Решение № 59 от 08.02.2016, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 59 Година 08.02.2016 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На деветнадесети януари Година две хиляди и шестнадесета,

В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

Секретар К.М. като разгледа докладваните от съдията търговско дело номер 647 и търговско дело 706 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.422 във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.535 от ТЗ.

„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив иска да бъде признато по отношение на К.Г.З. ЕГН ********** *** и „АГРОЕЛМОНТАЖСТРОЙ” АД ЕИК ********* гр. Пловдив, че дължат солидарно заплащане на сумата 500 000лв., предявени частични искове от по 250 000лв. по т.д. № 647/2014г. и т.д. № 706/2014г. на ПОС, от задължение в общ размер от 670 000лв. по запис на заповед, издаден на 04.12.2008г. от ответниците в полза на ищеца, с падеж 04.12.2011г., с клауза без протест, за която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 6853/2014г. на РС – Пловдив, ІV гр.с. за 250 000лв. и по ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с. за 250 000лв., ведно със законна лихва върху главниците от подаване на заявлението на 29.04.2014г. и на 10.07.2014г. до изплащането й, както и

ДА ГИ ОСЪДИ да заплатят сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Твърди, че ответното физическо лице, действащо в това качество и в качеството си на изпълнителен директор на ответното АД, е издал в полза на ищеца запис на заповед на 04.12.2008г., с който безусловно са се задължили да заплатят на 04.12.2011г. сумата 670 000лв., с клауза без протест.

Падежът е настъпил, няма плащане, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнени и ИЛ за част от главницата. Уточнява, че К.З. към датата на издаване на записа на заповед е имал представителна власт спрямо акционерното дружество, съгласно вписвания по фирменото дело в ПОС.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответниците не признават исковете по основание и размер. Акционерното дружество възразява, че според текста на записа издателите са двама – ФЛ и ЮЛ, а поставеният подпис е един – на физическото лице в това качество. Няма израз и подписване на записа от законния представител на акционерното дружество.

Поставяне на печат на дружеството не може да замести подписа. За това липсва форма. Възразява, че акционерното дружество има едностепенна система за управление – СД. В устава са определени компетенциите на СД и на изпълнителния директор и правата му са ограничени в оперативното изпълнение на решението на СД и на дружеството. АД е с капитал 170 000 лв. Ищецът твърди поето задължение, надхвърлящо четири пъти капитала на АД. Уставът е публичен и според него такива задължения могат да бъдат поети единствено след решение с квалифицирано мнозинство на СД, а за задължения с по – висока стойност: след пълно единодушие. Такова решение липсва и поради това дружеството не може да бъде обвързано, след като ИД няма правомощия да взима сам решения. Твърди, че записът на заповед не е истински документ, защото К.З. никога не го е подписвал. Възразява, че въпреки абстрактния характер на записа на заповед, липсва каузално правоотношение между страните, което да е дало повод за издаването му. Доказването на каузата е в тежест на ищеца, който заявява изгодни за себе си последици. Уточнява, че оспорва правомощието на З. да задължи дружеството със сума в размер на 670 000лв., което е нещо различно от представителството, защото съгласно устава липсва решение на СД и никога не е взимано.

Физическото лице възразява, че формата на записа е опорочена, защото се сочат двама издатели, а има само един подпис, поради което не съдържа всички необходими елементи да породи валиден менителничен ефект. Възразява, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор по каузално правоотношение с физическото лице, дало основание да се издаде записа на заповед. Не е подписвал запис на заповед.

Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по чл.80 от ГПК.

От постъпилите материали по ч.гр.д. № 6853/2014г. на РС – Пловдив, ІV гр.с., се констатира, че по заявление на ищеца, придружено с документ за внесена ДТ от 2% върху материалния интерес, съдът е издал Заповед за изпълнение № 4496 на 30.04.2014г., с която е разпоредил на ответниците да заплатят солидарно250 000лв., предмет на делото, и въз основа на нея е издаден и получен изпълнителен лист.

На 04.07.2014г. всеки ответникът е подал възражение, че не дължи. Представил е призовка за доброволно изпълнение, която е връчена на 26 и на 27.06.2014г., поради което възраженията са подадени в срока. Заявителят е получил на 04.08.2014г. съобщение от съда за постъпилото възражение с указание за предявяване на иск в рамките на месец. Такъв е предявен в рамките на месечния срок на 02.09.2014г. по т.д. № 647/2014г. на ПОС.

От постъпилите материали по ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с., се констатира, че по заявление на ищеца, придружено с документ за внесена ДТ от 2% върху материалния интерес, съдът е издал Заповед за изпълнение № 6956 на 11.07.2014г., с която е разпоредил на ответниците да заплатят солидарно сумите 250 000лв., предмет на делото, и въз основа на нея е издаден и получен изпълнителен лист. На 07.08.2014г. всеки ответникът е подал възражение, че не дължи. Представил е призовка за доброволно изпълнение /приложени в кориците на второинстанционното дело на ПОС към ЧЖ/, която е връчена на 30.07.2014г., поради което възраженията са подадени в срока. Заявителят е получил на 10.09.2014г. съобщение от съда за постъпилото възражение с указание за предявяване на иск в рамките на месец. Такъв е предявен в рамките на месечния срок на 09.10.2014г. по т.д. № 706/2014г. на ПОС.

По ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с., е представен и приложен в оригинал записа на заповед за 670 000лв., предмет на двете заповедни и оттук искови производства – лист 6 от делото.

