Решение № 260142 от 25.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №260142 гр.

Кюстендил, 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря В. Здравкова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №502/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №5184/10.04.2019г. от Д.К.П., ЕГН:**********, О.Й.П., ЕГН:********** и В.Й.П., ЕГН:**********, и тримата с адрес за призоваване: гр. *****, против решение №208 от 28.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1905/2018 г. по описа на Районен съд – ***.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Д.П., О.П. и В.П., че М.П., е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. ***, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. ***, ***, с площ от 180 кв. м., номер по предходен план: 1082, кв.47, при съседи на имота: ***; ***; ***;

***, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор ***, жилищна сграда с площ от 74 кв. м. и сграда с идентификатор ***, гараж с площ от 24 кв. м. С решението е отхвърлил като неоснователен предявеният от Д.П., О.П. и В.П., насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответницата М.П., че ищците са собственици на реална част с площ от 77 кв. м. от имот планоснимачен №1083 по ЗРП, неправилно приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, която реална част е с граници: улица 2219-2216, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, недопустимо, незаконосъобразно, при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, противоречиво, постановено при съществени противоречия в диспозитива, между мотиви и диспозитив и противоречащо на заключението на вещото лице.

Решението било недопустимо, тъй като районният съд се бил произнесъл извън рамките на претенцията и правния спор, тъй като искът бил уважен вместо по давност – на наследствено правоприемство, имайки предвид, че майката на ищцата е жива. Липсвало произнасяне по иска по чл. 54 от ЗКИР. Мотивите и решението си противоречали. На тази база се иска обявяване на решението за нищожно. Съдебният акт противоречал на чл. 235 и чл. 236 от ГПК.

Фактическите констатации противоречат на обстоятелствата, на които се основавали претенциите и твърдяните придобивни основания. Според първоначалните документи за собственост страните притежавали по ½ ид. ч., формирани в два дяла с права равни за еднакви квадратури с липсваща материализирана ограда между тях.

Чрез свидетелските показания се установило, че М.П. не живяла от 20 години на адреса, на който се намира процесният имот. Показанията на свидетелите, доведени от ответниците неправилно не били кредитирани, доколкото се твърдяло че същите били приятелки на Д.П.. Съдът не бил сезиран с искане за установяване на собственост по наследство на имот с обща съсобствена площ от 77 кв. м., като се имало предвид, че нямало искане от П. свързано с наследствено правоприемство и че тя наследявала само 1/6 ид. ч. Съдът игнорирал неправилно експертизата, в която се сочело, че 77 кв.м. са част от съсобствения на спорещите страни в парцел I-ви с имоти №1529, 1530, кв. 109 по план от 1958 г. В нот. акт от 1969г. имоти с планоснимачни номера 1529,1530 били с обща площ 205 кв.м., от която страните били собственици по ½ ид.ч. Видно от същия нот. акт Д.П. била получила и притежавала в повече с 240 кв. м. от имот 1530, в която площ се включвали процесните 77 кв.м. това се установявало и от приложение №10 на в. л., в което било посочено, че тези 77 кв.м. били част от имот №1083, определен за П. и същият бил идентичен с имот №1530.

М.П. не можела да се позовава на давностно владение, тъй като не живее на адреса на процесния имот. От идентификацията на имота, измерване на място и установяване на идентичност на имотите по регулация и по КК, чрез изготвяне на комбинирана скица и вземайки предвид, че страните по спора имали по ½ ид. ч. от спорния имот и при закупени в повече от П. 240 кв.м. от имот с пл.

№1530, при липса на реална и техническа делба, при пълно доказване на от П. на обема на притежаваното право на собственост и обема на засягането му от непълнотата и грешка с включването на процесната квадратура на имотите по плана на ЗРП от 1983 г. квадратурата на П. била 125 кв. м. и 119 кв. м. за П., по плана от 1993 г. 90-161 и по КК 103-180, без да е изчистена съсобствеността в парцела, налице била грешка в кадастралната карта. Чрез нот. акт №20 по обстоятелствена проверка и давност ищцата била получила в повече 77 кв. м. и така притежавала двойно по-голям имот от действителната квадратура на която имала право нейната майка. Поддържа се искането на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт №20 от 2014 г., тъй като ищцата не била придобила този имот нито по давност, нито по наследяване. Д.П. била придобила собствеността върху процесния имот на основание покупко-продажба, наследяване и приемствено давностно владение, което произтичало от покупко-продажбата, обективирана в нот. акт №90/1969 г., наследяване от починалия й съпруг, настъпило приемствено давностно владение, което било доказано от свидетелски показания. Чрез последните в с.з. било установено, че бил изтекъл срокът по чл.79 от ЗС по давност, започнала от 1969г. до 2019г. П. притежавала в повече 240 кв.м. от имот 1530 , както и ½ ид. ч. от 205 кв.м. От писмените доказателства и заключението на вещото лице се установявало, че процесният имот бил придобит след покупка, приемствена давност от П..

