Решение № 260044 от 13.05.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2645/2020
- Вид
- Решение № 260044
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 27.09.2022
- Състав
- ЛЮБОМИР ИВАНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.431 · Кодекс за застраховането
- чл.435 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№…. гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Криста Кирова сложи за разглеждане гр. дело №2645 по описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, както и по ПКГПКГППчл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на С.Р.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат Г.Т. с адрес ***, офис 4, срещу „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“ №24, представлявана от изпълнителния директор ***, срещу К.Т.В. с ЕГН ********** *** и срещу Т.В.Й. с ЕГН ********** *** по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите срещу първия ответник и по чл.45 от Закона за задълженията и договорите срещу втория и третия ответници за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата следните суми: 1) 20000 (двадесет хиляди) лева за причинените неимуществени вреди (претърпени болки и страдания, лишения, неудобства и дискомфорт) във връзка с виновното противоправно поведение на втория и третия ответник на 08.01.2020 г. при осъществяването на възложената от първия ответник работа, изразяващо се в неправилното диагностициране на ищцата от втория и третия ответник и извършването на аборт от втория ответник, без да се диагностицира, че бременността е извънматочна, което е наложило последващата оперативна намеса в чужбина, заедно със законната лихва върху нея от датата на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 9530 (девет хиляди петстотин и тридесет) лева, представляваща претърпени имуществени вреди във връзка с посоченото в т.1 събитие (включващи цената на операцията за отстраняването на тръбата, която свързва матката с яйчника, в размер на 9330 лева, както и заплатените 200 лева за манипулацията, извършена в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр.
Добрич), заедно със законната лихва върху нея от датата на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното плащане, а също и за направените по делото разноски. В исковата си молба ищцата сочи, че през месец декември 2019 година е забременяла, като неин наблюдаващ лекар е бил Т.Й.; при преглед на 03.01.2020 г. заместващият лекар К.В. я е диагностицирал със съмнения за извънматочна бременност; на 08.01.2020 г. тя е била прегледана от двамата лекари, които са констатирали нормална бременност; на 08.01.2020 г. по нейно искане е била приета в „МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич от К.В. за прекъсване на бременността по нейно желание, като абортът е бил извършен и същата е била изписана на същия ден; на 31.01.2020 г. на път за Германия е почувствала силни болки в долната част на корема и половите органи; била е приета в клиниката в гр. Цветл, Австрия с диагноза извънматочна бременност; лекарите от клиниката са извършили лапароскопска операция с отстраняване на свързващата матката с яйчника тръба; ищцата е престояла един ден в австрийската клиника и е продължила за Германия в добро състояние; на 02.02.2020 г. отново е почувствала болки в долната част на корема и е била приета в клиниката в гр. Брауншвайг, Германия, където е била назначена терапия с антибиотици и след два дни е била изписана в добро състояние. Настоява за солидарното осъждане на ответниците да заплатят причинените неимуществени и имуществени вреди, както и за присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич, в който е посочено, че предявените искове са неоснователни; според представената епикриза ищцата е постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този случай съгласно чл.10 ал.1 във връзка с чл.7 от Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в исковата молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се даде материал за хистологично изследване; ищцата не е представила пълен доклад от проведената операция в Окръжна клиника Цветл в Австрия, а само кратък доклад от 31.01.2020 г., като никъде не е посочено уведомяването на ищцата за други възможни методи за лечение, включително медикаментозно; в представените писмени доказателства липсва хистологична находка, че тръбата е отстранена, за да се стигне до извода дали не би могло да се извърши съхраняваща операция на тръбата, свързваща матката с яйчника вдясно; затова от действията на лекарите в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич не са настъпили посочените имуществени и неимуществени вреди; според представената с исковата молба епикриза ищцата на 16.01.2020 г. е следвало да се яви на първи контролен преглед, на който да се проследи нейното здравословно състояние след извършената интервенция; предвидена е била дата и за втори контролен преглед на 26.01.2020 г., но С.Р.Н. не се е явила на посочените дати и това неглижиращо поведение към собственото здраве е основната причина за по-късното влошаване на нейното здравословно състояние; ако ищцата беше в България към датата на манипулацията в клиниката в Австрия, то щеше да бъде приложена оперативна лапароскопия и нямаше да се стигне до извършването на интервенцията на стойност от 9330 лева, като у нас стойността на същата е 5.80 лева на леглоден за здравно осигурени пациенти и здравно неосигурени при условията на спешност; в подписаното преди манипулацията от ищцата информирано съгласие за интервенция тя се е подписала пред лекуващия лекар доктор В., че дава съгласие за извършването на кюретаж във връзка с посоченото състояние; в настоящия случай липсват основните елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите – наличието на противоправно поведение и причинно – следствена връзка между