Горните обстоятелства сочат, че ищецът разполага с изпълнителен лист за сумите, но поради подаденото възражение и повдигнатия с него спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, което обосновава наличие на правен интерес от предявените установителни искове и оттук допустимостта им.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и направените от страните доводи, приема за установено следното:

Текстът на представения в заповедните производства Запис на заповед е, че е издаден на 04.12.2008г. в гр. Пловдив от К.Г.З., който в качеството си на физическо лице и в качеството си на изпълнителен директор на „Агроелмонтажстрой” АД като издател на записа на заповед се задължава безусловно и неотменимо без протест да заплати на „Пътинженеринг” ЕООД сумата от 670 000лв. на падежа 04.12.2011г. и място на плащане гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8. Под текста е поставен един подпис за издател, посочен с печатен текст, че е на К.З., и поставен печат на дружеството.

От външна страна ценната книга е редовна и съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ, определящи я като запис на заповед. Допустимо е записът да бъде издаден от две лице, при които едното е физическо и задължава както себе си в това качество, така и юридическото лице, което представлява като законен представител, включително и чрез полагане на един подпис от името на двете задължени лица. За това няма законова забрана, нито естеството на документа води до извод, посочен от ответника. В този смисъл е чл.513 ал.1 от ТЗ, който се прилага на основание чл.537 от ТЗ. Нормата гласи, че лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителството, са солидарно отговорни към приносителя. Тълкуването сочи, че когато документът има няколко издатели, те отговарят солидарно пред приносителя без да е необходимо солидарната форма на отговорност да се изписва в текста. В този смисъл е Решение №

71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, по чл.290 от ГПК, в което се казва: „Обстоятелството, че Н. Д. е положил само един подпис под текста на документа, е ирелевантно за формалната редовност и действителност на записа на заповед. Волеизявлението за менителнично задължаване е направено от физическото лице Н. Д. и доколкото той е действал едновременно в личното си качество и в качеството си на законен представител на управляваното от него търговско дружество, подписът му за издател е напълно достатъчен, за да се счете за изпълнено изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ. Отсъствието на указание в текста на записа на заповед относно начина на задължаване на двамата издатели също не опорочава редовността и действителността на менителничния ефект. Основателен е доводът на касатора, че последиците от съвместно задължаване на няколко лица със запис на заповед са уредени законодателно в разпоредбата на чл. 513, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ, която предвижда възникване на солидарна отговорност за издателите към приносителя. Изричната законова уредба изключва необходимостта издателите да сочат дали поемат солидарно или разделно задължение за плащане на определена парична сума, още повече, че самият закон - чл. 535 ТЗ, не въвежда подобно изискване.”.

Между страните няма спор, че към 04.12.2008г. К.З. е законен представител на „Агроелмонтажстрой” АД и това се потвърждава както от справка в ТР на осн. чл.23 ал.4 от ТЗ, така и от представената от ищеца разпечатка на лист 76 – 77 от делото. Към онзи момент няма вписано ограничение спрямо трети лица на представителната власт на З., който е и член на Съвета на директорите, поради което възраженията на ответното АД в тази насока са неоснователни. Спрямо трети лица З. действа с пълна и неограничена представителна власт, а въпрос на вътрешни отношения и на негова отговорност към дружеството като член на СД и представляващ е дали е задължил дружеството в изпълнение или в разрез на и/или липса на решение на СД за поемане на парични задължения. Решенията на органите на търговско дружество, респективно липсата на такива решения, не могат да бъдат противопоставяни на трети лица и от тях дружеството да черпи аргументи за нищожност/недействителност на волеизявленията и сключените сделки на неговите представителни органи, по аргумент от т.1 на ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ако законният представител предприема такива действия в разрез с устройствения акт и без решение на съответния орган, той носи за това отговорност във вътрешните си отношения с дружеството, но за третото лице действието от името на дружеството е валидно и проявява правен ефект.

Справка в обявените в ТР ГФО от 2007г. насам на ответното АД показва, че въпреки вписания капитал от 170 790лв. към 2008г., дружеството има активи и пасиви на много по – висока стойност, респективно търговския оборот е за милиони. Така по баланс към 31.12.2007г. има дългосрочни задължения от 412 000лв. и краткосрочни задължения от 3 882 000лв.; по баланс към 31.12.2008г. задълженията до 1 година са 611 000лв., а над 1 година са 1 849 000лв. ; към 31.12.2009г. задълженията са

2 621 000лв. до 1 година и 549 000лв. над 1 година. Тенденцията се запазва и през следващите години като стойностите на актива и на паричните потоци през тези години също са високи, което налага извода, че търговската дейност на дружеството е свързана с големи по обем парични обороти и оттук поемане на големи парични задължения. Горното оборва възражението на ответното АД, че паричното задължение по процесния запис от 670 000лв. е много голямо и не отговаря на дейността на дружеството. Напротив, обявените от него финансови отчети дават обратната информация.

Тезата на ответниците, че ищецът не сочи кауза зад записа, поради което сумата по него не се дължи, не е съобразена с т.17 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът не е задължен да въвежда каузално правоотношение и това не лишава документа от неговия менителничен ефект, ако той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. Този, който черпи от вътрешното правоотношение благоприятни правни последици, следва да твърди кауза и я докаже, т.е. ако ответниците твърдят плащане и/или друго погасяващо възражение, носят тежестта на доказване за съществуване на кауза, свързана със записа на заповед, и погасяване на дълга. В случая нито една от двете страни не въвежда договорно вътрешно правоотношение, поради което такова не подлежи на изследване, защото не е предмет на делото. Ищецът не е задължен да твърди договорно правоотношение и това не го лишава от правото да използва ценната книга. Ето защо съдът не обсъжда показанията на изслушаните свидетели за това имали ли са страните договорни отношения или не.