Иска се отмяна на атакуваното решение и оставяне на исковата претенция без уважение и да се установи, че собственик на процесния имот е Д.П., както и че е налице грешка в кадастралната карта, базирана на кадастралната основа или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС. Иска се и отмяна на нотариален акт №20, рег. №5215, дело №386 от 2014г.

Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна. В законоустановения срок е постъпил отговор. Въззивната жалба се счита за допустима, но неоснователна. Атакуваното решение било правилно и законосъобразно. Законосъобразно ДРС бил приел, че собствеността върху процесния имот М.П. била придобила по силата на наследствено правоприемство и договори за дарения – нотариален акт за дарение №133, том II, рег. №4223, дело №302 от 05.11.2014г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ №140, том II, рег. №4253, дело №309 от 05.11.2-014г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №20, том III, рег. №5215, дело №386 от 23.12.2014г. и нотариален акт за собственост, придобит на основание съдебно решение №180, том III, дело 1069/1984г., с който Г. С. бил признат за собственик на дворно място – имот в гр. С. Д., съставляващо имот с план. номер 1082 в кв. 47 по рег. план на града с площ 322 кв. м. От заключението на в. л. било констатирано частичната идентичност между имот с план. номер 1082 с ПИ с идентификатор *** по КК, както и на имот с пл.номер 1083 с ПИ с идентификатор *** по КК.

Размерът на площите на имотите бил следният: имот пл. номер 1082-161 кв.м.;

ПИ с идентификатор *** - 180 кв.м.; имот с план. номер 1083 – 90 кв.м.; ПИ с идентификатор *** – 103 кв.м. Границите на имотите и владението им не съответствал на документите за собственост, имотите били с различни граници и площи. Според първоначалните документи за собственост страните били собственици на по ½ ид. ч. от парцел 1-1529,1530, кв. 109 по ЗРП от 1958 г. и това обстоятелство не било довело до обособяването на самостоятелни имоти с равна площ и ползване съгласно документите за собственост. Границите на имотите при изработване на кадастралната карта се установявал по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и впоследствие с геодезически измервания. Към момента на изготвяне на кадастралната карта за гр. *** не били известни данни за състоянието на имотните граници – материализирани или не с огради, поради което верен бил изводът на ДРС, че няма грешка при определянето на границите по кадастралната карта и несъответствие с действителното състояние на място.

Границите, площта и размерите на поземлен имот с идентификатор *** били определени с одобряването на кадастралната карта. Кадастралната основа за създаването й била изработена и одобрена чрез преки геодезически измервания.

Разликата в площта на имоти с идентификатори *** и *** по кадастрална карта в размер на 77 кв. м. била идеална част от бивш парцел 1-1529,1530, кв. 109 по план от 1958 г. и не било възможно реалното им идентифициране на място. Д.П., О.П. и В.П. не доказали възражението си, че били придобили по давност реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 77 кв. м. на тази база се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на ДРС като правилно и присъждане на разноски за адвокат.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се жалбоподателите Д.П., О.П. и В.П. заедно с адв. Б.

Въззиваемата П. се явява заедно с адв. Д.. Адв. Б. иска отмяна на атакуваното решение на ДРС. Искат уважаване на насрещния им иск, както и иска по чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, и да бъде отменен нотариалния акт за придобиване право на собственост по давност. Адв. Д. моли съда да потвърди решението на Районен съд – ***, акцентира че съгласно съдебно-техническата експертиза по кадастралния план имотите били нанесени 1978г., след 1978г. имотите не били урегулирани, за тях не бил отреден общ парцел, а същите били нанесени по имотни граници от кадастралния план от 1958 г. или 1954 г. И двамата процесуални представители искат присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, установи от фактическа страна следното:

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №133, том II, рег. № 4223, дело №302 от 2014 г. дарителите Х. С.а и Силвия Бачева са прехвърлили на М.П. правото на собственост върху 5/6 от 103/180 ид.ч. от Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и КР на гр. ***, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „Батак“ №13, с площ 180 кв.м., номер по предходен план 1082, квартал 47, при съседи:

***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***, застроена площ 74 кв.м. и сграда с идентификатор ***, застроена площ 24 кв. м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №20, том III, рег. №5215, дело №386 от 2014 г., след обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК е призната М.П. за собственик на 77/180 ид. ч. от ПИ с ид. №*** в гр. ***, площ 180 кв.м. С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №140, том II, рег. №4253, дело №309 от 2014 г. М.П. е призната за собственик на 103/180 ид. ч. от ПИ с ид.

№*** с ид. №*** в гр. *** ведно с построените в поземления имот две сгради. Издадени са удостоверения за търпимост /№УТ-131/11.08.2016г. и №УТ-134/23.08.2016г./, за това че двете сгради в процесния имот са построени преди 1984 г., съответствали са с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им и същите не подлежат на премахване.

Съгласно нотариален акт №90, том III, дело

№1082/1969г. Й. П. и съпругата му Д.П. придобили паянтова къща с гараж ведно с ½ ид. ч. от дворно място, образуващо парцел I-1529, 1530, в квартал 109 по регулационния план на гр. *** с урегулирана площ от 205 кв.м. и 240 кв.м. от имот с пл. №1530.

Видно от удостоверение за наследници изх.