извършената манипулация „прекъсване на бременност по желание“ и операцията, която са провели лекарите в Окръжна клиника Цветл в Австрия за отстраняването на тръбата, която свързва матката с яйчника вдясно; липсва правнорелевантна връзка между действията на лекарите в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич и посочените вреди, а освен това претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на критериите по чл.52 от Закона за задълженията и договорите; според представените с исковата молба документи претендираната сума в размер на 9330 лева не е заплатена, поради което искът за заплащане на имуществени вреди също е неоснователен; настоява за привличането като трето лице – помагач на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е сключила застрахователен договор за застраховане на професионалната отговорност на служителите на лечебното заведение.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника К.Т.В., в който се отбелязва, че предявените искове са нередовни, защото няма посочена цена на иска за присъждането на мораторната лихва от деня на увреждането; вредите са настъпили на територията на Република Австрия и компетентен е съответният австрийски съд; предявените искове са неоснователни; действията/бездействията на ответника не са противоправни, като същият е положил дължимата грижа спрямо пациентката и не е нарушил нормативен акт, уреждащ начините за прекъсването на бременността; липсват доказателства за каквото и да е увреждане на ищцата; няма причинно – следствена връзка между поведението на К.Т.В. и твърдяните вреди; според представената епикриза ищцата е постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този случай съгласно Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в исковата молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се даде материал за хистологично изследване; дори и да беше извършено такова изследване около осъществения аборт, то същото не би могло да бъде диагностично информативно предвид ранното развитие на бременността и невъзможността за повлияване на хормоналните нива в толкова кратки срокове; оспорва, че С.Р.Н. е сторила разноски за лечението си в Австрия; с поведението си ищцата е предизвикала и допринесла за настъпването на описания от нея противоправен резултат, ако същият изобщо е настъпил, като не е пожелала да се подложи на допълнителни изследвания и не се е появила на определените последващи контролни прегледи; заплатената сума от 200 лева по фактура №177358/08.01.2020 г. е за осъществяването на пълна упойка при аборт; претенцията за неимуществени вреди е прекомерна по размер; за ищцата не е възникнало право на обезщетение заради непозволено увреждане; между ответниците не е възможно да възникне солидарна отговорност, защото лечебното заведение отговаря на основание на чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а лекарите отговарят на основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите; с оглед на практиката на ВКС пострадалият има възможността за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител или срещу възложителя на работата, но за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти; настоява за привличането като трето лице – помагач на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е сключила застрахователен договор със застраховане на професионалната отговорност на ответника.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника Т.В.Й., в който се твърди, че предявените искове са нередовни, тъй като няма посочена цена на иска за присъждането на мораторната лихва от деня на увреждането; вредите са настъпили на територията на Република Австрия и компетентен е съответният австрийски съд; предявените искове са неоснователни; действията/бездействията на ответника не са противоправни, като същият е положил дължимата грижа спрямо пациентката и не е нарушил нормативен акт, уреждащ начините за прекъсване на бременността; липсват доказателства за каквото и да е увреждане на ищцата; няма причинно – следствена връзка между поведението на Т.В.Й. и твърдяните вреди; според представената епикриза ищцата е постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този случай съгласно Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в исковата молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се даде материал за хистологично изследване; дори и да беше извършено такова изследване около осъществения аборт, то същото не би могло да бъде диагностично информативно предвид ранното развитие на бременността и невъзможността за повлияване на хормоналните нива в толкова кратки срокове; оспорва, че С.Р.Н. е сторила разноски за лечението си в Австрия; с поведението си ищцата е предизвикала и допринесла за настъпването на описания от нея противоправен резултат, ако същият изобщо е настъпил, като не е пожелала да се подложи на допълнителни изследвания и не се е появила на определените последващи контролни прегледи; заплатената сума от 200 лева по фактура №177358/08.01.2020 г. е за осъществяването на пълна упойка при аборт; претенцията за неимуществени вреди е прекомерна по размер; за ищцата не е възникнало право на обезщетение от непозволено увреждане; между ответниците не е възможно да възникне солидарна отговорност, защото лечебното заведение отговаря на основание на чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а лекарите отговарят на основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите; с оглед на практиката на ВКС пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител или срещу възложителя на работата, но за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти; настоява за привличането като трето лице – помагач на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е сключила застрахователен договор със застраховане на професионалната отговорност на ответника.