни- реално няма заплатени пари, същите са договори между свързани лица, претендиращи необосновано високи хонорари за защита пред изпълнителното производство. Прави възражение за прихващане на сумата от 450 лева, като твърди че ответника е бил заплашван със съд и поради ниската правна култура се е подал на изнудване да заплати средствата от 450 лева под формата на обезщетение за забава, въпреки че уговорка за такова няма, като нямало договорени срок, начин и други обстоятелства във връзка с доставката. Твърди, че тази сума била преведена от ответника без основание, поради ниската правна култура на ответника. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

Представя допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо на ******* г. по електронната поща ответникът в изпълнение на телефонен разговор с ищеца е изпратил проформо фактура № ******** г. за *******- количество 80 кв.м., при единична цена от 18, 34 лева или общо 1 760, 64 лева с ДДС. Плащането е предвидено по банков път, по посочена в документа банкова сметка на ответника.

С ново писмо, но вече от ******* г. пак по имейл, ответникът е изпратил на ищеца процесната проформо фактура № ********* г. за **********, при единична цена от 20 лева или общо 1 200 лева с ДДС, платима по същата банкова сметка. Представено е и платежно нареждане от ********** г., с което ищецът е заплатил на ответника сумата от 1 200 лева по тази проформо фактура.

В последствие по електронната поща на ******* г. е изпратена и окончателната фактура № ******** г. със същите параметри. В писмото е посочено, че за доставката на елементите страните щели да се разберат допълнително.

Ответникът е представил фактура № ******** г., за закупени от трето за делото лице„Ди грийн“ ЕООД, ЕИК: 200148296, процесните *********., единична цена от 16 лева, или общо 960 лева с ДДС.

Ищецът пък в последствие е закупил такива ******* (185 броя, зелени с размери 49,2/ 49,2/ 3,9 см.) от друг търговец- „Севън сийдс“ ООД, ЕИК: 202200076, на обща стойност с доставка 1 118, 50 лева с ДДС, по издадена фактура № ************ г.

С писмо по електронната поща от ********** г., изпратено в 09.27 часа, ищецът е уведомил ответника, че счита за прекратен сключения между страните договор за доставка на паркинг елементи, поради виновно неизпълнение на ответника.

Постъпил е веднага отговор на ответника, изпратен още на същия ден- ********* г. в 14.36 часа, с приложено платежно нареждане за внесена сума за обезщетение за забава на доставката по поръчката, в изпълнение на телефонна уговорка. Видно от разписка от „Изи пей“ от ******** г. в 14.30 часа, ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 450 лева, с основание- „обезщетение за забава за доставка на материал“.

3

Представена е и извадка от електронната страница (сайта) на ответника за характеристиката на въпросните паркинг елементи.

Представени са разпечатки от разговори на телефон с номер ********, за периода ********** г.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от ********* г.). Св. И. С. Н., приятел на управителя на ответника, заявява, че бил свидетел на два телефонни разговора между управителя и представител на ищеца с небългарска фамилия, за доставка на *********, които платени и трябвало да се доставят, но не ищецът не давал адрес, на който да бъдат закарани павенцата.

Монтажът щял да се извърши от ищеца, а разговорите били само за доставката. После управителят на ответника казал на свидетеля, че адвокатката на ищеца го заплашва по телефона и изнудва за пари, като той се принудил да й преведе някаква сума, защото го „натиснали“ и се бил уплашил.

По частно гр. дело № ******** г. на Районен съд- Т., съдът с определение № ******* г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск на ищеца срещу ответника за сумата от 1 200 левапо неформален договор за доставка на паркинг елементи по фактура № ****** г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като е издадена и обезпечителна заповед № ****** г. На молителя е бил даден едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, но поради изтеклия срок и непредставени доказателства за това, с определение № ******** г. съдът е отменил допуснатото обезпечение.

Представени са още и писмени доказателства за направени от ищеца разноски по обезпечението на бъдещия иск- държавна такса от 40 лева, адвокатско възнаграждение от 400 лева, както и за разноски по изпълнително производство пред ЧСИ ****** *******, рег.

№ ****: такси- 66 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева.

Настоящото производство е образувано първоначално пред Районен съд- Т. по гр. дело № ****** г., като след възражение за подсъдност на ответника делото е изпратено по компетентност на Районен съд- П. В хода на производството пред Районен съд- Т., с определение № ********* г. е допуснато обезпечение на висящия иск, но само за сумата от 1 200 лева, като такова е отказано за сумата от 906 лева- разноски по предварителното обезпечение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор между страните по това, че ищецът е направил заявка за закупуване на ********, като в тази връзка ответникът е издал проформо фактура, която му е платена от ищеца. Ответникът е закупил от трето лице съответните елементи и е издал окончателна фактура за платената му вече цена, като спорният момент по делото е свързан с доставката на стоката- кой е трябвало да я извърши, къде точно да се достави и кога. Единственото безспорно нещо в тази връзка е, че според разменената електронна кореспонденция този въпрос подлежи на допълнително уточняване с последващи разговори. Страните тук заемат 4 противоречиви становища: ищецът- че ответникът все не се обаждал, за да се уточни доставката и винаги отлагал темата за по- нататък, а ответникът- че представителят на ищеца, с когото комуникирал по телефона, редовно казвал, че бил зает и не отговарял по телефона. Макар и да не се представят доказателства за това, че въпросното лице- К. Ч. е представител на ищеца и, че подчертаният в справките телефон е именно ползваният от него в преговорите, няма спор, че страните са осъществявали комуникация по телефона. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за детайли относно доставката, а от разпитания свидетел на ответника се установява само, че другата страна не давала адрес на доставка и затова не се знаело къде трябва да се занесат тези елементи. Оттук следва да се приеме, че действително допълнителната уговорка за доставка не е уточнена и по делото остава недоказано обстоятелството къде и от кого тя следва да бъде извършена. При това положение, доколкото няма разбирателство между страните, следва на основание чл. 288 от Търговския закон (според която норма за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство), да се има предвид нормата на чл. 68 буква „в“ от Закона за задълженията и договорите, според която при такива случаи (когато местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението) изпълнението трябва да се извърши в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението, т.е. по седалището на ответника. Макар задължението в случая да е непарично и то принципно да е носимо, ответникът не е бил длъжен да извършва доставката до ищеца, ако е няма такива указания. Той обаче е бил длъжен, за да избегне неблагоприятните последици за себе си от забавата или от неизпълнението си за доставка, по аргумент от нормата на чл. 97 от ЗЗД да предаде елементите за пазене в подходящо място, определено от съда по местоизпълнението. С други думи от него се е изисквало активно поведение (след като самата страна твърди, че е поставена в такава ситуация от другата, че да не може реално да изпълни задължението си без насрещно съдействие), изразяващо се в сезиране на Районен съд- П. с искане да му бъде определено място, на което да остави закупените за сметка на ищеца паркинг елементи, за да бъде той изправна страна по договора и да може да се ползва от нормативно дадената му защита в подобни хипотези. Като не е направил това, за доставката остава отговорен ответникът и тъй като такава действително не е била извършена, независимо от причините за това, ищецът надлежно е упражнил правото си извънсъдебно още с имейла си от ******** г. да развали договора между страните.